Към края на май дефицитът в бюджета на държавата вече е 1,2 млрд. лв. (0,6 % от прогнозния БВП). Продължава тенденцията от предходните месеци на годината ръстът на разходите (около 17%) значително да изпреварва ръста на приходите (около 9%), което е основната причина за влошаването на бюджетната позиция, съобщи финансовото министерство.

Тази година единствено през януари бе отчетен превес на приходите над разходите. Предни години бюджетът на държавата излизаше на дефицит едва наесен. Миналата година например през май хазната бе с около 600 млн. лв. излишък.

В края на май приходите в хазната, в това число и европомощите, са 24,8 млрд. лв. и нарастват с 2 млрд. лв. (8,6%) спрямо май 2022 г. Данъчните постъпления спрямо миналата година са с 2,04 млрд. лв. повече (11,5%), а неданъчните – с 0,12 млрд лв. (3%). Помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко със 0,18 млрд. лева.

В частта на данъчните приходи постъпленията от преки данъци (от облагане на доходите и на печалбата), социално и здравно осигурителни вноски нарастват с добри темпове, докато при косвените данъци се отчита по-умерен ръст, основно поради по-ниски постъпления от ДДС от внос, обяснява МФ. Един от факторите за това е понижаване на цената на суровия петрол, внесен за преработка. Върху размера на ДДС от внос влияят и курсът на щатския долар, както и спадът на количествата на внесените стоки, в това число и на суров петрол.

Бюджетните разходи към май са в размер на 26 млрд. лева. За сравнение, към май 2022 г. те са били 22,2 млрд. лева. Най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и за субсидии, издръжка и персонал.

ПОРЕДНОТО УДЪЛЖАВАНЕ НА СТАРИЯ БЮДЖЕТ - НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

Днес бюджетната комисия в парламента ще гледа на първо четене поредното удължаване на действието на стария бюджет. Служебният кабинет внесе законопроект, с който се предлага бюджетът за 2022 г. да продължи да се изпълнява до гласуване на нов бюджет за 2023 г. като при събирането на приходи и разходването на средства се  отчитат всички направени вече законови промени.

Освен това служебното правителство предлага да отпадне забраната, наложена от предното Народно събрание, да се ползват за текущи разходи европейските средства и парите на Сребърния фонд във Фискалния резерв на държавата. Според финансовия министър Росица Велкова разблокирането на тези средства ще даде възможност "гъвкаво да се финансират разходите на държавата", без да се налага да се теглят заеми. В същото време Велкова увери, че няма рискове за парите в Сребърния фонд, които са предвидени след време да подпомогнат държавния фонд "Пенсии". В Сребърния фонд в момента има 3.7 млрд. лв., а неприкосновеният остатък, под който не може да слизат средствата във Фискалния резерв, е 4.5 млрд. лв., обясни Велкова.

Възможно е обаче депутатите да не приемат удължаването на миналогодишния бюджет да стане под формата, която го иска служебния кабинет, стана ясно от коментар пред БНТ на Георги Ганев от "Демократична България".

"Трябва много внимателно да се обмисли този безпрецедентен ход", каза Ганев, имайки предвид разблокирането на Сребърния фонд. Наред с него във Фискалния резерв са и парите на други фондове, в които са спестяванията на държавата с конкретни цели, като например двата ядрени фонда - извеждане от експлоатация на ядрени блокове и за обезвреждане на ядрени отпадъци, обясни депутатът.

Според Ганев на финансовото министерство може просто да се даде възможност да поемат нов дълг, с който да финансират разходите, докато се приеме редовен бюджет за тази година.

"Допускам, че зад желанието на служебния кабинет да се разблокират средства от Фискалния съвет стои желание да направи част от капиталовите разходи, които може да бъдат отложени за следващата година. Не искаме да ни поставят пред свършен факт, трябва да го избегнем", заяви Ганев.