960-те страници в „Щиглецът“ на Дона Тарт са къс ярка съвременна литература, отличена с „Пулицър“ и неизбежно попаднала в окомера на Холивуд, макар че сложният, плътен, понякога досаден, но неизменно емоционално въздействащ наратив на романа принадлежи към графа „невъзможни за екранизация“.

Филмът на Джон Кроули е достоен и естетически издържан опит, въпреки че дръзналите да прочетат и обикнат оригинала неизбежно ще отрежат: „И този път книгата е по-добра“. Екранизациите все пак имат за цел да стигнат до по-широка аудитория от читателската и голяма част от зрителите му вероятно няма да са разгръщали оригинала.

Той почти конкурира по обем романа със своята продължителност от 149 минути. Филмовият разказ се фокусира върху тъгата на Тео Декър, който на 13-годишна възраст вижда майка си за последен път, преди тя да загине при бомбен атентат в музея „Метрополитън“. Губейки нея, тийнейджърът печели приятелството на необикновения Уелти, който го насърчава да открадне картината „Щиглецът“ на Карел Фабрициус.

Творбата, която се превръща в извор на упование за разтърсения от трагедия и чувство за вина младеж, е сред малкото оцелели произведения на обещаващия ученик на Рембранд. Почти всички платна на Фабрициус са унищожени през 1654 г. при прочутата експлозия в Делфт, когато 30 тона складиран барут ненадейно избухват и разрушават голяма част от града. Сто души намират смъртта си, сред които и ученикът на Рембранд.

Филмът „Щиглецът“ е заснет в меки цветове и смайващо красиви кадри от оператора виртуоз Роджър Дийкинс, превръщайки почти всеки от тях в самостоятелна картина. Актьорският състав включва Ансел Елгорт (“Вината в нашите звезди“) и младия Оукс Фигли като двете възрасти на Тео Декър, Никол Кидман е отгледалата осиротелия Тео буржоазка Саманта Барбър, а Люк Уилсън влиза в ролята на алкохолизирания баща вдовец. Няколко номинации са почти сигурни в предстоящия награден сезон.

Сценарият на Питър Строхен изменя структурата на романа, но запазва вниманието към детайлите. Стилен, деликатен и интелигентно направен филм, макар и без емоционалната мощ на книгата.