Парадокс: театър „Българска армия“, където преди години се правеха най-многолюдните и гръмовни героични постановки, напоследък се обзаведе с най-задушевните и топлещи сърцето женски представления в афиша. Справка: „Стъпка по стъпка“ на Лиза Шопова, „Представление и половина“ на Стоян Радев и сега – „Пет жени в еднакви рокли“ под режисурата на големия актьор Атанас Атанасов.

Естествено, дори уважаваният професор от НАТФИЗ не би склонил пет ярки актриси да облекат еднакви тоалети на сцената, ако не ставаше дума за ситуация, в която те трябва да бъдат шаферки на нечия сватба. А в пиесата на американеца Алън Бол – носител на "Оскар" за сценария на филма "Американски прелести", както и сценарист на сериалите на HBO „Два метра под земята” и „Истинска кръв”, ситуацията е точно такава.

Затова скептичната мъжемелачка Триша (Лара Златарева), разочарованата съпруга Джорджи-Ан (Анастасия Ингилизова), бунтарката Мередит (Евелин Костова), набожната наивка Франсис (Дария Димитрова) и лесбийката непукист Минди (завърналата се към ролята си на актриса Лиза Шопова) самоотвержено веят шаферските си рокли, проектирани от художника Нина Пашова, макар непрекъснато да ги обругават като отвратителни. Както остроумно ги определя Мередит, като зелени водорасли около шамандура (шамандура е булката Трейси, която така и няма да се появи в действието – тя и младоженецът Скот ще присъстват само задочно в разговорите на петте).

Цветът на тоалетите не е случаен: неоновото зелено привлича зрителския поглед като магнит върху великолепните актриси, сякаш ги осветява отвътре, така че човек забравя всичко останало, включително (вероятно преднамерено) баналния декор. С помощта на режисьора те правят така, че динамиката в шаферската стая нито за миг да не секне: там момичетата влизат, излизат, пушат трева, черпят се с алкохол и вредни лакомства, коментират безмилостно гостите на радостното събитие и главните участници в него, сексуалните си надежди и погроми, травмите от детството, малко по малко разкриват вътрешния си свят. В непринудения и духовит диалог се прокрадват и сериозни теми, тревожещи модерния човек: дрогата, СПИН-ът, вярата и неверието, хранителните разстройства, сексуалната злоупотреба с малолетни… И отчуждението, и социалното съперничество: оказва се, че нито една от шаферките, включително сестрата на булката, не се чувства истински близка с нея – тя е за тях втръснал им положителен пример, обект на завист, ревност, съизмерване… Духът на женското приятелство и съучастие обаче ще сплоти здраво тези пет толкова различни момичета, някои от които почти не се познават помежду си, особено в отношението им към един от гостите: някогашния (а явно и все още настоящ) Казанова на малкия американски гард – Томи Валънтайн. Той е белязал живота на всяка от тях (но не за добро!) и, колкото и да е алогично (жени!), продължава задочно да владее мислите и желанията им.

Накрая ще дойде и той, Мъжът (Тигран Торосян), и след като „си го получи“ за сметка на всички свои нелоялни събратя, ще разпръсне крехка надежда, че в свят, пълен с мъже гадняри, са останали и неколцина свестни, в чиито прегръдки може да намери пристан истинската жена.

Забавна и трогателна, комедията „Пет жени в еднакви рокли“ е забележителна с още нещо: в нея има пет атрактивни, различни, характерни женски роли – нещо рядко срещано в световната драматургия от древността до днес. И режисьорът Атанас Атанасов е написал кратък учебник по актьорско майсторство с всяка от тях.

На софийска сцена пиесата е позната отпреди повече от 10 години в прочита на Боил Банов за Народния с участието на Параскева Джукелова (също и преводач на текста), Койна Русева, Ева Тепавичарова, Симона Халачева и София Бобчева. Тук бе и последната театрална роля на незабравимия Чочо Попйорданов. 

Сегашният нов превод е на Матей Тодоров. Хореографията на спектакъла е на Филип Миланов, сценичен бой – Емил Видев, музика – Петя Диманова. Следващите представления в театър „Българска армия“ са на 7 и 22 март, 12 и 24 април.