Може ли изкуственият интелект да бъде добър

"Създателят" на Гарет Едуардс е визуално въздействаща, но рециклирана антиутопия

03 Окт. 2023АНИТА ДИМИТРОВА

форум филм
Като войната във Виетнам, но с роботи.

Във времената на уплах, че ChatGPT ще измести хората от работните им места, и на развилнелите се Фейсбук ботове, изглежда авангардно да представиш роботите във филма си като положителни герои, а хората - като изгубили хуманността си. Но "Създателят" е сглобен от стари sci-fi стереотипи и рециклирани части. Зад него стои Гарет Едуардс, заснел "Rogue One: История от Междузвездни войни" и "Годзила" (но и нискобюджетния "Чудовища"). Има нещо старомодно в "Създателят", което много ми харесва - и то е, че неговите персонажи не са принудени да се бият, скачат и разговарят в студио на син екран, за да бъдат заобиколени с море от специални ефекти. Не, Едуардс заснема филма си на терен, в осем държави, с двама оператори - опитният Грейг Фрейзър ("Дюн") и новака Орен Софър. Така, както се правеше "едно време". Едва след това биват добавени космическите оръжия, златните храмове и жиците на темето на андроидите. Така срещу 80 милиона долара получаваме зрелище, по-вълнуващо от три пъти по-скъпи (да речем, комиксови) продукции. Филмът нямаше и голяма разгласа и стартира със скромните 14 млн. долара приходи от първия си уикенд в САЩ, общо 32 милиона за света.

В първите рецензии отвъд океана обаче личеше старанието на Disney да му дадат добър старт - сред премиерите (не само техните) тази година това е единственият фантастичен епос, който не е част от поредица, не е по комикс, играчка или нещо подобно. "Създателят" получи суперлативи за визуалния си стил и смелостта да разкаже оригинален сюжет. И тук свършват хвалебствията за него. Тази история за AI е съшита от вече използвани чаркове. От класики като "Блейд рънър", "Акира" и "Апокалипсис сега" до "Междузвездни войни", "Аватар", "Терминатор", "Децата на хората" и "Златното дете", във филма е трудно да се намери дори едничка оригинална идея. Освен това е сладникаво сантиментален. Освен това е безсрамно насочен към азиатския пазар. Не казвам, че не беше развлекателен - дори и с продължителност 133 минути той е добре прекарано време в киносалона. Изглежда просто чудесно. С трептящо актуалната си за човечеството тема можеше да бъде по-релевантен, а и по-проницателен. Но не е.

Десет години след като изкуствения интелект е детонирал ядрена бомба и превърнал Ел Ей в една голяма дупка, героят на Джон Дейвид Уошингтън (синът на Дензъл, "Тенет") е американски военен, вербуван да открие и убие Създателя. Под това кодово име се крие неуловимият архитект на напреднал ИИ, наричан още Нирмата и разработил мистериозно оръжие със силата да сложи край на войната... и на самото човечество. Роботите са междувременно забранени в Западния свят и изтикани на Изток, където щастливо съжителстват с примитивни човешки общности (странно защо не подобряват и модернизират живота им?), докато милитаристичните САЩ не дойдат да ги взривят. Общо взето, води се втора война във Виетнам, но с помощта на супероръжието НОМАД - нещо като Звездата на смъртта, но с наземно действие.

Ние знаем още от първата, че за американците тя няма да бъде особено успешна. Но филмът не отделя много време на това, а се спира предимно върху отношенията между Уошингтън и "оръжието", което се е оказало миловидно дете робот (Маделин Юна Войлс). Растящата привързаност помежду им води до катарзиса на героя и до преосмисляне на принципите на хуманността и роботиката: могат ли машините да изпитват чувства, или просто са програмирани да не вредят на хората? Могат ли да са по-добри от нас? Могат ли да бъдат опасни, или най-страшното е хорската тъпота и агресия? Могат ли роботите да бъдат свободни? Нужно ли беше да се барикадират в будистки храм? Все важни въпроси, но "Създателят" не дава отговори на нито един от тях.