Изборната система в България се намира под атака от всички посоки. Политиците умишлено и системно рушат доверието на гражданите в нея. Помагат им изборните чиновници, които са оплетени в партийните си зависимости, а понякога са въвлечени и в откровени измами. А отчаяните и отвратени граждани все по-масово отбягват изборите, като така предават властта в ръцете на политическите комбинатори.

Тази неприятна картина се открои в цялата си грозота на отминалото гласуване за кметове и общински съветници. Ето шест извода от вота, които само засилват негативните очаквания за бъдещето.

Машинният вот върви към бунището

На машините отдавна не се гледа според тяхната полезност за изборите. А тя е безспорна, защото тази технология спасява изборната ни система от сериозни недъзи – недействителни гласове, манипулации на резултатите от секционните комисии, безумните опашки при предаването на изборните книжа.

За партии като ГЕРБ, ДПС и БСП (а отскоро ИТН и „Възраждане“), които поддържат хартиеното гласуване, подобни предимства нямат стойност. Те водят война за връщането на хартията, откакто машините започнаха да се използват масово в средата на 2021 г. Първият им успех дойде в края на 2022 г., когато ГЕРБ, ДПС и БСП преправиха закона, така че гласовете на избирателите повече не се отчитаха посредством машините. Вместо това устройствата ги отпечатваха като хартиени бюлетини, които се брояха от секционните комисии. Това на практика обезсмисли машинния вот.

А скандалът, който се разрази по-малко от 48 часа преди местните избори, е началото на окончателното му затриване. Това беше политически организиран капан, който въвлече парламента, правителството и Централната избирателна комисия (ЦИК), и чиято кулминация беше отмяната на гласуването с машини на първия тур. Ако някой се съмнява, че ставаше въпрос за заговор, нека да обърне внимание какво стана, когато Върховният административен съд (ВАС) позволи машините да се използват на балотажите. Ами, нищо не се случи. Същите политици, които крещяха с все сила, че изборите ще бъдат похитени с машините, не обелиха и думичка на протест срещу съдебното решение. Сякаш свиха рамене и си казаха – е, хубаво, номерът мина за първия тур, няма обаче да мине за втория, така че за какво да вдигаме повече врява?!

Вредата обаче беше сторена. Върху изборната ни система беше изсипана огромна купчина мръсотия, която няма да бъде изчистена. „Хартиената коалиция“ се нуждае от компромати, за да заличи окончателно възможността у нас да се провеждат избори, при които машини да приемат и обработват гласовете. А ПП и ДБ, които твърдят, че защитават машините, обезсмислиха каузата си, след като не пипнаха с пръст своите хора в министерството на електронното управление, които се озоваха в окото на политическата буря. Не направиха нищо, дори и след като самият премиер Николай Денков призна, че е имало нарушения в процедурата, с която се удостоверява годността на машините за вота.

Най-вероятно сега политиците ще поискат досегашните машини да се заменят с други, които само да броят хартиените бюлетини. Това е добър вариант за тях – хартията ще бъде основен метод на гласуване, а пък и ще могат да се защитят от обвиненията, че застават срещу прогреса и новите изборни технологии. На практика ще се запази сегашното положение на нещата, при което машините са само помощно средство в едно по същество хартиено гласуване. Просто ще хвърлим още стотина милиона лева на вятъра, само и само партии, разчитащи на купен електорат и на изборни измами, да постигнат своето.

Изборите безгрижно се фалшифицират

Още по-потресаващо от аферата с машините беше разкритието, че хартиени бюлетини се преправят от секционните комисии. Цяла България видя бруталното драскане на изборните чиновници в село Малорад, които отбелязваха по бюлетините преференции за кандидат-общинарите „Марти и баче Цено“.

Тази противна история разкри няколко неща. Първо, милионите, които отидоха за видеонаблюдението в секционните комисии, не са били похарчени напразно – благодарение на камерата видяхме безобразието в Малорад. Затова много трябва да се внимава дали политиците няма да посегнат и на него, както направиха с машинния вот.

Второ, подобни престъпления изглежда се случват редовно. На човек не може ей така да му хрумне да преправя бюлетини с такава лекота, все едно че е на майтап. За да го направиш така безгрижно, трябва да си го вършил и преди, и да си убеден, че нищо няма да ти се случи. Това означава, че изборната администрация е по-прогнила, отколкото смеехме да си представим.

Трето, начинът, по който са организирани избирателните комисии не помага, за да се предотвратят подобни случаи. От години разни менте експерти ни обясняват, че машинации в комисиите не могат да се правят, защото, видите ли, членовете им били от различни партии, които се наблюдават и контролират едни други. Глупости на търкалета! На някои места може и да се следят, за да натопят политическите си врагове, че крадат вота. На други обаче нямат скрупули да работят заедно и да ограбят хората от правото им на избор.

За да се промени това положение, трябва дълбока реформа в избирателните комисии. За това обаче никой от политиците не обелва и дума. А не се ли оправят тук нещата, всичко друго е безсмислено.

ЦИК е съучастник на политическите машинации

ЦИК е „независим държавен орган“, пише в Изборния кодекс. Едва ли е останал човек в страната, който да не се подсмихне саркастично, ако чуе тези думи, след скандала с машинния вот.

Вярно е, че комисарите се озоваха в наистина отвратително положение. Звънят им от ДАНС и казват – станали са едни нередности при проверката на машините и сега изборите са в опасност. Какво да направят? Не могат да махнат с ръка и да кажат – не, всичко ще бъде наред. Трябва да предприемат нещо, нали?

Трябваше, но не и това, което сториха. С един замах отмениха изцяло машинното гласуване. Добре, да приемем, че законът им го позволява (ВАС мисли така и изглежда никой няма намерение да го оспорва). Проблемът обаче беше в начина, по който взеха решението – след като шефът на ЦИК Камелия Нейкова беше привикана на председателския съвет на Народното събрание. Именно след този съвет политиците, като Делян Пеевски от ДПС, обявиха гръмогласно, че вотът е опорочен и машинно гласуване не бива да се провежда. И няколко часа по-късно ЦИК излезе с решението за отмяната му, с което разтресе и изборите, и политиката, и държавата.

Е, какво трябваше да си помислим? Че партийните лидери не са оказали натиск на комисията какво да предприеме? Кой ще повярва в това, след като ЦИК се попълва с хора, подбрани и назначени от същите партии, които стояха в дъното на цялата афера? Цялата ни изборна администрация, от комисарите в София до всяка селска избирателна комисия, се определя по този начин, което я превръща в най-политизираната структура в държавата. Как да очакваме безстрастно и обективно да подхождат в такива случаи?

Не можем да се отървем от впечатлението, че ЦИК, волю-неволю, се превърна във фактически съучастник на политическите машинации. Твърде много прозират тънките нишки, които обвързват комисарите с излъчилите ги политически сили, и решението на ВАС не може да се използва като смокиново листо, с което да бъдат прикрити. Това за пореден път болезнено откроява нуждата от реформа на избирателните комисии, включително на централната.

Партиите с лекота лишават гражданите от права

„В избирателната секция избирателят може по свой избор да гласува с хартиена бюлетина или с бюлетина за машинно гласуване“, казва още Изборният кодекс. Още един текст в закона, който също трябва да четем със скептицизъм. Защото правото на избирателите да изберат между хартията и машината им беше отнето, при това със смайваща лекота.

А в дъното на всичко се оказа един орган, за който едва ли някой е подозирал, че може да има такова огромно значение в държавната власт – председателският съвет на Народното събрание. От него, както се спомена, дойде политическият ултиматум да се отмени машинният вот. Сред журналистите този съвет е познат като мястото, където шефовете на парламентарните групи се събират, за да си подредят трудовото ежедневие – например, да определят дневния ред на пленарната зала или да потушават при закрити врати раздорите помежду си. Доста банално и безвредно звучи, нали?

Парламентарният правилник (приет от настоящото Народно събрание) обаче отрежда на съвета и една друга, доста специална задача: „по конкретен повод провежда закрито обсъждане с ръководителите на службите за сигурност на актуални въпроси, свързани с националната сигурност“. Тук вече нещата стават сериозни и мащабни. Защото в деня на скандала се видя, че на въпросния съвет не просто се е провело обсъждане, а е достигнат политически консенсус и е взето решение – че машините представляват опасност за изборите и трябва да бъдат премахнати. Тъкмо това решение изпълни ЦИК.

С това решение на един скрит, непубличен орган, на практика бяха накърнени избирателните права на гражданите. И съвсем резонно е човек да се запита – а следващия път, когато спецслужбите вдигнат тревога, няма ли политиците да посегнат и на други наши права?

Невалидните бюлетини ни водят към невалидни избори

Един вот, проведен само с хартия, беше достатъчен, за да се стресираме отново заради недействителните бюлетини. Проблемът е изумителен по мащаба си – 412 117 гласа отидоха в кошчето за боклук след вота за общински съветници. Това са над 15 процента от пуснатите бюлетини.

Защо се случва така? Ами, нямаме никаква представа. Нито ЦИК, нито политиците искат да се отворят чувалите с бюлетини, за да се направи проверка. Тук изниква другият съществен въпрос – защо не го искат? Нещо за криене ли имат?

Така изглежда, особено като си припомним скандала в Малорад. Там членовете на секционната комисия попълваха преференции за определени кандидати. Логично е човек да се замисли – избирателите ли толкова много грешат, когато гласуват, или в комисиите драскат по бюлетините и така произвеждат невалидни гласове?

Отговор нямаме и няма да имаме, докато не се прегледат бюлетините. Независимо обаче дали проблемът е в избирателите или в комисиите, това е срамен проблем за едно европейско общество в 21 век. Както ЦИК, така и партиите обаче, си траят и се ослушват. Сякаш изобщо не припознават това като проблем. Защо ли?

Демократичният суверен се превръща във фигурант

В демократичните общества народът е суверен. Това означава, че цялата власт произтича от него и му принадлежи. Това е азбучна истина, която гражданите сякаш все по-малко припознават. До урните редовно отиват около 40 процента от гласоподавателите. Това е тенденция от близо 3 години насам и тя се запази и на местния вот. В София на балотажа се явиха едва една трета от избирателите.

Отвратените гласоподаватели не само не намират полза в това да гласуват, но остават с усещането, че ако пуснат бюлетина, се превръщат в съучастници в политическите сделки, машинации и сглобки. Няма спор, това е същинска катастрофа за демокрацията в България.

С обезверяването си обаче гражданите си правят лоша услуга. Защото така губят силата си и, както в конституционните монархии държавният глава е просто фигурант, така и народът-суверен у нас се превръща в статист на политическата сцена – без роля и без влияние.