Вярно ли е, че има различни видове осиновяване и че в някои от случаите рождените родители си запазват някакви права?

П.К., София

Условията, процедурите и законовата основа за осиновяването могат да бъдат открити в действащия Семеен кодекс (СК). От тях може да се разбере, че е възможно да бъде осиновено само лице, което при подаване на молбата за осиновяване не е навършило осемнадесет години.

Друго основополагащо правило е, че осиновяващият трябва да е най-малко с петнадесет години по-възрастен от осиновявания. Разлика във възрастта не се изисква, когато съпруг осиновява рожденото дете на своята съпруга. Когато осиновяването се извършва едновременно или последователно от двама съпрузи и за единия от тях разликата във възрастта е налице, не се изисква такава разлика за другия съпруг.

Основно правило е и че не се допуска осиновяване между роднини по права линия и между братя и сестри. СК определя и че дядото и бабата или единият от тях могат да осиновят свой внук, когато той е роден извън брак или когато родителите или единият от тях е починал. Съдът изслушва и другите дядо и баба на осиновявания. При искане за осиновяване на внук от дядото и бабата и по майчина, и по бащина линия съдът решава въпроса с оглед интересите на детето.

И тук стигаме до конкретните въпроси. Според чл.100 от СК осиновяването може да бъде пълно или непълно. Осиновяването е винаги пълно в определени случаи. Това е така например, когато осиновяваният е дете на неизвестни родители или когато родителите са дали предварително съгласие за пълно осиновяване. Същата е ситуацията и в два случая на осиновяване без съгласие на родителите. При първия става дума за дете, настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа. Тук се допуска пълно осиновяване без съгласие, когато родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред, без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето. Тук искането може да бъде направено и в производството за настаняване по съдебен ред, образувано съгласно Закона за закрила на детето. Вторият случай е, когато детето е настанено в приемно семейство и е вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване.

В останалите случаи осиновяването може да бъде пълно или непълно. Видът се определя от лицата, чието съгласие се изисква по чл. 89 от СК. Това в различните случаи са осиновяващият, родителите на осиновявания, съпрузите на осиновяващия и на осиновявания, осиновявания, ако е навършил четиринадесет години.

Иначе при пълно осиновяване между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини - от друга, възникват права и задължения като между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват. Съдът постановява да се състави нов акт за раждане, в който осиновителят се вписва като родител. Актът се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в общината, кметството или района по постоянния адрес на осиновителя, а когато осиновителите са двама - по адреса, посочен в съдебното решение.

При непълно осиновяване възникват права и задължения като между роднини по произход само между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя - от друга, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се запазват. Родителските права и задължения преминават върху осиновителя. Рождените родители дължат издръжка, ако осиновителят е в невъзможност да я дава. Рождените родители не наследяват осиновения.