Музей на изкуството „Метрополитън“ в Ню Йорк представя „Кипарисите на Ван Гог“. Изложбата е едно от най-интересните събития в света на изкуството това лято и продължава до 27 август. В тематичната експозиция, на която куратор е Сюзън Стайн, са събрани 24 картини, 15 рисунки и четири илюстрирани писма, всички обединени от темата за кипарисите. Сред тях има истински шедьоври, но също така и непоказвани платна от частни колекции, които дори са забранени за фотографиране.

Вдъхновение за тази серия картини Ван Гог черпи в живописния Арл, където се установява през февруари 1888 г. Прованс го зашеметява със своето ярко слънце, искрящи багри и безкрайна палитра от нюанси. Именно в Арл той открива и своето възхищение към кипарисите – несправедливо пренебрегвани, според него, от много от художниците. Той е запленен от дърветата с форма на пламък и посвещава месеци наред да експериментира с очертанията и нюансите им.

Кипарисите в картините на Ван Гог са тъмен контрапункт, изящна сянка, мистичен силует. Художникът споделя в свои писма до брат си Тео, че те го привличат със своята мистика и емоционална наситеност. Понякога са само част от фона, понякога само загатнат силует, а в някои платна – сякаш са крадци на внимание и се разпростират върху цялата картина. Понякога са нежни и носят надеждите на пролетта, но понякога са тъмни силуети, които разделят картините на две – в някои случаи буквално, издигащи се в средата на платното, а в други са мрачни окраски върху звездното небе. В тези картини те като че ли са метафора за тъмнината, която носи дори най-светлият ден и най-звездната нощ. А може би олицетворение на мрака, който носи в душата си всеки от нас.

Неслучайно основната част от картините са рисувани не в топлия и слънчев Арл, а в клиниката за душевно болни в Сен Реми, където Ван Гог постъпва след най-тежката си криза. Официалната му диагноза е епилепсия. Там в клиниката художникът получава правото да създаде ателие и на такова по принцип мрачно място, той създава едни от най-наситените си шедьоври. По време на престоя си и след излизането от клиниката, той остава обсебен от кипарисите. Разбира се, той знае, че в някои култури тези дървета са свързани със смъртта и скръбта. Ван Гог сякаш е мистично привличан от техния образ, сякаш е мистично привличан от смъртта. След по-малко от година той наистина си отива от този свят.

В свое писмо той пише „Трудно е да напуснеш едно място, без да оставиш доказателство, че си го почувствал и обикнал.“ Дали има предвид областта Прованс или живота? Това са просто догадки. Единственото сигурно е, че именно в Прованс е един от най-емоционалните периоди на Ван Гог, период на кризи, на самонараняване, на лудост, на припадъци, но и период на създаване на десетки картини, период на потъване в изкуството, период на вид прераждане чрез багрите.

„Кипарисите на Ван Гог“ събира някои от най-известните картини, създадени в Арл и Сен Реми. Звездата в изложбата е прочутата „Звездна нощ“, която от 1941 г. се съхранява в друг нюйоркски музей - MoMA, и много рядко се дава назаем за временни изложби. Естествено тя привлича най-много посетители и до нея неслучайно е поставена постоянна охрана. Именно като част от тази изложба, зрителят я преоткрива с нов поглед. Нощта всъщност е светла, а кипарисът е мракът.

„Житно поле с кипариси“ е едно от платната, които най-ясно показват желанието на Ван Гог да пресъздаде контраста между тъмния силует на дървото и златните поля. Картината е дарение на „Метрополитън“ със специалната уговорка никога да не напуска музея. Открояват се също „Мостът в Арл“, „Натюрморт с портокали и лимони със сини ръкавици“, „Градина в Арл“, „Пейзаж от Сен Реми“. Впечатляващи са и картините, изобразяващи кипарисите в контраст с овощни градини и прасковени дървета. Някои от тях са частна собственост и не са толкова известни, но именно в тях сякаш усещането за надежда е по-силно от полъха на мрака.