Европейският парламент прие днес на първо четене законопроекта за свобода на медиите в ЕС, предаде БТА. С 448 гласа "за", 102 "против" и 75 въздържали се ЕП настоя държавите в ЕС да осигурят медиен плурализъм и да защитават независимостта на медиите от правителствена, политическа, икономическа или друга намеса, се посочва в съобщение на институцията.

Евродепутатите очакват бъдещото законодателство да забрани всички видове намеса в редакционните решения, да се предотврати упражняването на външен натиск над журналистите, включително по отношение на тайната на техните източници. Според ЕП не трябва да се позволява достъп до криптирано съдържание на електронните устройства на журналистите и следенето им с шпионски софтуер. Използването на такъв софтуер може да бъде оправдано само като "крайна мярка" в някои случаи, ако има разпореждане от независим съдебен орган по разследване на тежко престъпление като тероризъм или трафик на хора.

ЕП очаква всички медии да оповестяват данни за структурата на своята собственост. Според евродепутатите е необходимо медиите и онлайн платформите и търсачките да съобщават за средствата, които получават от държавна реклама, както и за подкрепа от бюджета и от чуждестранно финансиране.

„Предлагаме ясни мерки за осветляване на собствеността на медиите и техните финансови източници, за да скъсаме порочната зависимост между медиите, бизнеса и политиката. Предприемаме решителни стъпки срещу произволното сваляне на качествено медийно съдържание от страна на платформи като Фейсбук, Екс и Тик Ток. Слагаме край на тенденциозното разпределение на евросредства, чрез което се бетонира политическото влияние в редица държави”, заяви Елена Йончева, която единствена от българските евродепутати пожела да се изкаже по темата. Тя е бивша журналистка.

ЕП призовава за мерки, така че премахването на онлайн съдържание да не оказва отрицателно въздействие върху свободата на медиите. Според евродепутатите онлайн платформите следва да разграничават независимите медии от източници на информация, които не са независими. ЕП подкрепя възможността медиите първо да бъдат уведомени 24 часа преди тяхно съдържание да бъде свалено от интернет, за да могат да отговорят. Ако след този срок платформата все още е на мнение, че медийното съдържание не отговаря на нейните общи условия, тя ще може да пристъпи към изтриване, ограничаване на съдържанието или отнасяне на случая до националните регулаторни власти, които трябва бързо да вземат окончателното решение. Ако доставчикът на медийни услуги е на мнение, че решението на платформата не е достатъчно обосновано и накърнява свободата на медиите, той следва да има право да предприеме извънсъдебно уреждане на спора, според ЕП.

Подкрепеният законопроект предвижда също държавите от ЕС да осигуряват на обществените медии подходящо, устойчиво и предвидимо дългогодишно финансиране. За да не изпадат медиите в зависимост от държавната реклама, евродепутатите предлагат една медия или търсачка да не може да получава повече от 15 на сто от общата държавна медийна реклама. Друго предложение е показателите за разпределяне на бюджетни средства за медиите да бъдат общодостъпни. Според евродепутатите има нужда да бъде създаден независим Европейски съвет за медийни услуги.

След приемането на днешното становище на ЕП предстои да започнат преговорите със Съвета на ЕС и Европейската комисия.

ТРЕВОЖНО СЪСТОЯНИЕ

"Не бива да си затваряме очите пред тревожното състояние на свободата на печата в световен мащаб - тенденция, която засяга също и Европа", заяви докладчикът Сабине Ферхайен (ЕНП, Германия) преди гласуването. Тя подчерта, че медиите "не са един обикновен бизнес. Отвъд икономическото им измерение, медиите допринасят за образованието, културното развитие и приобщаването на обществото. Те защитават основни права като свободата на изразяване и достъпа до информация". Докладчикът заяви, че с Европейския законодателен акт за свободата на медиите членовете на ЕП са постигнали "важен законодателен етап за гарантиране на разнообразието и свободата на медийната среда и на нашите журналисти" и са направили "важна стъпка в защитата на нашите демокрации".