Родната политика е занятие, от което винаги са се носели доста противни миризми. Сега обаче вонята става съвсем непоносима. И не само заради сделките, които компрометиралите се реформатори от ПП и ДБ направиха с довчерашните си ненавистни противници – силните хора в ГЕРБ и ДПС Бойко Борисов и Делян Пеевски. А защото ситуацията позволи на куп други политици да пренаписват миналото си, така че да заличат немалкото отблъскващи моменти в него.

В БСП например сега са хванали големия парцал и усърдно търкат по омазаната си репутация. Историята на соцпартията е опетнена от не едно и две скандални политически решения. Социалистите управляваха страната цели 4 години заедно с ДПС по време на тройната коалиция. После крепиха заедно с хората на Ахмед Доган опозорилия се кабинет „Орешарски“, който издигна Пеевски за шеф на ДАНС. Добре, да речем, че всичко това се пише на сметката на соцлидерите, които владяха „Позитано“ 20 преди настоящата му господарка Корнелия Нинова. Да не забравяме обаче, че точно Нинова избра да седне на една маса с Борисов в предния парламент. Тогава президентът Румен Радев й беше поверил третия мандат за съставяне на правителство. Червените си търсеха партньори за кабинет и това се оказа достатъчно, за да поставят на пауза шумно пропагандираната си битка с „паралелната държава“ на ГЕРБ.

Същото Нинова беше готова да направи и в сегашния парламент. Преговорите с Борисов и хората му за кабинет с първия мандат вървяха с пълна пара; всеки момент се очакваше герберите да обявят правителство, подкрепено от БСП, ДПС и ИТН. Задругата обаче се разпадна, когато соцлидерът внезапно се оттегли от разговорите. Всъщност, тогава Нинова бързо се усети, че Борисов въобще не се интересува от сделка със социалистите. За кандидат-премиер герберският вожд избра еврокомисаря Мария Габриел, а за базов приоритет – отстраняването на главния прокурор Иван Гешев от поста му. Това беше очевидна покана към ПП и ДБ. Нинова осъзна, че само я използват в игра, от която нямаше да спечели, и сама се извади от нея под предлога, че с герберите имат политически и програмни различия. Сериозно? Къде бяха различията, когато седна с Борисов – на два пъти тази година?

Така вратата към властта се затвори за БСП, но друга се открехна – към имиджовото почистване на партията. Така де, и без това сега пада масово лъскане на репутации – в името на политическия диалог, парламентаризма и националното спасение, та защо и социалистите да не го правят? Затова близо месец червените усърдно замерят новата парламентарна коалиция с всичко, което им падне под ръка: говорят за коалиция на омертата, коалиция на войната, прегрупиране на паралелната държава, задкулисни кохорти, еднорък и двуглав Франкенщайн. (Нинова явно бърка кой кой е в книгата на Мери Шели - Виктор Франкенщайн е докторът, който създава Чудовището.) Че даже и изкуствения интелект включиха в пропагандната кампания, както се похвали Нинова!

Зад всичко това социалистите прокарват простичка логика:

ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС довчера се обвиняваха едни други, че са мафия; сега се прегръщат, за да овладеят властта; БСП ще бъде безпощадна опозиция, за да защитава интересите на народа. На гърба на тази агитация социалистите ще се носят до следващите предсрочни избори. Добре, няма лошо някой да бъде контра на всички в този парламент, където не може да се разбере кой влиза в лагера на управляващите. Стига да не забравяме, че днешните яростни опозиционери само преди месец и нещо стискаха палци за несъстоялия се герберски кабинет. И да не ги оставяме да се пребоядисат като „партия на промяната“ при положение, че довчера по всички признаци се числяха към статуквото.

Същото се отнася и за партията на Слави Трифонов.

ИТН така дословно копира поведението на БСП в последно време, че човек започва да се чуди дали двете формации не си сверяват опорните точки една с друга. Но левите поне се опитват да бъдат последователни. Докато сценаристите на Трифонов така хаотично газят през просото, че стъпкват всяка възможна политическа логика.

Това бяха хората, които само преди 2 години се добраха до върха на българската политика с обещанието да „изчегъртат“ ГЕРБ от властта. Вярно, постигнаха невероятен електорален успех, който обаче буквално след няколко месеца беше последван от още по-фамозен провал. Повечето избиратели на Трифонов бързо осъзнаха, че чегъртането е тъп и празен лозунг, зад който не стои нищо реално. Самата ИТН ни зарина с доказателства за това.

Първо, също като социалистите, хората на Трифонов услужливо се отзоваха на призива на герберите да правят заедно кабинет. Обяснението – на страната й трябва редовно правителство и работещ парламент. Чегъртане – друг път! Само дето шоуменът доста по-късно от Нинова се усети, че Борисов преследва по-голяма плячка – коалиция с ПП и ДБ. Жално се оплака, че никой не искал да разговаря с него, ала не получи никакво внимание.

От левицата обаче ИТН получи насока как да действа – да засипва новите управляващи с укори и обиди, а себе си да издига като морален стожер на българската политика. И това съпроводено с вулгарни описания на политическия ни живот, разказвани с някаква странна наслада дори от парламентарната трибуна. Подобни лупинги едва ли изненадват някого. Все пак навремето партията се събра в коалиция с ПП, след като първо обвини публично единия от водачите й Асен Василев, че е крадец на интелектуална собственост, после го одобри за министър, а след това наново го обяви за най-лошия финансист в съвременната ни история.

Сега обаче хората на Трифонов направо пробиха покрива –

докато се правеха на отвратени от политическата сделка между ПП-ДБ и ДПС, взеха, че помогнаха за избора на Делян Пеевски в парламентарната конституционна комисия. Заслужава си да се спомене какво говореше с насмешка тогава зам.-шефът на ИТН Тошко Йорданов: „Представете си красотата на момента – в една комисия Христо Иванов и Делян Пеевски ... Няма да се налага Христо Иванов да ходи с водно колело до Росенец.“ Как може да обясниш, че гласуваш за Пеевски, защото ще се наслаждаваш на гледката двама отколешни политически противници да работят заедно?! И ще повярва ли някой, че зад това не стои договорка – точно от типа, от който шоуменът и сценаристите му ежедневно и шумно се възмущават?

Но така работи сега политиката – всеки се гримира, за да заприлича на нещо, което не е. Герберите се изкараха партия на политическата мъдрост, диалога и компромиса. Депесарите се обявиха за новия двигател на правосъдната реформа. А БСП и ИТН слагат маските на борци за висок политически морал. И играят новия си театър пред избирателите с надеждата да се хванат на номера на следващите предсрочни избори.