Медия без
политическа реклама

Управляващите ще определят със закон истинските медии

Председателят на медийната комисия предлага шефовете на БНР и БНТ да се избират от парламента, а не от СЕМ

10 Дек. 2019ТАНЯ ПЕТКОВА
МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Председателят на медийната парламентарна комисия Вежди Рашидов прогнозира, че до идния март може и да има проект на нов закон.

С новия медиен закон, върху който усилено работят, управляващите ще се опитат да разграничат истинските от неистинските медии, както реалните новини от фалшивите. "Скелетът" на законопроекта се очаква да бъде готов до средата на март. Това стана ясно от думите на председателя на медийната парламентарна комисия Вежди Рашидов (ГЕРБ). "Правим закон, който наистина ще опази медиите, да създаде правила, които да опазят т.нар. свобода на словото. Правила, по които да знаете - къде е фалшивата новина и къде е сериозната новина", разви Рашидов идеите си пред "Сега".

Те са продължение и на други негови намерения от лятото, когато заедно с правосъдния министър Данаил Кирилов обявиха, че работят в посока инкриминиране на разпространението на фалшивите новини, въпреки че и сега в действащото законодателство обидата, лъжата, клеветата, набеждаването и пр. са наказуеми.

"Проблемът на медиите са самите медии. Вече и интернет се наложи като медия. Не е сериозно, защото аматьорството не е медия. Трябва да направим закон и така да разграничим  сериозните медии от интернет пространството", допълни Рашидов. Според него "българската журналистика трябва да се развива като професионална, защото все повече някои неща се превръщат като коментар от Фейсбук. Това е несериозно".

Рашидов бил привърженик по-скоро на изцяло нов закон, който да регулира работата на медиите, а не ремонт на настоящия. В него се регламентира работата на държавните БНР и БНТ, а през годините са правени безброй поправки на парче в зависимост от политическата конюнктура.

По новите текстове в момента работели експерти от различни сектори, най-вече юристи. "Правим конструкцията. После ще се съберем всички и ще ги коментираме", обясни шефът на парламентарната медийна комисия. Той призна, че не е експерт по медийни дела и затова е поверил писането на законопроекта на запознати с темата. "Не съм човек, привърженик да правим "нещо срещу". Нека да направим закон, който да служи на медиите, осъвременен", каза той.

Вежди Рашидов не пожела да отговори на въпроси дали и как печатните медии ще попаднат в обсега на новия закон, ако изобщо види бял свят. "Сериозната медия е документът на времето, в което живеем. Сериозната информация, тежките анализи, тежките разследвания, аналитичното мислене - това са важните неща", смята Рашидов.

Законопроектът първо щял да бъде подложен на обществено обсъждане, за да "има дебат и да се помисли сериозно". Ако имало отпор срещу него, той или ще се ревизира, или изобщо няма да бъде внесен за гледане в парламента.

Относно избора на директорите на обществените медии Вежди Рашидов коментира, че е по-добре Народното събрание да ги избира, а не Съветът на електронните медии. Според него и директният избор на генералните директори от парламента няма да ги направи зависими, а мандатите им трябвало да бъдат удължени от 3 на 5 г., както е на шефа на БТА.

"Смятам, че Народното събрание би било добре да ги избира. А СЕМ трябва да бъде контролен орган. Аз лично така смятам", коментира пред БНТ Рашидов.

Още по темата