Как да си гарантирам, че съм върнал задължението си и че няма да има някакви претенции след това?

М.Ш., София

Определено връщането на един дълг, погасяването на едно задължение на пръв поглед изглежда просто - даваш парите или връщаш съответната вещ и готово. Това обаче не е точно така. Законът предвижда строги правила, при които става едно издължаване и чрез които се гарантират по-малко проблеми след това.

"Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин", пише в закона за Задълженията и договорите (ЗЗД). Именно в този закон са и основните правила за изпълнението на задълженията.

Едно от тях е, че когато се дължи вещ, определена само по своя род, длъжникът трябва да даде вещ поне от средно качество. Друго правило е, че кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото. Ако той все пак се съгласи да получи в собственост нещо друго вместо дължимото, то при съдебно отстранение или при скрити недостатъци на полученото се прилагат правилата за продажбата.

Кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо, е поредно правило в ЗЗД. Следват нормите за мястото на изпълнение. Ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши:

- при паричните задължения - в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението;

- при задължение да се даде определена вещ - в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението и;

- във всички други случаи - в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението.

Чл. 69 от ЗЗД разпорежда, че ако задължението е без срок, то кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Ако пък изпълнението е предоставено на волята или на възможностите на длъжника, кредиторът може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен срок.

Срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от естеството на задължението, пише в закона.  Длъжникът може да изпълни задължението си предсрочно, освен ако срокът е уговорен и в полза на кредитора. При лихвоносно парично задължение длъжникът може да плати преди срока и да приспадне лихвите за времето до края на срока.

Изпълнението на срочното задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения.

Дадено  задължение може да бъде изпълнено не само от длъжник, но и от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. Този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора.

Изрично правило е и че изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него.

Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.

При изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка. Ако за вземането е бил издаден особен документ от длъжника, той може да поиска връщането му. Разноските по изпълнението са в тежест на длъжника.