Още преди България да влезе в еврозоната трябва да бъдат взети мерки срещу спекулата. Това каза пред Нова тв служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов.

"В първите дни на въвеждане на еврото в Хърватия видяхме някои спекулативни дейности в търговски обекти - чиста злоупотреба. Това е сериозен проблем, който ние трябва да адресираме - отделни търговски субекти да спекулират и да използват тази възможност, за да повишават цените", обясни той. "Това означава активиране и много ясни политики на различните регулатори, например Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията. Те ще трябва да развиват много сериозна дейност още в периода преди влизането в еврозоната, за да защитят крайния потребител", обясни Пеканов. 

Той посочи, че в Хърватия се налагат доста сериозни глоби срещу порочните практики на търговските обекти.

Според Пеканов 1 януари 2024 г. остава реалистична дата за влизането на България в еврозоната, но има критерии, които трябва да бъдат изпълнени. Той посочи, че инфлацията продължава да бъде прекалено висока и има още три закона, които трябва да  бъдат приети от парламента. "Обикновено решението от страна на Съвета на ЕС за влизане се взема през юли. След това, ако бъде одобрено членството на България в еврозоната, през август трябва да се случи въвеждането на цени в лева и в евро", обясни той. 

Със свое решение от 27 октомври 2022 г. Народното събрание възложи на правителството да ускори процеса на приемането на еврото с целева дата 1 януари 2024 г.

Пеканов коментира и кампанията на "Възраждане" за събиране на подписи за референдум за еврото, наричайки я "лъскава и добре подготвена". "Навсякъде те лансират един куп, според мен, митове и неверни факти, че ние ще се откажем от паричната си политика. Ами ние сме се отказали от нея през 97-ма с влизането в Борда. Нещо абсолютно одобрявано от българското общество, защото донесе стабилност", каза още вицепремиерът. "Трябва да направим следващата крачка на интеграция, за да можем да участваме в решения, които в момента само асимилираме. Ще повишим участието си в процесите, ще имаме възможност да използваме всички европейски инструменти по време на кризи, банковият ни надзор и банковата ни система ще бъдат по-силни", обясни Пеканов. 

Според него ще се повиши и кредитният ни рейтинг. Това по думите му ще доведе до намаляване на лихвите по кредитите, а влизаме в един цикъл, в който лихвите ще се покачват.

За Плана за възстановяване и устойчивост

Пеканов обясни още, че е информирал ЕК, че България не може да изпълни ангажимента си за въглищните централи, заложен в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), по който чакаме 6 млрд. евро. Този месец парламентът задължи кабинета да промени ПВУ в областта на енергетиката, като основната корекция е запазването на дейността на въглищните централи поне до 2038 г.

"Обяснил съм им и ясната позиция на България, която е докато ситуацията в енергийната сфера е такава – а именно въглищните централи правят изключително високи позитивни финансови резултати, които отчасти държавата използва и за компенсации, и се връщат обратно в държавата, докато българската енергетика произвежда ток и за други страни на Балканския полуостров, ние не можем да изпълним този ангажимент към момента", каза вицепремиерът.

Предстои Министерството на енергетиката да изготви обоснована позиция защо тези ангажименти са невъзможни в текущата ситуация. "Ние все още нямаме официален отговор, защото те търсят по кой точно член на регламента или по кой механизъм ние да вървим към едно такова предоговаряне (на плана, б.а.)", каза още Пеканов. Той допълни, че след като София изпрати официалната си позиция за предоговарянето на ПВУ, решението на ЕК ще отнеме поне два месеца.

Пеканов подчерта, че трябва да се сложи фокус върху механизма за отчетност на действията на главния прокурор, защото този текст е залегнал по искане на ЕК и в ПВУ. Според вицепремиера разглеждането на законопроекта се бави с процедурни хватки от един-единствен човек - депутатът от ГЕРБ-СДС Радомир Чолаков, който е председател на правната комисия в Народното събрание. "Ако законът бъде приет, той ще ни помогне както при преговорите, така и за Шенген", категоричен е Пеканов. 

На финала на НС започва битка кой ще разследва главния прокурор

Предстоящата последна седмица, в която Народното събрание ще работи, преди да се разпусне, ще премине с тежка битка, засягаща главния прокурор.

27 Яну. 2023