Трябва ли саморъчно завещание да се регистрира някъде, или ще важи само с моя подпис? Къде може да се остави то?

К.Я., София

Законът определя, че завещанието може да е два вида - нотариално или саморъчно. Нотариалното се извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели. Технически това става, като завещателят изявява устно своята воля пред нотариуса, който я записва дословно. След това последният прочита завещанието на завещателя пред свидетелите. После пак нотариусът трябва да направи отбелязвания - място и дата на съставяне. Накрая документът се подписва и от завещателя, и от свидетелите, и от нотариуса. 
Саморъчното завещание, за което става дума в конкретната ситуация, трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. На практика в случая със саморъчното завещание завещателят има няколко възможности. Първата е да го остави при себе си. Тогава, който го намери, трябва да го обяви. Втората е да го даде на този, на когото оставя всичко. Третата е да го остави при нотариус, а четвъртата на трето лице - близък, съсед. Всеки един от тези последните е длъжен да обяви завещанието след смъртта на завещателя. Обявяването става при нотариус, при който се съставя протокол.
Има и още няколко задължителни правила при завещанието, които, ако не са спазени, то тогава завещанието може да бъде оспорено и заради тях. Така например по закон не може две или повече лица да извършат завещателните разпореждания в един и същи акт, и то един на друг или в полза на трето лице. Така не може баща и майка да завещават в един акт едновременно на детето си или на друго лице. Не е действително също завещание, в което единият съпруг е извършил завещание в полза на другия, но бракът се е прекратил поради развод, без значение по чия вина. Не произвежда действие и разпореждане, ако лицето, в полза на което е направено, умре преди завещателя. Същото се отнася и до ситуация, в която е завещана вещ - например имот, кола, а при откриването на наследството, т.е. след смъртта на завещателя, се окаже, че той не е техен собственик.
При завещанието е важно да се знае и още нещо. Дори и някой приживе да твърди, че няма да го оспорва, то това нищо не значи. То спокойно може да бъде оспорено след смъртта на завещателя. И по съдържание, и по форма. При това има определена група наследници, които могат винаги да оспорват. Това са наследниците със запазената част, каквито са определено например другите деца. След смъртта на наследодателя всяко от децата, което е било лишено от запазената си част чрез завещание, има право да си търси тази част чрез иск в съда.
Ако завещанието е саморъчно, то може да бъде оспорвано и относно неговата истинност, но само от лице с правен интерес. Това става в съдебен процес, в който се установява неговата автентичност. В тези случаи се сочат всякакви доказателства, правят се графологически експертизи, ползват се вещи лица. Автентичността се доказва от този, в чиято полза е завещанието.

Необходимо е да се знае и че за да напише един човек валидно завещание и да се разпореди със своето имущество за след смъртта си, то задължително той трябва да е дееспособен -  това означава да има навършени 18 години, да не е поставен под пълно запрещение и да е способен да действа разумно. Обичайно при оспорване на завещание се твърди или че не е спазена формата, или че завещателят е бил измамен, подведен или пък не е действал с разума си. Затова и тези изисквания трябва задължително да се имат предвид.