Стефан Цанев даде авторската си благословия за спектакъла „Мистерия с кон“, който ще има тази вечер премиера в Сатиричния театър. Големият поет и драматург, който в последните години предпочита да живее край морето в Балчик, бе за ден в София и присъства по-рано днес на предварителния показ на представлението за медиите. Той сподели своята признателност към актьорите, които изричат с убедителност неговите думи, към режисьорката Анастасия Събева, поела трудната задача да интерпретира създадения от него свят, и към целия технически екип зад кулисите, благодарение на който изкуството на театъра оживява и става безсмъртно.

Стефан Цанев изрази увереност, че изкуственият интелект няма да убие живото артистично свещенодействие. "Вярвам, че дори само двама души да останат на планетата, единият ще прави театър за другия", каза той. Авторът на "Последната нощ на Сократ", "Другата смърт на Жана д`Арк", "Духът на поета" и още много пророчески текстове за българската национална съдба и характер призна, че за него в завръщането му Сатирата има особен сантимент, тъй като в периода 1967-1971 г. е започнал кариерата си на драматург именно тук.

Разговори за поставянето на "Мистерия с кон" в този театър са водени още през 2019 г., но пандемията осуети и това намерение. Но пък даде възможност оригиналът – "Конят на Александър Велики", игран преди години в театър "София", да бъде надграден и днес словото на твореца звучи с нова сила в актуалния сложен политически контекст.

В "Мистерия с кон" държавата е една кръчма (брадато клише, но нещо по-вярно едва ли е лесно да се измисли), в която остроумната дискусия за това кои сме, какви сме и накъде отиваме, се води от нещо като "представителна извадка на нацията": о.з. полковник – Кирил Ефремов, поп – Георги Спасов, кръчмар – Теодор Елмазов, циганин – Светлозар Начев, учителка – Елена Атанасова, и Н.В. лудият – Александър Григоров, ненапразно сочен за младия Парцалев. Всеки – от своята камбанария. С една от първите реплики – "Пеем, за да не си личи, че сме гладни", през находчивата жесто-мимичната подигравка за приемането ни в Шенген само по въздух и вода, до последните действия, когато героите се избиват взаимно заради безсмислени пристрастия, тече – кога с публицистичен патос, кога с фойерверки от самоирония и кондензирана житейска мъдрост – тревогата, че се самопогубваме като народ.

Жанрът е трагикомедия, отбеляза на пресконференцията режисьорката Анастасия Събева, и изрази надежда, че екипът е успял да постигне баланс между смешното и не толкова смешното. "Краят трябва да остане тъжен", категоричен бе живият класик Стефан Цанев, който на 87 години едва ли има някакви илюзии за посоката на историческото ни битуване. Всъщност "Мистерия"-та е и философска пиеса, и драма на абсурда.

"Стефан Цанев ни препраща към едни такива мисли – за полудяването, кой е луд и кой е нормален. Накрая се оказва, че лудите са били най-разумни, балансирани – хората, които са давали правилните решения в критични ситуации. Но това винаги се оценява впоследствие", коментира актьорът Александър Григоров.

Спектакълът е дебют за Калин Вельов като театрален композитор. С изключение на народната песен "Откога се е, мила моя майно льо", всички други композиции са негови авторски, създадени специално според динамиката на действието. В представлението се пее на живо. Вельов сподели, че композицията "Щастие", фрагменти от която актьорите най-често припяват в "Мистерия с кон", ще бъде записана като сингъл с тяхно участие – и като гласове, и като визия.

Сценографията, възпроизвеждаща доста подробно интериора на дървена селска кръчма, е на Елена Нацариду, хореографията – на Александър Манджуков.