Промените в Кодекса за социално осигуряване за пенсиите на репресираните получиха бърза писта и въпреки възраженията на експертите бяха одобрени единодушно от ДПС, ГЕРБ и ПП-ДБ в парламентарната социална комисия. Законопроектът, внесен от Делян Пеевски и подписан от Бойко Борисов, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Деница Сачева и още петима депутати от ДПС, се движи с рекордна скорост из парламента - в комисия беше разгледан при първа възможност и още утре влиза за първо четене в пленарна зала.

Текстовете разширяват възможността за пенсиониране с изключително малък стаж, но само за една много малка група хора - пострадалите от политическа репресия. Единствено на тях се дава право да добавят чрез заплащане до 3 години към действителния си осигурителен стаж, за да се пенсионират при най-облекчените спрямо стажа условия - чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване. По него човек може да получи пенсия срещу само 15 години труд, но той трябва да е действителен, освен това малкото стаж се компенсира със завишени условия за възрастта - 67 г.

Вносителите твърдят, че с това оправят една несправедливост, защото другите можели да откупуват стаж. Всъщност това не е така - откупуването на стаж е възможно само за хора, които се пенсионират по другите текстове на КСО, а никой няма право да добавя чрез заплащане години към действителния осигурителен стаж. Припомняме, че само при условията на чл. 68, ал. 3 е необходим действителен стаж, докато при останалите хипотези се изисква осигурителен стаж, който е доста по-широко дефиниран. Каква е разликата между двете понятия в Кодекса - можете да прочетете тук.

Въпреки шарения политически спектър на вносителите, в социалната комисия единствено ДПС защитаваше промените. Деница Сачева, Георги Ганев и другите от сглобката дисциплинирано гласуваха "за", но не участваха в дебата да аргументират избора си. Обхватът на облекченията покрива всички политически репресирани, но на практика, поради изтеклите години, те засягат основно пострадали във Възродителния процес. Според ДПС става дума за 100-150 души.

"Трябва да има възможност тези хора да упражнят гражданските си права, но не сме убедени, че това е правилният начин", коментира зам.-министърът на труда Николай Найденов. Найденов подчерта, че възможност за закупуване на действителен стаж не съществува за никого в кодекса и че с промените ще се създаде прецедент за действителен да се признава и стаж, който не е действителен.

"Мислещият законодател умишлено е стеснил обхвата на понятието действителен стаж", каза и Георги Гьоков от БСП, които също са против промените. Гьоков изтъкна, че промяната "отвсякъде противоречи на принципите на осигурителната система и ще е предпоставка за нарушаване на равнопоставеността в нея". Той припомни и предишните промени тук, като ги определи като недопустими - да се признава за действителен стаж казармата и периодите на репресия. "Една несправедливост не се поправя с друга несправедливост", коментира още депутатът и посочи, че не трябва да се настройва обществото срещу тези хора. "Ако им дължим компенсация, то нека да не е през пенсионната система", призова той и специално уточни, че решението му да не подкрепи законопроекта не е повлияно от политическите му пристрастия, а от експертните становища.

В комисията бяха постъпили три становища. Социалното министерство е против промените, защото създават неравнопоставеност и предпоставки всички останали да поискат същата възможност - например майки, отглеждали деца и хора, полагали грижи за свои болни близки. От ведомството коментират в детайли разликата между осигурителен и действителен стаж. По-тесният обхват на действителния стаж не е случаен и е съобразен със спецификата на държавното обществено осигуряване като разходопокривна система, за ползването на права от която осигурените лица следва да имат реален осигурителен принос, посочват от ведомството. Оттам припомнят, че става дума за пенсия за осигурителен стаж и възраст, която е вид пенсия за трудова дейност, чието предназначение е да заместващ доход на лицата, упражнявали трудова дейност с достатъчен реален принос към осигурителната система.

Експертите на министерството посочват и факта, че периодите, през които репресираните са били в затвори, трудововъзпитателни училища, лагери и места за задържане, се зачитат за първа категория труд и сега, именно защото през това време тези хора не са имали възможност да работят. Те изтъкват редица липсващи разходи от финансовата обосновка на законопроекта - в нея са споменати само незначителната сума за 150-200 пенсии годишно, но към тези пенсии на репресираните се полагат и специални добавки, които са между 257,65 и 429,42 лв., поемани от държавата здравни осигуровки и вдовишки добавки.

Отрицателно е становището и на КНСБ. От синдиката посочват миналогодишната промяна в понятието действителен стаж, като коментират, че така на тези лица бе предоставено предимство пред всички останали осигурени лица, "с което грубо се нарушиха основни принципи в осигуряването и се създава дълбока неравнопоставеност и привилегия, което ще породи основателно недоволство и претенции и от други български граждани". КНСБ намира подобни нормативни решения за безпринципни и разрушителни за правилата в пенсионното осигуряване, се казва още в тяхната позиция.

Третото становище е на омбудсмана и е положително, макар че в него няма състоятелни аргументи, а само желание да се помогне на уязвима група хора. Нуждата от подкрепа и/или компенсация, впрочем, не се оспорва от никого, отхвърля се вмешателството в осигурителната система и поредното нарушаване на нейните принципи.