Строителството на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле е на път да докара сериозни разходи за бюджета. Проектът, който минава през защитени зони, е в нарушение на европейски директиви. Има неточности по отношение на трасетата, графика и сумата. Това е записано в отговор на Европейската комисия (ЕК) по изпратената преди два месеца апликационна форма за еврофинансиране, написа "Капитал" в сряда, като се позова на свои източници. Заради тези и още неточности, както и бавенето на държавата, можем да останем без еврофинансиране по този проект.

От Агенция "Пътна инфраструктура" обаче не видяха проблем. "Апликационната форма за строителството на лот 3.2 от АМ „Струма“ е подадена за одобрение от Европейската комисия на 9 август 2019 г.  На 15 октомври т. г. е получено писмо, с което се изискват допълнителни разяснения", гласи отговорът на пътната агенция на уточняващи въпроси на в. "Сега".

Според АПИ това било "част от работния процес и обичайна практика при подготовката на големи инфраструктурни проекти". В отговора на агенцията се посочва още, че по подобен начин преминава процесът по одобряване на апликационните форми и на всички останали пътни проекти, финансирани от фондовете на ЕС.

Т. нар. от АПИ "допълнителни разяснения" обаче изглеждат притеснителни. Според "Капитал" в писмото е записано, че трасето, одобрено с оценка за въздействие на околната среда (ОВОС) преди две години, не е същото като това, за което България иска да получи пари от Брюксел. Това значи, че проектът няма как да бъде изпълнен с евросредства, а освен това има риск и от наказания по Директивата за местообитанията.

Не е ясно защо, но в апликационната форма има доста различия по трасето, за което през 2017 г. е правен ОВОС, и това, което България иска да строи. Разминаванията са в броя на тунелите и виадуктите, които са повече, отколкото одобреното.

За строежа на новото трасе източно от дефилето в посока София и използване на Е-79 в посока Гърция бе направена екооценка от фирма "Данго проект консулт". Според ЕК страната ни е подала за съфинансиране друг проект. "Странното е, че още през ноември 2016 г. АПИ обявява обществена поръчка за разширен идеен проект, като в заданието му е посочено, че лявото платно е единственото ново, а дясното ще е по съществуващия Е-79. Към този момент доклад за ОВОС не е изготвен, т.е. не е решено кой вариант е най-изгоден и щадящ околната среда, но въпреки това агенцията, изглежда, вече е имала фаворит", пише "Капитал".

Проблем има и с поисканото финансиране. България кандидатства за 267 млн. лв., което е част от сумата за дейностите, които ще могат да се завършат в допустимия срок за настоящия програмен период до 2023 г. От писмото става ясно, че ЕК ни поправя за сумата и посочва, че допустимата стойност е по-малка - 227 444 659 евро. Причината е, че в срока до края на 2023 г. сме заявили, че ще завършим 41% от проекта.

И по отношение на сроковете има неясноти - в кандидатурата е посочено, че до 2023 г. АПИ планира да е изпълнила 41% от проекта, но е пропуснала да вземе предвид "прогнозен напредък по години", за да се следи дали всичко върви по план. Не са предвидени и рискове като процедури за отчуждаване и строителство.

От пътната агенция заявиха, че в момента се подготвя отговор до ЕК, като срокът за изпращането му е три месеца. Това означава допълнително забавяне на проекта, за който се говори от двадесетина години.