Държавата ще събира по-големи отчисления от производителите на електроенергия, за да пълни фонда "Сигурност на електроенергийната система". Това става ясно от взетото в сряда решение от правителството да намали таваните на приходите от продажби на компаниите, които, ако бъдат надхвърлени, трябва да бъдат внесени във фонда.

От Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия реагираха, че промяната е направена непрозрачно и без предварително обсъждане.

Става въпрос за привличане на повече постъпления по схемата за отнемане на свръхпечалбите на енергийните дружества, които те реализират при високите цени на електроенергията. Тези постъпления активно се използваха за компенсиране на небитовите потребители в периода на силен скок на цената на тока. От началото на годината обаче цената на електроенергията на борсата падна, а с това намаляха и вноските на енергийните дружества във фонд СЕС.

АЕЦ „Козлодуй“, който е най-големият донор на фонда, вече ще изчислява своя таван на пазарните приходи при 150 лв./МWh, вместо досегашните 180 лв./МWh.

Въглищните електроцентрали ще правят вноски при продажби над 300 лв. за мегаватчас, а не 350 лв., както е сега. Същото важи за производителите на ток от въглища с добавено гориво от биомаса, както и за производителите на ток от ВЕИ.

НЕК като производител на електрическа енергия от водноелектрически централи ще изчислява своя таван на пазарните приходи при 200 лв. за един MWh. Досега нямаше определен таван за вецовете на НЕК.

С понижаването на цените на електроенергията на борсата от март насам не се налага изплащане на компенсации на небитовите потребители. Въпреки това схемата на подпомагане остана разписана в закона за бюджета за 2023 г., в случай, че отново има ценови скокове. Ппредвижда събраните средства да компенсират както бизнеса и другите небитови потребители на ток, така и домакинствата.

Енергийният министър Румен Радев обясни пред журналисти след заседанието в сряда, че заради войната в Украйна е възможно отново да има нестабилност на енергийния пазар и страната ни трябва да си осигури необходимите резерви.

"Трябва просто да сме предпазливи в това отношение. Всъщност докъдето можем да създадем буфери и определени резерви, за да можем да посрещнем едни или други негативни тенденции, да го направим. Аз не съм видял до момента каквито и да е основания, провокиращи рискове да не се осигурят количества както на тръбен, така и на втечнен газ. Но винаги има някакви потенциални рискове", коментира Радев.

Предстоящата либерализация на пазара на ток за домакинствата също буди притеснения дали има достатъчно финансов ресурс, за да се осъществи без сътресения.

Тези дни КЕВР алармира, че няма достатъчно средства във Фонд СЕС, с които да се финансира старта на либерализацията. Предвижда се от 1 януари 2024 г. НЕК да престане да бъде обществен доставчик на ток на регулирания пазар, както и да отпаднат квотите, които производителите на ток трябва да осигуряват за този регулиран пазар. В същото време частни доставчици като ЕРП-тата ще купуват ток директно от борсата и ще го предлагат на домакинствата. Периодът 1 януари 2024 г. - 31 декември 2025 г. е преходен и през него КЕВР ще продължи да определя цената на тока за бита, като я държи поносима за домакинствата. Предвижда се доставчиците на ток за бита да бъдат компенсирани от Фонд СЕС за разликата между цената, на която купуват тока на борсата, и регулираната цена, на която продават на крайните потребители. Според сметките на КЕВР за целта ще се необходими 1.4 млрд. лв., които не е ясно как ще бъдат осигурени.

От Министерство на енерегиката не са предоставили данни какви постъпления във фонд СЕС очакват след приемането на новите тавани за приходите на енергийните дружества.