Сериозни критики бяха отправени към проектозакона за насърчаване на научните изследвания и иновациите, представен наскоро от кабинета. По време на общественото му обсъждане в парламентарната комисия по образование университетски преподаватели, учени и представители на бизнеса изразиха съмнения за смисъла от съществуването на два фонда - за наука и за иновации, които според тях ще създадат допълнително административно натоварване пред научните и иновативни проекти. 

Нов проект на закон за насърчаване на научните изследвания бе подготвен още миналата година, по времето на тогавашния просветен министър акад. Николай Денков. Преди седмици кабинетът представи нов вариант, съдържащ същите основни постановки - в него се регламентира работата на два фонда - фонд "Научни изследвания" към МОН и Национален иновационен фонд - към министерството на иновациите, които ще поемат контрола върху цялата система на наука и иновации и ще финансират проекти по Рамкова програма, която МС ще приема. Иновационният фонд съществува отдавна, но без особени функции, като сега за първи път се регламентира работата му като инструмент за финансиране. Идеята е сегашният фонд "Научни изследвания" да продължи да финансира на конкурсен принцип фундаментални научни изследвания на висшите училища и научните организации, а Националният иновационен фонд - проекти за приложни изследвания и иновации на предприятия, вкл. и без конкурси. Двата фонда ще работят в координация и ще изпълняват многогодишни оперативни програми.

"Не виждам някои неща, които ги имаше преди в проекта, когато бях в работната група за създаването му. Не се виждат мерките и инструментите за цялата верига за създаване на стойност от технологично ниво 0 до пазарната реализация", коментира проф. Костадин Костадинов, който е бивш зам.-просветен министър. Според него фундаменталните и приложните научни изследвания не трябва да се разделят, а системата на науката и иновациите е една и трябва да се управлява от един орган, какъвто е бил създаденият през 2015 г. Съвет за интелигентен растеж (след закриване на други два съвета). "Тук въобще не става дума за него. Сега отново се връщаме към два органа. Имаме фонд за наука, имаме резултати, стоят си те във фонда за наука, фондът за иновации ще финансира иновативни проекти, те ще се изсмукват от фирмите и никой няма да ползва резултатите от фонда за научни изследвания - няма да има кой да покаже резултатите от научните изследвания на бизнеса, за да види той каква стойност имат", обрисува мрачното бъдеще той. "Няма ваучери за интелектуална собственост и за технологично развитие, кой ще финансира технологичното развитие след фундаменталните изследвания", попита още той.

"Според мотивите се очаква законопроектът да доведе до ускорено развитие на регионално и национално ниво, но в него липсват интегрирани мерки за насърчаване на регионалното развитие, каквито са нужни например за Северозападния регион", коментира Борислав Великов от Асоциацията на индустриалния капитал. "Липсват мерки за разкриване на научна инфраструктура там, където я няма. Липсват и ваучери за закупуване и внедряване на иновации", коментира той, предлагайки да се определени минимален процент от БВП за развитие на научните изследвания и иновациите, например 0.5%.

"Нас ни смути това, че има равноправие между двама министри от две различни министерства, те ще имат равни права, но какво ще стане, ако имат различни идеи за насърчаване на изследванията", попита проф. Лиляна Вълчева, председател на синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ. По думите й по-удачно е да има общ фонд с разширени функции вместо да се създава нова административна структура. "Критикувате университети, че са се разширили, а сега - нова администрация. То комитети, то съвети - с лекота се разширявате, малко ни идва в повече", посочи тя, визирайки структурата на фонда за иновации, който ще се управлява от Изпълнителният съвет, председател на Изпълнителния съвет и управител.

"Виждаме фрагментираност на отделните фондове, опитът за синхронизацията им не е завършен", заяви и доц. Щерьо Ножаров от УНСС. Той посочи, че проектът оставя впечатление, че ще се финансират приоритетно приложните изследвания, което може да ощети университетите. Според него финансирането на научните изследвания не е изчистено, твърде широка е и дефиницията за научна организация - от нея излиза, че за такава ще може да се обяви всяка фирма с трима докторанти, които са участвали с доклади в научна конференция. Нужни са и повече насоки за оценката на научно-изследователската дейност на висшите училища - по какви критерии ще се оценява тя, смята още той.

"Изненадани сме от подхода, който е по-скоро насочен към създаването на твърде тежка административна структура, а научните кадри няма да имат водеща роля. Очаквахме да видим подробна уредба как ще става сдружаването между висшите училища и научните центрове по оперативните програми, а сега уредбата е лаконична. Тези научни центрове бяха изпълнени по проекти. За да получат пак финансиране, трябва време, през което СУ трябва да поеме издръжката, а ние нямаме такива средства", посочи и доц. Атанас Симеонов от Софийския университет.

"В момента има неравнопоставеност между кандидатите за научни изследвания и иновации. С този проект се затвърждава привилегията за стартиращи предприятия - само срещу декларация, че ще разработват нещо, те ще могат да получат финансиране", посочи и Владимир Ставров, представител на бизнеса, който разкритикува и дефиницията за иновации, от която са изключени услугите (а само продуктите и процесите). "Не видях в проекта научните кадри - тези, които ще изпълняват научните изследвания, също имат нужда от стимули, за да бъдат създадени. Трябва и по-точно да се дефинира допустимостта на кандидатите по отношение на равнопоставеността на частните и държавните структури", призова и проф. Марин Маринов.

Зам.-министър Генка Петрова посочи, че идеята на проекта е да се преодолее границата между научните институции и да не се получават ситуации, в които работейки, даден фонд създава нещо, което българските предприятия или познават, или не желаят да внедрят. "Стремежът сега е ако фонд "Научни изследвания" помага на фундаменталните изследвания, практическите резултати да се финансират чрез фонда за иновации. Това ще е най-добрата съгласувателна политика", заяви тя. Проф. Петрова допусна възможността след време двата фонда да се обединят, когато обаче и иновационният фонд натрупа опит във финансирането на проекти. Тя заяви и че са отворени за по-добри предложения относно дефинициите за учен, научна организация, иновации и др. Относно записването на процент от БВП за научни изследвания обаче позицията на финансовото министерство е била категорично против.

СКАНДАЛНО

Председателят на просветната комисия Красимир Вълчев изрази силно безпокойство от пар. 7 от преходните разпоредби към закона, според който съществуващите центрове за върхови постижения и центрове за компетентност, изградени по оперативна програма "Наука и образование" и включени в Националната пътна карта за научноизследователска инфраструктура, както и останалите обекти от нея, "може да създават за реализация на резултатите от научни изследвания, от иновационна дейност или от права върху обекти на интелектуална собственост сдружения при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел". "Този текст го нямаше в публикувания миналото лято проект. Ако е така, както аз го разбирам, той е скандален - собственост за стотици милиони, 560 млн. лв., могат да излязат от публичния сектор и да отидат в ръцете на частния, т.е. това е скрита приватизация. Така ли е и кой внесе този текст", попита той. 

Вълчев обясни, че и сега в закона за висше образование са предвидени възможности за сдружаване на университетите, като там е намерен баланс и е защитен държавният интерес. Юридическите лица, каквито биха станали центровете за върхови постижения, обаче няма да влизат в обхвата на Сметната палата, на Държавната финансова инспекция и на финансовия контрол. Според него никъде не е казано, че висшите училища ще са членове на тези сдружения, т.е. дори и трима учени ще могат да си направят сдружение и да приватизират собственост за милиони.

Проф. Петрова обясни, че предложението е на оперативната програма, по която предстои финансиране на два нови обединени центъра за зелени технологии и водни ресурси, които също щели да се финансират като сдружения по закона за юридическите лица с нестопанска цел. Експертка от МОН посочи, че параграф 7 не визира опасенията на председателя на комисията. "Партньорите ще могат да създадат такива сдружения само за реализация на резултатите на центровете", заяви тя. "А този резултат няма ли икономическа, имуществена стойност?", попита Вълчев. "Това е изискване на ЕК, имуществото си остава на висшите училища, фирмата ще е регистрирана на тях", обясни експертът. "Може ли обаче един бивш ректор да се устрои в такъв център", попита Красимир Вълчев. "Трудно ми е да кажа, нямам юридическа компетентност", отвърна тя.

"Центърът каква правосубектност има, какво юридическо лице е? Той е по друг закон - той е консорциум по закона за задълженията и договорите. Юридическите лица са висшите училища и тяхната собственост е временна. Консорциумите притежава тази собственост. Не може временно юридическо лице, създадено за целите на сдружаването, да влиза в юридически лица, които са с постоянен характер, това е сбъркана концепция, която според мен е сбъркана умишлено", коментира още Вълчев. "Собствеността остава неизяснена, инвестирани са огромен обем публични средства, които могат да отидат в частни ръце. Съвсем правилно е опасението ви - тези юридически лица са самостоятелни правни субекти, въпрос на уговорка в споразумение е да се уредят имуществените отношения, а те са изключително важни", подкрепи го и доц. Симеонов. Проф. Генка Петрова заяви, че не са разглеждали нещата от "тяхната злонамерена и изкривена страна". Съмненията обаче не бяха разсеяни.