Не всеки реверанс към Агата Кристи е "Вади ножовете"

"Вижте как бягат" е красив и добре изигран, но му липсва напрежението на една истинска криминална мистерия

28 Окт. 2022АНИТА ДИМИТРОВА

форум филм
Сам Рокуел и Сърша Ронан - отличен тандем в не толкова добър филм.

Близо половин век след смъртта й Агата Кристи и нейните криминални мистерии остават на мода. След като Райън Джонсън блесна с - едновременно - почит и метапрочит към кралицата на жанра във "Вади ножовете", буквално седмици преди коронавирусът да хлопне вратите на кината, а на Кенет Брана се наложи по същата причина да забави с две години и половина своята поредна премиера зад мустаците на Еркюл Поаро - "Смърт край Нил", тази година най-сетне видяхме и нея. И ето че ирландецът готви трета Кристи-серия (A Haunting in Venice), продължението на "Вади ножовете" - Glass Onion, чука на вратата, а лейди Агата продължава да вдъхновява.

"Вижте как бягат" е история с класическата за романите на Кристи сюжетна структура whodunnit ("кой го направи" - англ.) Имаме затворено пространство с група добре облечени хора в него и труп. Имаме детектив, чиято работа е да открие кой е убиецът. Всички се страхуват, че убиецът може да посегне и на тях. Това накратко е фабулата на повечето от 75-те романа и 14 сборника с разкази, написани от Агата Кристи.

"Вижте как бягат" започва феерично - на празненството по случай 100-тното представление на "Капан за мишки" на Уест Енд (до днес вече са 27 хиляди и това е най-дълго играното представление в света). На този етап зрителят не е много сигурен дали ще гледа криминална история или пародия, а може би нещо по средата. Когато пада жертвата - филмовият режисьор Лео Коперник (Ейдриън Броуди), на сцената излизат детектив (Сам Рокуел) и младши полицай (Сърша Ронан). За повече достоверност в сюжета са вплетени дори действителни лица от епохата като Агата Кристи и Ричард Атънбъро (все още само млад актьор, не легендарен естественик) - в ролите Шърли Хендерсън и Харис Дикинсън.

Костюмите и декорите са зашеметяващи - годината на действието е 1952 г., а сред вдъхновенията на режисьора Том Джордж видимо е Уес Андерсън и особено "Гранд хотел Будапеща", което може да е само добре дошло. Актьорското дуо Ронан-Рокуел е отлично и отиграва лафчета и комични ситуации като в приятелски тенис мач между носители на Големия шлем. Но дотам се изчерпват достойнствата на "Вижте как бягат". Филмът е твърде беден на изненади за една крими мистерия, хаотичен в многобройните си препратки, самолюбуващ се и твърде незадоволителен в развръзката. На практика това е криминален сюжет, лишен от всякакво напрежение. От всеки реверанс към лейди Агата "Вади ножовете" не става.

Но може би, в една от стотиците саморефлексии в сценария, авторите на "Вижте как бягат" си дават сметка за тези недостатъци и за непостигнатата въпреки отчаяните опити оригиналност. "Това е мистерия с убийство, - казва пренебрежително героят на Броуди в началото, преди да предаде богу дух. - "Гледал ли си една, гледал си всичките."