Шест чудесни актриси вилнеят на камерната сцена на „Сълза и смях“ – „Славянска беседа“, в най-новата продукция на ремонтиращия се театър „София“, наречена „Скрити лимонки“. Те са, по реда на изповедните им монолози, Мила Банчева, Неда Спасова, Ангела Канева, Дениза Павлова, Милена Живкова и гост-звездата от Младежкия Станка Калчева. Автор на пиесата е австралийката Джоана Мъри-Смит, а режисьор е сърцеведът Николай Поляков – познавач, проникновен изследовател и, както сам се определя – и обожател на женското начало. Той детайлно е разработил психологията на всяка от героините, извеждайки я до обобщаващ образ на определен тип жена. Другото мъжко присъствие е актьорът Пламен Манасиев, чийто персонаж е нещо като конферансие в това шеметно кабаре, в което всяка от колежките му има своето One Woman Show.

Заглавието е ефектно, но донякъде подвеждащо (в оригинал е просто „Бомби“): момичета от различни поколения не таят нищо от публиката – още в началото хващат бика (разбирай – историята си) за рогата и избухват пред очите ни.

Първа е Мила Банчева. В своя динамичен разказ тя е майка, която едновременно обгрижва трите си малки деца, с произтичащите от това инфарктни ситуации, докато съпругът ѝ е на работа. Героинята се опитва да балансира между ролите на перфектен родител и на светска дама, която намира време за себе си, за собствената красота и самочувствие. И се разкъсва от съзнанието, че не успява да е нито едното, нито другото, докато умората не я надвие. Младата актриса Мила Банчева също вече е родила три деца и едва ли има по-подходящ изпълнител от нея за този монолог на малки победи и големи угризения в ежедневието на модерната Ева.

Неда Спасова изнася от името на персонажа си лекция пред специализирана аудитория за отглеждането на кактуси – ново хоби, което, както бързо разбираме, е само компенсаторен механизъм за запълване на дефицита от любов след раздялата с обичан човек. Нейният монолог е по-сдържан, носталгичен, но и тя като сукулентите трудно се прекършва и копнежът да си върне мъжа не е угаснал.

Дебютантката в трупата Ангела Канева е амбициозна ученичка, решена на всичко, за да спечели за пореден път гимназиалния конкурс за таланти. Тя е кралица на танците, но изпада в шок, когато вижда, че най-върлата ѝ конкурентка се явява на сцената с номера, който и тя е подготвила. Тогава, за отрицателно време, героинята на Ангела ще трябва да направи чудеса от храброст, за да импровизира нещо невиждано досега – и тя го прави пред очите на зрителите до последно, с гротескна отдаденост, пък каквото сабя покаже…

Следващият монолог е също дебют в театър „София“ – за актрисата Дениза Павлова. Познаваме я с някои драматични, дори мистични превъплъщения на други сцени, а тук чаровницата демонстрира такъв ярък комедиен талант и владеене на самоиронията, че ни оставя без дъх от смях. Героинята ѝ е на крачка от олтара, изкусително пробва бялата булчинска рокля, ала се вижда, че за нея изкушенията са твърде много и твърде големи – дори по време на самата церемония, та да се обвърже единствено със симпатичния си, но прекалено нисък жених. Погледът на палавата дама мълниеносно шари от „него“ към по-високи обекти на желанието и пак обратно, докато колебанията я надвият. Дали няма да имаме нова булка беглец?!

Историята на фината и изискана Милена Живкова е история на вдовица на 60+, която общува със себеподобни особи, занимаващи се с благотворителност. Една от човеколюбивите й задачи е да бъде четец на трактати за изкуство на привлекателен незрящ младеж. Веднъж обаче текстът се оказва по-особен и тя е предизвикана да се впусне в неочаквана еротична авантюра. Така от малко смешна, свенлива буржоазка героинята се превръща в истинска жена, търсеща, даваща и получаваща удоволствие: преход, който актрисата изиграва с естественост, достойнство и чар.

Поантата в спектакъла е изпълнението на гост-звездата Станка Калчева, една от коронните актриси на Поляков. Тя е легендарна певица, съумяла да преодолее всички препятствия в пъстрия си живот, и от дъното на провала да се извиси отново до голямата сцена и славата. В своето шоу актрисата хамелеон също така и пее безкомпромисно, като професионална певица, превръщайки образа в символ на женската виталност и сила.

В шестте изповеди повече или по-малко мъжете присъстват в света на жените, но само задочно – като загатнат ориентир, обект на желание или повод за реванш. Женската гледна точка – откровена и безхитростна, е абсолютен приоритет, женският характер – вселена от неизчерпаеми нюанси и изненади. На пръв поглед между монолозите няма нищо общо, освен че в някои се споменава личност, която в следващия се и появява или отново се говори за нея. Но това изобщо не е така: непримиримостта, амбицията да успееш, да се справиш, да си щастлива, да не се предаваш, е тънката червена нишка, свързваща героините всъщност.

Преводът на пиесата е на Златна Костова. Сценограф е Петя Боюкова, композитор – Мишо Шишков-син, хореограф – Ангелина Гаврилова. Следващите представления на „Скрити лимонки“ са на 28 март, 10 и 23 април.