Медия без
политическа реклама

Георги Дюлгеров снима филм по "Записки по българските въстания"

Осем години след последната му лента и над 40 след "Мера според мера"

05 Май 2022
БНТ
Първият снимачен ден на "Дядо Вълю". Пламен Димов в ролята на Бенковски.

Един от големите български режисьори се завръща на снимачната площадка след осемгодишна пауза. 78-годишният Георги Дюлгеров започна снимките на "Дядо Вълю" - продукция по книгата на Захари Стоянов "Записки по българските въстания". Филмът е продукция на БНТ и не е предвиден за разпространение на голям екран.

Очаква се да бъде завършен и излъчен по телевизията до края на годината. Първите кадри бяха заснети във вторник в къщата музей "Тодор Каблешков" в Копривщица. Дюлгеров е режисьор и сценарист на филма, оператор е Веселин Христов, а продуцент - Владимир Андреев. В ролята на предателя Вълю ще видим Ивайло Христов, партнират му актьорите Пламен Димов, Иван Николов, Цветан Алексиев, Джордж Арабаджийски, Красимир Доков и други. По "Записки по българските въстания" у нас е сниман досега само един филм - 13-сериен, отново телевизионен, от 1978 г. Режисьори са Веселин Бранев, Борислав Шаралиев и Мария Русева. 

При Дюлгеров разказът се фокусира върху една част от мемоарите на З. Стоянов - събитията около убийството на Георги Бенковски. Захари Стоянов, заедно с чета приятели и конни жандарми, отиват да арестуват дядо Вълю – предателя на воеводата. Междувременно Захари се връща към спомените си за Бенковски, когото местните наричат "Хаджи Георги" - величието му като организатор и вдъхновител на Априлското възстание, отпадането му след разгрома на възстанието, прехода през Стара планина, бурята на 7 май, подслона при говедарите на следващия ден, преходът начело с Нею към кошарите на дядо Вълю. Именно при първата им среща у дядо Вълю възниква и импулсът да стане свободен човек, но той постепенно се променя. Бегълците са отведени от дядо Вълю до турска пусия, Бенковски е убит, само Захари се спасява. На лобното място на воеводата жандармите се гласят да арестуват стареца, но присъдата се отлага. Предателят е простен."Един филм за родната памет, но и за важността на прошката в живота ни", казва големият проф. Дюлгеров за новия си проект.

Георги Дюлгеров е автор на един от класическите исторически филми в българската кинематография - "Мера според мера", създаден по книгата на Свобода Бъчварова "Литургия за Илинден". В трисерийният епос актьорите говорят на ениджевардарско наречие - така, както са говорели предците на режисьора - бежанци от Егейска Македония.

Дигитализираната версия на световния български филм (1981 г. на Георги Дюлгеров и Руси Чанев присъства на рафта Кинокласики, без да застава на пръсти, за да се впише в кадъра на европейското кино днес, без да догонва фестивални нагласи.

Дюлгеров е носител и на една от най-големите международни награди, с които е удостоявано нашето кино - "Сребърна мечка" за режисура на Берлинале 1978 г. за "Авантаж". В последните десетилетия Дюлгеров снима рядко. Последният му филм бе "Буферна зона" от 2014 г., като самият автор го бе обявил публично за "прощален".

 

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 9 юни?