Петър Лесов е най-младият български олимпийски шампион в историята. През 1980 г. боксьорът печели титлата в категория до 51 кг на игрите в Москва едва на 19 години и 326 дни. Роден е на 12 септември 1960 г. в село Секирово, което вече е квартал на град Раковски.

Освен златния олимпийски медал печели две европейски титли, но прекратява рано кариерата си заради заболяване от хепатит. След това става треньор, като сред възпитаниците му са Тончо Тончев, Даниел Петров, Кубрат Пулев, Детелин Далаклиев, Станимира Петрова и др. Почетен гражданин на градовете Раковски и Пловдив. Носител на орден "Народна република България" III степен. По случай 60-годишнината му е награден от спортното министерство с почетния знак "Венец на победителя" и в град Раковски бе открита негова 3-метрова статуя.

Триумфът в Москва

"Олимпийската титла е най-сладката, но и най-трудната", разказва Лесов. Той успява да достигне до полуфинал с травма на ръката. Това се струва достатъчно на треньорския екип - вече си е осигурил медал толкова млад, а и контузен. Но Петър не е казал последната си дума. "Аз още не съм приключил. Една обезболяваща инжекция и ще ме гледате на финал", казва той и разгромява с 5:0 британеца Хю Ръсел. Така достига до спора за титлата срещу европейския шампион Виктор Мирошниченко. "Руснакът беше с обратен гард, аз пък нямах загуба от състезатели с този стил. Бях сигурен, че ще го бия, а той - целият с аркади от предишни боеве. И като го почнах... Издържа до втория рунд и съдиите прекратиха мача. Така станах олимпийски шампион!", спомня си Лесов. А след това за посрещането в България разказва: "Тодор Живков ни посрещна още на аерогарата с думите: "Вие сте големи герои! Вие прославихте България!". Трибагреникът се вее... Тогава всеки се интересуваше от спорт, всеки те познава и уважава."

Паганини на ринга

Заради дългите си пръсти Петър Лесов нерядко е наричан "пианист". Но има и друго прозвище - Паганини. То произлиза от един незабравим момент по време на олимпийските игри в Москва. Тогавашният президент на МОК Хуан Антонио Самаранч наблюдава мач на Лесов и споделя на акад. Емил Жечев, по това време вицепрезидент на АИБА: "Той е Паганини на ринга".

Ранният край на кариерата

Лесов е принуден да спре с бокса едва на 24 години. "Това се случи през 1984 година, два месеца след като бях спечелил турнира за Купа "Странджа" за трети път. Вече се подготвяхме за олимпийските игри в Лос Анджелис. Все още не знаехме, че ще бойкотираме. Тогава бяха наели кубинец да ме тренира. Още първия ден обаче усетих, че нямам сила. Така беше и с Ивайло Маринов. Отидохме при лекаря на отбора, той ни прегледа и каза, че уж нищо ни няма. На следващия ден обаче се чувствах още по-зле. Вече минах на по-обстойни прегледи и се оказа, че е хепатит. Знаех, че болестта е много тежка, тъй като двама мои колеги спортисти бяха починали. По онова време ни биха инжекции за възстановяване и сила. Допускам, че съм се разболял точно от тези инжекции. Освен мен се разболя и Ивайло Маринов. В болницата имаше голям шок за мен. Още на първия ден при мен дойде една сестра и като разбра, че съм боксьор, ми каза: "Знаеш ли, че на това легло почина боксьорът Юри Лебедев?". А той беше мой приятел, шампион от световното за младежи в Йокохама, който беше на лагер в България. Цяла нощ не спах от страх. На другия ден помолих да ме преместят в друга стая. Преместиха ме. Същата сестра дойде и каза: "Какъв е този твой късмет? Познаваш ли Белослав Манолов (б.ред. - световен шампион по вдигане на тежести)?". Аз ѝ отговорих, че го познавах отлично, а тя ме закова: "Ами той умря на това легло!". Побърках се... Страхът ме обзе още повече. Направо си помислих, че съм пътник! Бях категоричен: "Махайте ме от това легло!". В третата стая вече всичко беше наред", разказва Лесов. След излекуването си обаче той е посрещнат от новината, че България няма да участва на игрите в Лос Анджелис. "Със сигурност можех да издържа до Сеул 1988, но дотогава оставаха цели 4 години. Ивайло Маринов го направи, аз не исках. Повлия и това, че веднага ме взеха за треньор в ЦСКА и националния отбор", допълва Лесов.

Завръщане като професионалист

"През 1991-ва бях във Франция като треньор на Даниел Петров, Тончо Тончев и Стефан Трендафилов по покана на мениджъра Филип Фондю. Той организираше някаква гала. При пристигането ни започна да ми се жалва как някакъв кубинец го бил изпържил в категория до 60 килограма, как нямал боксьор там и как щял да плаща глоби. Аз му казах, че за 4-рундов мач на 60 кг мога да се кача. Беше срещу французин, на когото му трупаха победи. Три рунда го спуках от бой, но в четвъртия се изморих и дадоха равен мач. След срещата Фондю ми каза, че още ставам. Отговорих му, че ако парите си заслужават, ще се бия. След няколко дни ми се обади и каза, че ми е намерил съперник, когото не мога да победя, но ще взема 1500 долара за 6 рунда. Тогава бяха много пари и се съгласих. Пък и си казах, че щом не мога да го бия, поне няма да му дам да ме удря. Пак стана същото - 4 рунда го пердаших, на петия се изморих и в шестия се отказах".

Блъсна ме фадрома

"Слизах от тренировка в зала "Дескрим“ и вървях в посока комплекс "Червено знаме". Тогава там имаше някакви разкопки. Едно младо момче с фадрома не ме видя, машината поднесе и ме подсече в краката. Добре, че паднах в кофата и контузиите бяха леки. Но след това вече окончателно изгубих желание да се боксирам."

Скандалът в Индия

През 2018 г. Петър Лесов беше изгонен от световното първенство по бокс за жени в Делхи заради бурните си протести при загубата на възпитаничката му Станимира Петрова на 1/4-финалите от представителката на домакините Соня Чахал. Тогава олимпийският шампион вдига кръвно. "След мача се изправих пред съдиите и ги попитах: "Това ли искахте да стане?!". Да, хвърлих пластмасова бутилка с вода, но това се случи на път за съблекалнята. Не съм целил никого, нямам представа и кой ме е видял тогава. Като се прибрах в съблекалнята, при мен дойде супервайзърът на световното, който ми каза: "Ще трябва да ти отнемем акредитацията". Направо му я дадох с думите: "Ето ви я, не ми трябва". Просто не бях на себе си от яд. Такава сеч чак не очаквах. Не знаех къде се намирам после - до края на престоя ни в Делхи бях на лекарства заради кръвното", разказва Лесов. В трудния момент той успява поне да разубеди Петрова да не се отказва от бокса.

Среща с папа Йоан Павел II

Петър Лесов е с католическо вероизповедание, но малцина знаят, че той е бил на аудиенция във Ватикана. "Още през 1983 г. се видях лично с папата. Тогава начело на Римокатолическата църква беше Йоан Павел ІІ. Бяхме на турнира за Световната купа в Рим и имахме аудиенция при него. Трябва да си много вярващ, за да усетиш неговата аура. Бих го сравнил със спокойствието, което ти дават ритуалите. При мен например преди всеки мач винаги си слагах първо десния чорап и обувах десния кец. Когато спечелихме европейските титли през 1981 г. с Ивайло Маринов, от радио "Свободна Европа" казаха, че българите нямат европейски шампион, защото медалите са спечелени от един католик и един циганин", разказва Лесов. Той, разбира се, е сред поклонниците, които посрещат в град Раковски папа Франциск през май 2019 г.

Последиците от спорта

"Като треньор имах боксьори като Свилен Русинов и Георги Танков. Те тежаха по 100 килограма. Когато играех срещу тях, те ме удряха по ръцете. В момента ръцете ми са в трагично състояние. Имам и болки в китките, в лактите, в раменете. При това жестоки! По време на състезателната си дейност почти не знаех какво е ядене. Получих гастрит или язва. Не зная какво точно. Но постоянно страдам от киселини", признава Лесов.