Медия без
политическа реклама

Има ли плагиатство у нас

Две трети от сигналите към комисията по академична етика в МОН се оказват неоснователни

Pixabay
Част от сигналите в комисията по академична етика са заради нарушения в процедурите на вузовете за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности.

В края на миналата година академичните среди у нас бяха сюрпризирани от новината за първия ректор в България, който си отива заради установено плагиатство. Става дума за бившия ректор на Техническия университет - Варна Росен Василев, за който от години учени алармираха, че е станал професор и доктор на науките заради преписване на чужди трудове. За да се докаже това, бе променен цял закон - този за развитие на академичния състав. Бяха въведени минимални изисквания за заемане на академични длъжности и придобиване на научни степени, въведен бе ред за установяване на плагиатство, бе създадена и специална комисия по академична етика към МОН, която да взема решения по такива казуси. В нея участват проф. Венцислав Динчев (председател), проф. Николай Денков, проф. Веска Георгиева, проф. Радослав Радев и проф. Дончо Хрусанов.

Година и половина след сформирането си комисията е разгледала 24 сигнала. От качените на сайта на просветното министерство доклади по тяхната проверка се вижда, че две трети са приключени като неоснователни, а по останалите са отправени препоръки към съответния вуз да коригира установените нарушения. Какви нарушения е установила комисията?

 

Конкурси в МУ-София

Два от сигналите са свързани с конкурси за заемане на академична длъжност в Медицинския университет - София. На 31 юли постъпва сигнал от преподаватели, които молят за спешна проверка на провеждащия се в този момент конкурс за заемане на академичната длъжност „професор“ в област „здравеопазване и спорт“, по професионално направление „Медицина“, специалност „Офталмология“. Според тях представените публикации от доц. В.С.Ч. не отговарят на нормативните изисквания. Проверката на комисията действително установява, че въпросният кандидат не отговаря на минималните национални изисквания за заемане на академична длъжност „професор“ и не следва да бъде допуснат до оценяване в провеждания конкурс. Затова и препоръчва на министъра на образованието да уведоми ректора на висшето училище и чрез него научното жури за направената констатация. От вуза коментираха пред "Сега", че заемането на академични длъжности става при стриктно спазване на нормативната уредба, а в настоящия случай журито, съгласно своите становища и рецензии, взема решение, че В.С.Ч. не отговаря на изискванията за заемане на конкурсната длъжност.

Другият сигнал е за погрешно недопуснат кандидат за друг конкурс - за доцент в област „Здравеопазване и спорт“, професионално направление „Медицина“, специалност „Белодробни болести“ - за нуждите на Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести. Жалбоподателката д-р Р.Ч. не е допусната до обявения конкурс, след като комисията по конкурса преценява, че дипломата й не отговаря на изискванията. Проверката потвърждава, че д-р Р.Ч. неоснователно не е допусната до конкурса. Д-р Р.Ч. е сезирала комисията и заради нарушения в идентичен конкурс (за "доцент" в същото направление, но за нуждите на друга катедра - тази по белодробни болести), по които комисията е отправила препоръки към министъра на образованието да спре конкурса, като даде срок на висшето училище за отстраняване на нарушенията. От медицинския вуз съобщиха, че са разгледали и изпълнили и двете препоръки.

 

Плагиатство в УАСГ

Проф. А.Л. от Бургаския свободен университет е сезирал комисията на 18 юни т.г. с твърдения за извършено плагиатство от проф. П.М. от УАСГ. Жалбоподателят посочва, че професорът от УАСГ е представил негова и публикации от други автори като свои лекции, заличавайки имената им, и изказва съмнения, че същите са използвани при избора му за академична длъжност „професор“. Комисията по академична етика е установила, че посочените от проф. А.Л. публикации са представени от д-р П.М. на сайта на УАСГ през 2018 г. и не са използвани в процедурата за придобиване на длъжност „професор“ през 2012 г. Комисията обаче обръща внимание на ръководството на висшето училище, че начинът на представяне на публикациите на сайта на УАСГ е акт на плагиатство. В. "Сега" попита УАСГ какви мерки е предприел ректорът проф. Иван Марков във връзка с констатациите на комисията. Оттам поискаха въпросът да бъде зададен по закона за достъп до обществена информация.

 

Незаконно назначени главни асистенти в УАСГ

Със същия мотив - че въпросите не са зададени по реда на закона за достъп до информация - не бе отговорено и на другия зададен от редакцията въпрос относно втори сигнал срещу УАСГ. Той е от 5 февруари от доц. д-р арх. Т.Ц., в който се твърди за незаконосъобразност на приключили процедури за избор на главни асистенти в катедра „История и теория на архитектурата“. От комисията отбелязват, че по отношение на въпросните конкурси вече са се произнесли (по друг сигнал от ноември 2018 г.) - заключенията им са, че допуснатите кандидати В.К. и А.С. притежават образователна и научна степен „доктор“, която обаче не е по специалността на обявените конкурси, а това е незаконосъобразно. Жалбоподателят е сезирал ректора на УАСГ, че конкурсите са проведени незаконосъобразно, и е предложил те да бъдат отменени. Ректорът обаче нито е отменил заповедите за назначение, нито е изпратил жалбата със своето становище до министъра на образованието. Напротив - проф. Марков изразява становище, че проведените конкурси са законосъобразни, а подаденият сигнал - неоснователен. Представя и решение на Факултетния съвет на Архитектурния факултет, с което кандидатите са избрани за заемане на академична длъжност „главен асистент“ и са назначени като такива от 1 януари т.г. В случая комисията по академична етика предлага на министъра на образованието да издаде заповеди, с които да отмени актовете на ректора на УАСГ за преназначаване на А.С. и В.К. от длъжност „асистент“ на длъжност „главен асистент“. Няма информация как приключва този казус.

 

Нарушения при назначаване на научно жури в СУ

 

От 25 септември м.г. е сигналът на гл. ас. д-р Г.Ф. от Факултета по класически и нови филологии (ФКНФ) на СУ. В него се твърди, че при процедура за провеждане на конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент“ във ФКНФ са извършени редица процедурни нарушения. След проверка и комисията по академична етика констатира какви точно са те. Не е спазена процедурата, по която се предлага съставът на научното жури за конкурса. Освен това в състава на научното жури ръководителят на катедрата е включил и двама юристи, въпреки че конкурсът е в професионално направление Филология (немски език - приложно езикознание) - това е сериозно нарушение на закона, казват от комисията. "В обявата за конкурса за доцент е записано: за „потенциален кандидат Б.В.“, което е недопустимо - конкурсът е публичен и всеки би могъл да подава документи за участие в него", посочват още от комисията. Оттам констатират и други нарушения, като препоръчват процедурата да бъде спряна и нарушенията да бъдат отстранени.

От СУ също отговориха надлежно на въпросите ни, без да те да са отправени по закона за достъп до обществена информация. Оттам посочиха, че със заповед на МОН, а впоследствие и със заповед на ректора конкурсът е спрян за срок от един месец за отстраняване на нарушенията, след което процедурата е възобновена в съответствие с изискванията, насрочен е нов конкурс за доцент, който е спечелен от Бисерка Николова Велева-Петрусенко.

 

Заблуждаваща обява за конкурс в МУ-Пловдив

 

Д-р З.Н.А. подава през декември м.г. сигнал до комисията относно закононарушения в процедура по конкурс за академичната длъжност „асистент“ към Катедра „Урология и обща медицина“ на Медицинския факултет на МУ-Пловдив. Комисията заключава, че обявата за провеждане на конкурса не е прецизирана в частта си за допълнителни изисквания и това до известна степен е заблудило кандидатите в конкурса. От приложените в писмения отговор документи става ясно, че двама участници в конкурса, включително д-р З.А., са подали жалби до Административен съд-Пловдив, по които са образувани административни дела за нарушения при провеждането на конкурса. При подобна ситуация единствен орган, който може да решава въпроса по същество, е съдът, поради което комисията прекратява производството по подадения сигнал.

 

Разкрита класифицирана информация в НВУ "В. Левски"

 

Твърде любопитен е случаят в Националния военен университет "В. Левски", за който комисията е сезирана на 7 декември м.г. Сигналът е подаден от началника на НВУ „В.Л.“ - бригаден генерал д-р П.Б., и в него се твърди, че в процедурата по защита на дисертационен труд за придобиване степен „доктор“ от С.Х.С. е установено нарушение относно одобрения състав на научното жури. В сигнала се посочва, че в университета е постъпила официална информация от командващия съвместното командване на силите за наличие на класифицирана информация в автореферата към дисертацията на кап. С.С. "С писмо... на Министерство на отбраната, служба „Военна полиция“, директорът бригаден генерал Б.С., информира, че в служба „Военна полиция“ е получено класифицирано писмо на ДАНС, в което агенцията установява, че кап. С.Х.С. не е спазил нормативно установени изисквания за защита на класифицираната информация в областта на документалната сигурност, като не е поставил гриф за сигурност на дисертационния си труд. С това именно е позволил разкриването класифицирана информация", пишат от комисията.

Когато дисертационният труд съдържа класифицирана информация, за членове на научното жури се определят лица, притежаващи достъп до класифицирана информация на съответното ниво. В конкретния случай част от определения състав на журито не е притежавала изискуемия достъп до класифицирана информация на съответното ниво. Затова и от комисията преценяват, че има нарушение и предлагат министърът на образованието да спре защитата на дисертацията, като определи срок за отстраняване на нарушенията на висшето училище. До редакционното приключване на броя от висшето училище не съобщиха дали са спрели въпросната защита.

Срещу същото лице - С.Х.С. - има и сигнал за плагиатство. В него се твърди, че той е преписвал от лицето М.С., както и че анкетите, които той е провеждал сред военнослужещи в българската армия, са недостоверни. В случая обаче комисията не открива въпросния труд на М.С., който е напуснал университета, без да се стигне до защита на негова докторска работа. "Негов дисертационен труд (на М.С. - бел.ред.) никога не е представян и не е обсъждан официално. В НВУ не могат да намерят негово копие нито на хартиен, нито на електронен носител. Няма и протокол от заседание на катедрата за обсъждане му", пишат от комисията. Затова и заключението им е, че плагиатство в случая няма.

 

ОЦЕНКА

"Комисията заработи много добре", коментира един от членовете й проф. Николай Денков. По думите му много "вратички" са били затворени, като напоследък към тях зачестяват сигналите, които не са от компетентностите на комисията. "Каквито и правила да заложим, ако няма положителни стимули ректорите да назначават най-добрите преподаватели, както е на Запад, нещата няма да са много по-различни. Истинската революция ще дойде, когато ректорите знаят, че бюджетът им зависи от това да назначават най-добрите преподаватели", коментира той.

Още по темата