Право на отговор по повод на публикуван от „Сега“ материал, озаглавен „Целувката“ на Спартак Дерменджиев разследва лъжи и истини в историята“, поиска от редакцията скулпторът Борис Дерменджиев. Той и Спартак Дерменджиев са братя от два различни брака на техния баща – големия български скулптор Крум Дерменджиев (1916-2005).

Едно от основните възражения на Борис е, че в изложбата „Целувката“ на Спартак Дерменджиев са включени ръкописи и документи, за които самият Спартак не притежава авторски права. Правата върху тях са прехвърлени приживе от бащата Крум Дерменджиев на Борис и, по думите му, използването им без неговото изрично съгласие поставя цялата изложба извън закона. В разговор с журналист от „Сега“ Борис посочи, че някои от копията на ръкописите в експозицията са били манипулирани и фалшифицирани от брат му.

Според Борис Дерменджиев в материала (подготвен почти изцяло въз основа на прес информация, разпространена до всички медии от организаторите на проявата – Съюза на българските художници) могат да се доловят намеци, свързващи неоснователно баща му с Държавна сигурност. Във връзка с това той визира отново и някои от представените ръкописи в изложбата: „Баща ми не е обявен за сътрудник на ДС за разлика от много други художници. Ръкописите не са донос, той не ги е пратил никъде. Той се оплаква един вид, излива мъката си върху листа хартия пред себе си“. Борис е предоставил тези ръкописи като доказателство в съда при заведено от брат му дело срещу него, оспорващо завещанието на баща им, твърди той. Това обаче се е случило чак през 2006 г., тоест вече след смъртта на Крум Дерменджиев.

Без да взема страна в очевидно дългогодишния спор в творческото семейство, „Сега“ предоставя на Борис Дерменджиев право на отговор, който публикува изцяло и без редакторска намеса.

"На 21 юни 2023 г. във вестник "Сега" беше публикуван материал, озаглавен „Целувката“ на Спартак Дерменджиев разследва лъжи и истини в историята", който съдържа подвеждаща и невярна информация за незаконната изложба на Спартак Дерменджиев в СБХ. Не е само мое мнението, че тя нарушава авторските  права (прехвърлени ми от баща ми). Около 80% от експонатите в тази изложба са с нарушени авторски права, което е недопустимо. Още повече, че изложбите в СБХ се финасират от Национален фонд „Култура“ с държавни пари.

Десетте ръкописа на Крум Дерменджиев, с които се прави изложбата, представляват авторски документални литературни произведения – мемоари, по смисъла на чл.3 от ЗАПСП, които не попадат в хипотезата на чл.24 ЗАПСП за свободно използване, а изложбата е незаконна, защото никой не ми е взел задължително изискуемото писмено съгласие по чл.18 от ЗАПСП за използването им. "Главният герой" в тези произведения няма правото самостоятелно да ги използва и тълкува недобросъвестно, само защото ставало дума за него в тях.

Според мен би трябвало Министерство на културата да направи нещо по въпроса, но вместо това научавам, че след изложбата Музеят на МВР бил пожелал да откупи от Спартак незаконно възпроизведените копия на ръкописите от изложбата му. Това стана ясно преди дни в социалните мрежи от коментар на Биляна Карадакова – уредник в Регионален исторически музей - Благоевград. 

Вербалното шикалкавене с понятия като "артефакти" и "инсталации", създадени от чужди авторски произведения, не отменя разпоредбите на закона за авторско право. Според чл.97. (1) т.16 от ЗАПСП: „Предметът на нарушението, независимо чия собственост е, може да се отнеме в полза на държавата. Отнетите вещи се предават за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи“.

Предполагам, че затова, както беше споменато в началото на материала на в-к "Сега", повечето частни и държавни галерии са отказвали да направят подобна изложба на Спартак – защото са били наясно, че няма да е законно.

Внушенията от интервюто са, че ръкописите от личния живот на баща ми имали нещо общо с Държавна сигурност, защото с тях се пречело на Спартак. В действителност нито ръкописите, нито баща ми е имал нещо общо с Държавна сигурност и с МВР. За разлика от много други известни художници, които бяха разсекретени като сътрудници на ДС, баща ми не е бил обявен за такъв сътрудник, гледал си е изкуството. Сега обаче, нали е модерно да се усвояват едни пари "за борба с ДС и с комунизма", и предполагам, че затова някой се мъчи да свърже баща ми с тях, да измени контекста на конфликта и ако може да вземе и той малко от тези пари. Който го твърди, очевидно не знае, че баща ми сам е бил обвинен в донос от други комунисти, че искал да сваля Тодор Живков и неотдавна вашите колеги от в-к "Телеграф" писаха за Крум Дерменджиев как по времето на социализма "Хвърлят велик скулптор в затвора". А за това, че баща ми е критикувал местната номенклатура публично чрез "Работническо дело", е бил предложен "за изселване" (безуспешно) от местни функционери в Благоевград.

Вярно ли е написаното в ръкописите?

Каквото е написал баща ми в ръкописите си от изложбата – вярно е. Аз така смятам. Защото лично аз съм бил свидетел на някои от случките, описвани в тях, като има и други свидетели. Това не е някаква "клеветническа фантастика", каквито внушения сега се правят целенасочено.

Откъде се появиха тези ръкописи? 

Появиха се в съда, по-голямата част през 2006 година, а не през 2011 г. За да получи повече наследство, Спартак започна да твърди небивалици и аз трябваше да представя тези ръкописи, за да се разбере каква е истината. Тогава криминалист, назначен от съда, разследваше и направи графологична експертиза, защото Спартак не можеше да разпознава добре почерка на баща си и оспорваше писаното от него.     

Кой кого трябва да разследва?

В момента, верен на правилото, че нападението било най-добрата защита, вместо да разследват защо Спартак нарушава авторските права на баща ми, той занимава Министерство на културата и РИМ Благоевград с фантастичните си твърдения как той бил правил скулптурите на баща ми и как трябвало да пишат неговото име. Човекът си е открил такъв един забавен начин да си прави самореклама на чужд гръб, трябва само да разчитаме, че специалистите, които работят там, няма да се подведат така лесно. Какво ще правят, ако после аз докажа обратното, ще се уволняват заради Спартак ли? Или както пише в един от ръкописите в изложбата Крум Дерменджиев за него: "Изненада ни с небивали глупости, тук наистина е първи и единствен".

Борис Дерменджиев