Краката на мъжете се движат, сякаш не носят тяло върху себе си. Почти не различавам движенията – леки, бързи, магични. Не мога да откъсна очи от тях, а всъщност цялото тяло трепти. Огромна енергия и ритъм, който пренарежда клетките. „Огънят на Анадола“ – легендарният спектакъл на Мустафа Ердоган, взриви сетивата на пълната догоре зала 1 на НДК в неделя. 90 момичета и момчета – едни от най-талантливите танцьори в света, два часа владяха публиката с бясно танцуване. 

Огромен червен транспарант с избухнало на фона му мъжко тяло посреща нетърпеливата да влезе в залата публика. Тялото привидно е в покой, но всъщност излъчва мощ и очакване за движение. Сцената оживява бавно – с приказната история за Анадола. Векове културна история и митология крие сърцето на Турция. Поемаме към него със запалени огньове и мистично танцуващи фигури. Мистиката буквално е взривена от първата фолклорна композиция. Всеки, който се е опитвал да играе хоро, не може да остане безразличен пред такава гледка. Десетки танцьори в общ ритъм – пълен със сила и желание за живот. Цялата сцена е движение. Зала 1 на НДК е голяма, но не и за този вихър. 

След първата експлозия в бързите ритми на фолклора никой в залата не стои мирно на стола си. Очакването за още и още расте с всяка минута, но изобщо не е стаено. Изстрелялата се в светкавични завъртания около себе си фигура на коляно от единия до другия край на сцената направо ме втрещява. Тези момчета са просто нереални. Няма такива отскоци. Тялото лети, краката изобщо не съм в състояние да ги следя. Страхотна красота. Изумително е на какво е способно човешкото тяло. Танцът е много див, грузински. Много преплитания между културите има в Анадола  - и в древността, и до ден днешен, и това е едно от тях. 

След летящите мъже ритъмът трябва да бъде успокоен, окото същото. Изящните бели силуети с тесни прорези около ханша и хилядите пайети обаче не обещават спокойствие. А солистката - цялата в черно – е като змия. Сластна, близка и далечна. Опасна и нежна. Ориенталският танц е магия. След изяществото – ново бързо избухване, а после танцът със саби и безумието на дервишите. Спирала след спирала – пътуване в музиката, в душата, отвъд. 

„Огънят на Анадола“ е забележителен в мостовете, които хвърля и между култури, и между традиция и модерност. На сцената виждаме страхотни балетисти без никакво напрежение между стиловете. А когато всички – абсолютно всички – излизат за танца с тъпаните, ритъмът на сърцата ни буквално се променя. И в български фолклорни спектакли тъпанът е централен, но никога не съм слушала толкова много тъпани накуп. Свири абсолютно цялата трупа. А с нея – и цялата зала. Останала без дъх и сляла се с енергията на тези невероятни момчета и момичета.