Три големи организации на българските индустриални предприятия разпространиха позиция във връзка с предстоящото въвеждане на схема за компенсиране на заводи, чието производство е свързано с отделяне на големи въглеродни емисии.  Става дума за 33 млн. лева годишно - далеч повече от коменсациите, които получават двете американски централи в Маришкия басейн и ВЕИ централите, се посочва в общата позиция на  Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), Българската асоциация на металургичната промишленост (БАМИ) и Българската камара на химическата промишленост (БКХП).

Преди дни бившият обмудсман Мая Манолова алармира, че има списък със 120 компании, които ще получат огромни суми по схемата за частично компенсиране на непреките разходи за емисии на въглероден диоксид,  и че това ще бъде калкулирано в сметките за ток на всички българи. Според Манолова подпомагането се прокарва с промени в Закона за ограничаване на изменението на климата.

В тази връзка бизнесът дава следните разяснения:

"Законопроектът е изготвен в резултат на дейността на работна група към Министерство на икономиката, работила в продължение на 1 година, където са уточнени бюджетът на мярката от 33 млн. лв. годишно и периодът ѝ на действие от 1 юли 2019 до 31 декември 2020 г. Законът бе приет от народните представители на първо четене на 13 декември 2019 г. като предстои разглеждането му на второ четене в ресорните комисии на Народното събрание. 

Евродиректива задължава държавите членки на ЕС да приемат финансови мерки за подпомагане на предприятия, които трябва да правят големи разходи за емисии на въглероден диоксид.  Средствата ще бъдат осигурени от приходите от продажба на квоти въглероден диоксид. Страните-членки следва да се стремят размерът на тези финансови мерки да не надвишава 25% от годишните приходи от продажба на емисии. Ако се наложи превишаване на този лимит, страната трябва да го обоснове пред Европейската комисия.

В Насоки относно определени мерки за държавна помощ в контекста на схемата за търговия с квоти за емисии на парников газ след 2012 г. Европейската комисия определя алгоритъма за изчисляване на компенсациите за непреки разходи.

Потенциалните получатели на помощта трябва да отговарят на определени от Европейската комисия критерии за допустимост - например да не са в затруднено финансово положение, както и да осъществяват икономическата си дейност в определените от ЕК сектори. Прилагането на компенсацията се извършва по ясно разписани насоки и може да влезе в сила единствено след уведомяване и одобрение от ЕК ( както е записано и в Проекта на Закон за допълнение на Закона за ограничаване на изменението на климата.)"

В позицията на големите индустриални компании се казва още, че ЕК е определила 15 отрасъла, които могат да се подпомагат, а България е решила, че важните, които могат да се класират за компенсации, са:

• производство на алуминий;
• производство на други неорганични химически вещества;
• производство на олово, цинк и калай;
• производство на стомана, чугун и феросплави;
• производство на хартия и картон;
• производство на торове и азотни съединения;
• производство на мед;
• производство на механична маса (пулп).

Това са сектори, които работят основно за износ и реализират продукцията си на борсови цени, т.е. не са в състояние да прехвърлят непреките си разходи за въглеродни емисии в крайната цена. Същевременно България има солидни позиции в тези отрасли като заема второ място по производство на мед (16,5% от анодната и 8,5% от катодната) и седмо място по производство на олово (6,0% от общото производство) в ЕС. Страната произвежда и 4,0% от цинка и е на първо място по производство на калцинирана сода. Металургичната и химическата промишленост отговарят за около 20% от стоковия износ на страната и 14% от брутната добавена стойност на промишлеността. Същевременно тези отрасли губят конкурентоспособност от страни в ЕС, които получават подобни помощи.

В момента 11 страни от ЕС  – Белгия (региони Фландрия и Валония), Нидерландия, Германия, Великобритания, Испания, Франция, Словакия, Финландия, Латвия, Гърция и Люксембург, както и Норвегия, прилагат финансов механизъм за компенсиране на индиректните разходи за емисии парникови газове. Валония и Люксембург получават одобрение от Европейската комисия за прилагане на компенсации през 2018 г. Полша и Чехия също ще прилагат такава схема.

Бизнесът коментира и притесненията, че компенсациите ще "надуят" цените на тока за обикновените потребители:

" Бюджетът на помощта от 33 млн. лв. годишно следва да се изплаща от приходите на Република България от продажби на квоти въглероден диоксид и да не се събира от потребителите чрез повишаване на цена „задължение към обществото“ (ЗКО), т.е. не би следвало да повлияе на крайната цена на електрическата енергия. За 2019 г. страната е получила 861 151,6 хил. лв. от тези продажби, като годишният бюджет на помощта възлиза на 3,8% от тях при допустими 25%.

Дори да се приеме хипотетично, че изплащането на тази помощ би се извършило чрез събиране на средства от крайните потребители, водейки до повишаването ѝ, то това повишаване би било около 1,00 лв./MWh на годишна база. Периодът на помощта е ограничен - от 1 юли 2019 до 31 декември 2020 г. , т.е. става дума за 18 месеца. Така общият ефект би бил 1,50 лв./MWh за 18 месеца. 

Към момента се изплащат над 1 млрд. лв. за ТЕЦ Марица-изток 1, ТЕЦ Марица-изток 3, зелена енергия и когенерации, които са несравнимо повече от годишния размер на компенсацията от 33 млн. лв., се подчертава в позицията на трите организации.