След дъжд качулка: първи латино супергерой

"Синия бръмбар" е забавен, семеен и мил, макар че магията на комиксите се развали

18 Авг. 2023АНИТА ДИМИТРОВА

Александра филмс
За честта на фамилията: пъстрият пантеон на мексиканското семейство Рейес е по-интересен от герои със суперсили.

Появата на "Синия бръмбар" на екраните казва много за уж стремежа на Холивуд към расово многообразие. Статистиката е безмилостна: чернокожите са 13% от населението на САЩ, азиатците - 6 на сто. Всички те, рано или късно, получиха своята достойна репрезентация на екрана - от най-масовите и популярни жанрове до наградите "Оскар". Латиносите съставляват 19 процента, или почти една пета от всички американци. И още по-интересно: в 2019 г., последната година с нормален (предковиден) филмов пазар, те са купили цели 29 на сто от билетите за кино в САЩ!

Не е ли тогава изненадващо, че едва сега се появява испаноговорящ супергерой в главна роля? Дори още по-лошо: "Синия бръмбар" е герой, който долита след като решаващата битка е приключила: комиксите вече не са най-сигурната инвестиция в киното, способна да закара младежта в салоните под строй; дори без да гледаме естетическите им несполуки, на касите "Черния Адам", "Шазам 2", "Морбиус", "Светкавицата" и "Ант мен 3" общо събраха по-малко, отколкото, да речем, "Спайдърмен: Няма път към дома" успя в пандемични времена. Особено зле изглеждат нещата за DC, конкурентите на Marvel/Disney под шапката на Warner, чието свободно падане няма край. Надеждите Джеймс Гън (заснел "Пазителите на галактиката" за врага) и Питър Сафран да го спрат с новата си концепция за комиксова вселена все още тлеят, но без особен ентусиазъм.

"Синия бръмбар" е последният DC филм, разписан и заснет при предишното ръководство. Той е нискобюджетен в сравнение с други от жанра, в него не играят звезди с изключение на Сюзън Сарандън като злодей, а премиерата и рекламната му кампания се състояха по време на стачката на актьорите и сценаристите. Така че това, което трябваше да изглежда като бляскав и триумфален момент, премина тихо и почти незабелязано. Режисьорът Анхел Мануел Сото е основният, върху чиито плещи легна промотирането на продукцията, и той "представлява" своите актьори чрез техни снимки, тениски с лицата им и т.н. Сото изрази надежда, че публиката все пак ще влезе в кината, за да ги види във филма. Надявам се и аз, защото "Синия бръмбар" е повече от етническо изявление.

Въпреки общо положителния прием от критиката, филмът получава и някои опустошителни рецензии. Това е така, защото той е "лоу кост" комиксова продукция и това си личи на много места - от евтините ефекти до неособено разработените (супер)герои. Сюжетното му скеле е, разбира се, не втора, а трета, пета или десета употреба, понеже през последните две десетилетия големите продуценти се постараха дори на най-заклетите почитатели на жанра да им прилошее от предозиране.

Но "Синия бръмбар" в душата си не е точно комиксов филм. Макар да е базиран върху книжките на DC Comics, неговите автори твърде слабо се вълнуват от комиксовите конвенции и ги използват просто като претекст да заведат публиката до целта. Също както наоскареният "Всичко навсякъде наведнъж" не беше филм за паралелните вселени, а за митарствата на една китайска фамилия в съвременна Америка, така и "Синия бръмбар" (който няма и да чуе за "Оскари", и по-добре) е латино сага за семейство имигранти от Мексико, които преживяват трудности от всякакъв характер - включително свръхестествен, но продължават да обичат близките си, вкусната храна и сапунените опери. Културните и социални особености на тази многочислена общност са представени честно и забавно.

И тъй като герои, които просто навличат ластичен клин и маска на лицето, са втръснали на всички, Анхел Мануел Сото решава, че неговият персонаж ще добие свръхестествени сили, след като бъде "обладан" от извънземен скарабей. Сцената напомня боди хорърите на Дейвид Кроненбърг, но толкова. Всичко друго в "Синия бръмбар" е детинско, мило, семейно и смешно. Трудно е да се каже, че идеите и изображенията му са оригинални, след като вече сме гледали "Робокоп", "Мухата", "Железния човек", "Спайдърмен" и "Терминатор", но във филма има обезоръжаваща искреност и топлота, която му печели точки въпреки чисто кинематографичните несъвършенства.

В главната роля на герой по неволя е Шоло Маридуеня ("Кобра Кай") - "първият висшист от семейство Рейес", завърнал се у дома само за да открие, че инвеститори се опитват да разрушат къщата им. Пъстрата семейна констелация включва още баба-революционерка, чичо с изумителни технически умения, който вярва в конспирации, находчива и проклета сестричка и т.н. Част от тях, макар и не звезди в светските заглавия, са впечатляващи актьори от испаноезичния свят - мексиканката Адриана Бараза, в ролята на бабата, например има номинация "Оскар" за "Вавилон" на Алехандро Иняриту. Младият Маридуеня е свеж и органичен в ролята на Хайме, но това, което издига филма над посредствеността, е екипната работа на екранното семейство. То е и залогът в "Синия бръмбар", чийто изтъркан сюжет за злодейка, желаеща да властва над света с механичната си армия, отива отвъд обикновената нелепост. Но също както в латиноамериканските новели, важна е не фабулата, а взаимоотношенията. За разлика от безброй други самонадеяни супергерои, Хайме не се вълнува чак толкова от спасяването на света. Неговата задача е да спаси семейството си (и обратното). Нещо като "Енканто", но без песни и танци.