В последния си работен ден преди изборите 49-то Народно събрание окончателно забрани рекламата на хазартни игри във всички видове медии. Изключение се допуска единствено за рекламата на игрите на държавния "Български спортен тотализатор".

При второто четене на законопроекта днес с пълно единодушие бе гласувана забрана да се рекламират хазартни игри в радио и телевизионни програми, в печатни произведения, електронни медии и интернет страници, както и на обществени места, включително фасади на сгради. Забранява  се също рекламирането върху всякакво държавно и общинско имущество.

Законопроектът бе изненадващо внесен в НС преди седмица от Теменужка Петкова (ГЕРБ-СДС) и Йордан Цонев (ДПС) и само за няколко дни - окончателно приет в пленарна зала. Това се случи на фона на силен отпор на засегнатите бизнеси - хазартни фирми, радио и телевизионни оператори, електронни медии и сайтове, рекламни агенции и спортни клубове и федерации.

По-рано днес законопроектът мина на второ четене в бюджетната комисия на НС. Там стана ясно, че държавното тото се оказа пропуснато от изключенията в първоначалния вариант. "За разлика от частните хазартни оператори, които разполагат с печалбите си, тотото задължително разпределя печалбата си за спорт и култура и това е причината за него да има изключение", посочи Йордан Цонев, председател на бюджетната комисия.

Разрешена остава рекламата на хазартни игри върху билбордове, като депутатите от бюджетната комисия стесниха обхвата на този тип рекламиране - билбордовете не трябва да са на разстояние по-малко от 300 метра от училища, детски градини, университети, студентски общежития.

Реклама се допуска и върху фасадите на игралните зали и казина, върху спортна екипировка, спортни съоръжения, спортни зали, стадиони и басейни, материали или продукти на спортни федерации, клубове и сдружения и организации.

На билбордовете и допустимите други реклами на хазартни игри не може да се посочват никакви числа, свързани с бонуси или печалби, а освен това поне 10% от площта на рекламата трябва да е заета с надписи, предупреждаващи, че хазартът води до зависимост, гласуваха още депутатите.

Забраняват се игралните зали и казината в селища с под 10 000 жители, като изключение се прави за курортите и селищата на 30 км от граничните пунктове. По данни на Министерството на финансите ограничението ще засегне 104 игрални зали в страната. Те обаче трябва да бъдат закрити в срок от три години. "Отлагателният срок се налага, защото инвестициите в игрални зали са големи и ако се налага веднага да бъдат затворени, държавата ще бъде осъдена да плати за това", обясни Цонев.

По предложение на "Възраждане" бе гласувано при големи печалби в игрални зали и казина незабавно да се изплащат суми до 10 000 лв. в брой, а останалата маст- по банков път в първия работен ден. Това се прави, за да се прекрати сегашната практика тези хора да се задържат в игралната зала или да бъдат викани по няколко пъти, за да получат печалбата си на части, като през това време те продължават да залагат и да губят. 

По предложение на ПП-ДБ се прие въвеждане на изисквания за превенция на развиване на хазартна зависимост, които подробно ще бъдат разписани в наредба на Министерство на финансите. Става дума за въвеждане на тавани на максималните залози след 22 часа и ограничаване на времето на престой в сайтовете за залагания. 

Преди окончателното гласуване на промените най-големите частни телевизии Би Ти Ви и Нова телевизия се обявиха против пълната забрана на рекламата на хазарт. Собственикът на Нова ТВ- компанията "Нова броудкастинг груп", заяви, че приемането на законопроекта "в подобни безпрецентно съкратени срокове и без обсъждане със заинтересованите среди може сериозно да наруши икономическата независимост на медиите". От телевизията посочиха и че тя е склочила дългосрочни договори за производството на сериали и предавания, закупила е спортни програми и т.н. "Непредвиденото и в средата на годината намаление на приходите от реклама ще застраши програмната схема на телевизията, включително може да ограничи достъпа на зрителите до значими спортни събития", пише в становището на "Нова броудкастинг груп", в чийто активи, освен Нова телевизия, влизат още програмите Диема, сайтове, радио и др.

ЕФЕКТИ НА МЕДИЙНИЯ ПАЗАР

Промените в правилата за реклама на хазарт целят намаляване на пазарната оценка на "Нова броудкастинг груп", която в момента се намира в процедура на продажба, твърди "Капитал". Сделката ще е част от процеса по смяна на собствеността на компанията-майка "Юнайтед груп", която в България притежава и "Виваком". Изданието смята, че конкурентната "Би Ти Ви медиа груп" не е в същото положение, тъй като в момента групата не се продава, но ограниченията или заплахата от тях могат да се използват за инструмент на натиск от страна на вносителите ГЕРБ и ДПС. Според източници на "Сега"  всъщност изобщо не трябва да се изключва хипотезата, че законовите промени относно хазарта целят Би Ти Ви също да бъде продадена на по-ниска цена, вероятно на одобрен от партиите купувач.    

Именно Нова телевизия стана част от хазартния скандал през 2020 г., в рамките на който се разбра, че тогавашният ѝ собственик Кирил Домусчиев и бизнесменът Васил Божков са подписали паметна записка хазартният бос да плаща по 24 млн. лв. на година за реклама в "Нова броудкастинг груп". В замяна той трябваше да получи "пълен съпорт" от държавата за разгръщането на бизнеса си. По-късно обаче дейността на фирмите на Божков бе спряна чрез забрана частни фирми да организират лотарии с търкане на талончета. Този вид хазарт обаче бързо бе заменен от експанзия на онлайн залозите, съпъствана от масирани реклами на вече добре познатите у нас интернет хазартни оператори.  

На рекламно ниво забраната за реклама на хазарт изглежда, че ще засегне по-силно Би Ти Ви. През 2023 г. каналът е привлякъл най-много пари за тв реклама на хазартни брандове - 74.4 млн. лв. бруто или над 40% от общите бюджети на операторите, изразходвани в телевизия, съобщава още "Капитал". За сравнение за същия период Нова има почти двойно по-малко хазартни рекламни приходи - 41.8 млн. лв. бруто, показват данните на ГАРБ.

Като цяло медиите, които печелят от реклами на хазарт, твърдят още, че изчезването на логата на хазартните фирми от техния ефир и от страниците в интернет ще доведе до пренасочване на потребителите към доставчици в сивия сектор. "Не споделяме разбирането, че с пълната забрана за реклама се постигат заложените цели. Забраната за законосъобразно информиране на потребителите за лицензираните хазартни оператори ще доведе до преминаване към незаконни доставчици. Към днешна дата на страницата на НАП са публикувани повече от 3280 нелегални хазартни интернет сайта, като последните са само установените от НАП", пише в позицията на АБРО.