Духовете и психопатите на Макдона

"Баншите от Инишерин" е най-заслужилият "Оскари" тази година

03 Февр. 2023АНИТА ДИМИТРОВА

форум филм
Ако сте харесали чудатите им герои и ирландския им акцент във "В Брюж", тук направо ще ви отвеят.

Многочислените номинации и награди, които филмите на Мартин Макдона получават, са знак, че колкото и пъти комиксови герои да спасяват света, хубаво разказаната и добре изиграна история винаги ще е на мода. С три награди "Златен глобус" - за най-добър филм, сценарий и актьор, "Баншите от Инишерин" изглежда като най-ясния и консенсусен фаворит за предстоящите "Оскари". Ирландският драматург е получавал престижната статуетка само веднъж - за късометражния си кино дебют Six Shooter, макар че три пъти е бил номиниран за оригинален сценарий ("В Брюж", "Три билборда извън града" и сега) и двукратно за най-добър филм.

Макдона е легенда в съвременната драматургия: превзел лондонските сцени едва 26-годишен с дебютната си пиеса "Бившата мис на малкия град" (поставяна и на българска сцена), той се радва на популярност и у нас - с "Пухеният" и "Ръкомахане в Спокан" на Явор Гърдев, с "Палачи" на Стоян Радев, "Самотния Запад" на Владимир Люцканов и т.н. Но ако в сценичния живот на текстовете си разчита на чужда режисура, в киното той винаги ги "поставя" сам. Разчита на доверен актьорски състав, изпробван в минимум два от четирите му пълнометражни филма. Колин Фарел и Брендън Глийсън повтарят зашеметяващия си дует от "В Брюж". Там бяха двойка наемни убийци - единият неопитен и простодушен, другият по-възрастен, разсъдлив и обръгнал, чието приятелство се разви и завърши трагично сред готическия декор на белгийския град. Техните характерови, интелектуални и поколенчески различия стоят по сходен начин и в "Баншите...", където декор на взаимоотношенията им е малък остров край бреговете на Ирландия. Инишерин е измислено кътче земя, където ограниченията на територията и духа са съкрушителни. Оттатък пролива глухо тътнат гърмежите на ирландската Гражданска война (1923 г.) и е лесно да си представим братоубийствения конфликт, в който влизат героите, като нейна метафора на микрониво.

И тъй, звучи "Полегнала е Тодора" в изпълнение на "Мистерията на българските гласове", в кадър се разливат щедрите зелени хълмове на острова, а Падрик (в ролята Фарел) върви към самотната къща на своя приятел Колм (Глийсън), за да го извика за ежедневната бира в единствената кръчма. Но Колм го отхвърля. Аргументацията е глупава и смешна - скучен си, казва Колм, говориш ми за изпражненията на магарето си с часове, а аз искам да свиря на цигулка, да разсъждавам по философски въпроси и да оставя нещо след себе си в този тленен свят. Добродушният и простосърдечен Падрик не може да проумее този обрат и решава да се бори за дългогодишното приятелство, което внася структура и смисъл в баналното му селско ежедневие. Оттам пък мъжкият инат ескалира в поредица от злополучия, достигащи (почти) до антична трагедия. И както при Чехов пушката, която виси на стената, в трето действие гърми, така ножиците за стригане на вълна при Макдона се превръщат в инструмент за осакатяване. Драмата е с микроразмери, но с екзистенциален тътен. Изолацията, самотата, ограничеността, предразсъдъците, моралният примитивизъм, ирландските национални стереотипи, преобразуването на травмата в насилие, на загубата в жестокост, на добрия в лош - от тези елементи ирландецът извайва притча, обвеяна в северен вятър и наръсена с черен хумор. Да, няма как безнадеждна история като "Баншите от Инишерин", където духовете (банши в ирландския фолклор) предвещават смърт, да е "комедия/мюзикъл", както я класифицира журито на "Златните глобуси", но това е Макдона: изблиците на неподозирана бруталност и смях вървят ръка за ръка.

Актьорските изпълнения са на нивото на текста и отвъд: всички четири значими действащи лица в "Баншите" получиха заслужени номинации "Оскар". Блестящата Кери Кондън (игра и в "Три билборда извън града") и израсналото по приюти момче Бари Киогън (филмографията му включва и българския "И после светлина") завършват инишеринското каре. Кондън е неомъжената, неуморно четяща сестра на Падрик, която единствена има сили да избяга от сковаващата прегръдка на провинцията и от прокобата на баншите: яркоцветните ѝ палта са лъч спасение във величествените, но почти монохромни кадри на оператора Бен Дейвис. Киогън пък е селският мунчо, приет единствено от брата и сестрата. В тази история за загубата на невинност и за загубата изобщо, решаващи роли играят и животните - магаренцето на Падрик и кучето на Колм, безсловесни свидетели на бурята в душите на стопаните си.

За разлика от предишните три филма на Макдона, вписани успешно в жанрова матрица, "Баншите от Инишерин" съблича ограниченията на жанра и предлага драма(тургия), оголена до кокал и изпилена до съвършенство. Сплав между театър и кино от най-висока проба.