От години е известно, че Съветът за електронни медии е напълно излишен и паразитен орган, чиито членове са в плен на партийни зависимости и чиновническо мислене. Както и че съществуването на този (по принцип важен) регулатор на медийната среда у нас се обезсмисля все повече, откакто управлява ГЕРБ. В последното десетилетие партията на Бойко Борисов наложи схема за попълване на съвета, която толерира послушничеството и гарантира просперитет на хора без биографии, готови на всичко, за да получат благословията на управляващите. Поради тази причина от много време насам в конкурсите за нови членове на съвета участват само имената, които внесат ГЕРБ, техните коалиционни партньори и евентуално БСП. Нито един човек от гражданския сектор вече не се мами да даде съгласие да бъде предложен, понеже е предварително известно, че изборът е предизвестен, че борба на идеи няма да има, а само кухо и нищо незначещо говорене. След което ГЕРБ и кръговете, които се опитват да контролират колкото се може повече медии в България, ще наложат волята си и ще изпълнят плана си да вкарат още един послушен член на регулатора.

Изборът на най-новия член на съвета е своеобразен връх в тази традиция. "Сега" публикува (със съкращения) стенограмата от заседанието на медийната комисия, на която бяха представени кандидатите - Галина Георгиева, лично предложение на Рашидов, и Ия Петкова–Гурбалова, номинирана от БСП. Стенограмата илюстрира по-добре от всички анализи какъв е стилът на това управление. В наизустените и обтекаеми изказвания на претендентите личи колко изпразнено от смисъл е уж конкурсното начало при тези назначения. Безучастните погледи на депутатите подсказваха, че нищо в тази формална процедура няма никакво значение. Напротив, председателят Вежди Рашидов дори смъмри колегата си от ГЕРБ Лъчезар Иванов, че пита какво трябва да направи СЕМ, за да се измъкне България от срамната 111-а позиция в световната класация по свобода на словото. Ядът на Рашидов бе напразен, защото Георгиева и Петкова така или иначе нямаха отговор на този въпрос. За конкретните проблеми в работата на СЕМ пък и дума не можеше да стане - видимо нагласените и политически контролирани конкурси за генерални директори на БНТ и БНР, купуването срещу десетки милиони на критични телевизии като BiT и заличаването им след това, което става с решение на СЕМ, преминаването на Нова телевизия в ръцете на братята Домусчиеви и последвалите кадрови промени в медията и т.н.

При решаващото гласуване в залата очаквано повече гласове събра Георгиева, която бе подкрепена както от ГЕРБ, така и от "опозицията" в лицето на ДПС. Въпреки че за новия член на СЕМ още преди гласуването се разбра, че няма никакъв реален опит в медии освен работа като телефонистка, че е завършила висшето си образование във филиала на УНСС във Враца със специалност "Аграрна икономика" и среден успех "Добър 3.89". И че сред предметите, които Георгиева е изучавала, няма нито един, свързан с медии. Не стана ясно и как Георгиева отговаря на изискването в Закона за радиото и телевизията, че членове на СЕМ могат да бъдат само хора, които "имат обществен авторитет и професионално признание". Преди да попадне на новия си пост, тя нямаше дори обществена видимост. Сега поне този дефицит е отстранен - Галя Георгиева беше запомняща се история в седмица на много и големи скандали. Уви, по най-неподходящите причини.

------------------------------------

Желанието ми е дам своята полезност

Комисия по култура и медии, Народно събрание

11 юли, 2019 г.

--------

Станислав Станилов ("Атака"): Според вас предаванията на електронните медии намират ли се в рамките на приличието според обществените нагласи?
Ия Петкова: Тук виждам основната роля на СЕМ не като цензор, а като регулатор на това медийно съдържание, както и ролята на двата етични кодекса. Разбира се, това е все по-същественият и важен въпрос, особено и с навлизането на цифровите технологии и интернет. Пренасянето на аудио-визуалното съдържание от традиционния екран към новите преносими устройства. В тази връзка бих искала да акцентирам върху необходимостта от защита на децата от съдържание, което може да уврежда тяхното психическо или физическо здраве. Наистина защитата на децата е изключително важна и корегулацията, от една страна – регулаторът, от друга страна, самите медии, които предлагат това съдържание.  
Галя Георгиева: Тук е моментът да кажем и за свръхрегулацията на традиционните медии и с по-малка част за електронните такива. Директивата за аудио-визуални медийни услуги внася пояснение и ние като членки на ЕС до края на следващата 2020 г. сме в процес на интегриране и на транспониране на тази директива, която засяга предоставянето на такива услуги чрез електронните медии. 

Боряна Георгиева ("Воля"): Смятате ли, че ще успеете в работата си да се абстрахирате от политическите интереси?
Г.Г.: Като млад и образован човек, за себе си бих могла да кажа, че съм политически неангажирана, но отговорна към ситуацията в страната. Работата ми към момента, и предишни такива, е свързана с възможността да наблюдавам отблизо и това доказва, че не съм имала казус по тази тема, която вие засягате, тоест имала съм възможност и съм го правила, абстрахирала съм се от всякакви политически намеси.
И.П.: Аз смятам, че принадлежността към определена партия не е недостатък, а пък непринадлежността към определена партия не е предимство. Мисля, че не е нужно да аргументирам, че уменията, знанията и експертизата не са функция на определена политическа принадлежност или не. Смятам, че в целия ми досегашен опит винаги съм работила изключително отговорно. Знаете, че работата в университет е свързана с развитието на млади хора, където не можеш да си позволиш по някакъв начин поведение, което да ги приканва в една или в друга посока, и съм изключително безкомпромисна по тази тема. Работата ми в НДК, който също е обществено място, мисля, че многократно съм доказала това си качество, и на вашия въпрос бих се радвала, ако може да отговори някой от моите студенти или някой от моите колеги, за да ви увери и да бъдете спокойни в това.

Лъчезар Иванов (ГЕРБ): Първият въпрос: как виждате борбата с фалшивите новини? Вторият въпрос: какво бихте направили за защита на свободата на медиите и да можем да заемаме по-предна позиция в света и да не изглеждаме толкова назад?
Вежди Рашидов: Последният ви въпрос – има една реална статистика, че България е много напред по свободата на медиите. Това е доста труден въпрос и сигурно това ще бъде много по-нататъшен разговор след днес, като вземем решението, разбира се, за попълнение на СЕМ. Явно в бъдеще ще обсъждаме много сериозно някои проблеми, защото тук виждам, че опираме само до морала, но не стига понякога моралът, защото за мен е много важен въпросът, на който вие трябва да отговорите – докъде се базира свободата и чия привилегия е на словото? Аз смятам, че всеки нормален човек по света има право на свобода на словото и не бива то да бъде фикция на една прослойка или на друга. Основно, когато говорим за свободата на слово, какви ще бъдат функциите на контролиращите, на органа като СЕМ, който освен контрол трябва да има възможности и лостове да окаже влияние, за да защити достойнството на всеки, както на медиите, така и на всеки гражданин, така и на зрителите. Ние сме взаимно свързани като сервитьорите в ресторанта и клиентът – единият без другия няма как да съществува. Така са и медиите – без зрителя няма как да ви има и няма смисъл да има медии. 
Г.Г.: Въпросът засяга още една тема от Директивата за аудио-визуални медийни услуги и това е ангажираността на обществените ни медии за повишаване на медийната грамотност. В това число, бих допълнила и критичното мислене на зрителя и на потребителя в интернет медиите. В този смисъл фалшивите новини са нещо, с което и представителите на медиите, и представителите на всички организации, а и в голям процент будното общество провежда една такава масирана кампания, но повишаването на медийната грамотност е от основно значение. 
И.П: Фалшивите новини са основен проблем не само в България, той е проблем на глобално ниво. Това наистина е проблем, с който аз лично считам – на това беше базирана и цялата ми мотивация в началото, че със съвместни средства трябва да се опитваме да се справяме. Както каза и г-жа Георгиева, фалшивите новини и справянето с тях вървят ръка за ръка с повишаване на медийната грамотност. Приоритетът за повишаване на медийната грамотност е ясно отразен в новата директива, която предстои да бъде транспонирана – живи и здрави, догодина. По-добрата медийна среда може би е част от отговора и на втория въпрос по отношение на свободата на словото. Мисля, че 111-о място – поне по това, което последно съм чела – заема България, което има къде да се подобрява, има предизвикателство. Считам, че отново е роля на всички заинтересовани страни, на всички участници в медийната екосистема, за да се подобри това.

Г.Г.: През 2016 г. е било последното изслушване, чиято стенограма за кандидат на СЕМ съм чела, и тогава България беше на 113-о място, сега и г-жа Петкова казва, че сме на 111-о.

Велислава Кръстева (ДПС): Какво ще работите в СЕМ? 
Г.Г.: Работата на надзорния орган, съобразено пак със ЗРТ, изисква вземането на решения с колегиалност, едни добри, обществено познати норми. Преди години с едно риалити, все още бях част от екипа на Нова телевизия, в СЕМ бързо сформираха една комисия заедно с представители от Агенция за закрила на детето, където много бързо трябваше да вземат решение и може би и в резултат на това всяка година до 31-во число на март подписват едно допълнително споразумение с Агенцията за закрила на детето да съобразяват съдържанието, което се излъчва в медиите. Така че част от работата на СЕМ освен надзора е благоприятното повлияване на медийната среда.

Ако фундаментът е образование, то кое ни учи на хъс и мотивация за развитие? Това е работата ни. Това е и част от желанието ми аз да участвам, като дам своята полезност, защото за мен резултатът се мери с процент полезност. Да, можех да ползвам времето си във връзка с убеждението на това вие да вземете решение, но убеждението е даване на доверие. Така че в този смисъл мандатната позиция не предполага изпитателен срок в изпълнението на един проект, полезността какво остава след теб.
И.П.: Въпросът е труден и ще ви кажа. Първо, ще започна с това, че СЕМ е колективен регулаторен орган, и се връщам към мотивацията. Първото нещо, в което аз дълбоко вярвам е, че един човек сам нищо не може да направи. Може да го направи, когато работи в екип, и това ще е моето първо нещо, с което аз бих станала член на СЕМ. И разбира се, спазването на закона. 

Александър Симов (БСП): Ще доживеем ли до момента, в който СЕМ има ясно отношение по темата има ли свобода на словото в България?
Г.Г: Без да изпадам в детайл и да взимам отношение по поведение… Във връзка с отчета на СЕМ, запознах се с него, изчетох го целия и в годините ми се е налагало. В този смисъл, ако хората, пред които този орган се отчита като надзорен такъв, и сте обърнали внимание, квалификацията на служителите там е нещо, към което текущите членове и председателят са се насочили последните две години. Може би многото редове на квалификации, които следва да придобият, е било… Относно свободата на словото не знам какъв отговор очаквате да получите. Ако са съждения на тази тема, познанията ми в областта не са се изчерпали и това, което казах до момента, продължавам твърдо да стоя зад тази позиция и това е лична отговорност. Асоциацията на европейските журналисти, българските журналисти подписват една, с огромно желание да се спазва всичко написано там, и в следващия момент вие казвате, че няма свобода на словото.  
А.С.: Ситуацията е тежка. 
Г.Г.: С общи усилия и полезността на органа нещата се случват.  
И.П.: Аз също съм изчела отчета на СЕМ и искам да кажа, че беше изключително полезен. Единственото, което мога да направя в случая, без да влизам в излишна полемика, е да преповторя това, което преди малко казах, а именно в проактивната роля в това всички страни да участват в търсенето на диалог, в ролята на обществените медии като гарант на тази свобода на словото.

Вежди Рашидов: Много често говорихте тук за това – да се образоват журналистите, да се подготвят, да има образованост. Аз смятам, че СУ от стотици години бълва във Факултета по журналистика доста мераклии да са гении. Скъпи колежки, аз много искам от вас да чуя нещо, защото аз мога да ви изброя водещи предавания от така наречените водещи журналисти по два часа, които са се превърнали в говорители на криминалната хроника на МВР и на КАТ – и това е забавление от сутрин до вечер. Българинът пък много обича да е журналист – камераман. Интересува ме нещо друго – не знам дали ще образовате през ХХI в. някой журналист. Аз питам: какво бихте направили, ако сте в СЕМ, против опростачването на поколенията, на децата ни, на бъдещето? Не знам дали ще образоваме някой, но ние си опростачихме децата – едно поколение, и страхът ми от това, че това поколение утре ще бъдат майки и бащи. Да оставим фалшивите новини, на всички е ясно, че фалшивата новина е точно това, което играе ролята на опростачване. Когато човек не пуши и не пие вече и само му остава един грях, да играе, че само яде и пие, без да споменат за единствения му грях. Това също е фалшива новина, но от цялата тази история излиза един богат журналист, любещ народа с 15 хил. лв., и малко мразени политици с по 3 хил. лв. – нали, те мразят народа. Искам да знам какво правим оттук нататък, за да балансираме и да поставим всичко така правилно, че всички да сме щастливи, защото „Репортери без граници“ окепазиха и журналистиката, и името на българската ни държава. Затова казвам, че когато СЕМ заработи, и ние трябва да намерим законови форми и да му дадем правомощия, ние трябва да търсим точно тези законови лостове, чрез които да вкараме най-накрая някаква хигиена в общия ни живот. Аз не вярвам да е свещена крава единствено журналистиката, която безкрайно уважавам, защото е необходима. Аз вярвам страхотно много в това, че човек е свещено нещо – самият индивид, и трябва да съхраним хигиената на самия индивид, затова, скъпи мои колежки, благодаря ви! (Отговор на въпроса не е даден и комисията преминава към друга точка от дневния ред - б.р.).