Йосиф Аврамов е доктор по икономика. Член е на УС на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и е съпредседател на Съвета по иновации и развитие на технологиите при БТПП. Работил е като кредитен инспектор в БНБ, главен специалист по данъци и такси в Министерството на финансите, началник на управление "Финанси и инвестиции" в просветното министерство и др.

- Господин Аврамов, защо България не успява да се възползва от парите по плана "Юнкер", докато Франция санира сгради, а Великобритания си купи "умни" уреди за отчет на тока, водата и газа?

- В последно време и у нас има известно раздвижване на инвестициите по плана "Юнкер". Истината е, че българското правителство още в началото направи грешка и всички проекти, които бяха изостанали от програма "Регионално развитие", бяха пренасочени към този план. Те обаче не могат да се изплатят - нито тунела под "Петрохан", нито други подобни големи проекти. Там имаше един проект, който можеше да носи печалба - това беше модернизацията на електроенергийната ни система, която е от тридесет-четиридесет години, че и по-стара. За съжаление нито един от тези проекти не бе одобрен.

Сега има известен напредък и вече няколко фирми получиха финансиране, като сред тях има и такива, които се занимават с IТ бизнес. За това в известна степен помогна и председателството на България на ЕС, колкото и странно да звучи. Тук дойдоха няколко десетки хиляди чуждестранни гости и видяха, че в България не е толкова лошо да се прави бизнес. Факт е, че в бизнес парка в момента освен българи работят италианци, французи, португалци, много чехи, поляци, украинци, и то с доста прилични заплати и дори някои от тях си купуват и жилища в София.

- Но някой би казал, че става въпрос само за кол центрове?

- Не. Става въпрос преди всичко за компании, които изготвят софтуер. Вярно е, че го правят на принципа на франчайзинг, но все пак работят в България и заплатите, които дават, вече са сходни с тези в част от другите европейски страни. Това говори, че в някои клонове на българската индустрия вече има значителен напредък и IТ технологиите са част от тях.

- Какво ще кажете на тези, които твърдят, че в България няма производство?

- България, погледната от Елхово, от Алфатар или от град Грамада, Видинска област, изглежда зле. Но погледната от София, Пловдив, Бургас, Стара Загора и Варна, никак не изглежда зле и българската икономика е в сравнително задоволително състояние по ръст на БВП, който стигна 116 млрд. лв., а в продуктовата гама за износа ни вече преобладават високотехнологичните стоки. Все още изнасяме и непреработени рудни изкопаеми, които могат да се преработват и у нас. Факт е, че закрихме най-големия завод за черна металургия и това донесе реципрочно голям внос на подобни изделия отвън, които преди се произвеждаха в "Кремиковци".

Но картината в земеделието е много негативна. Ние изнасяме основно зърно, слънчоглед и други маслодайни култури, които можем да преработваме тук, да изнасяме животински продукти или консервирани плодове и зеленчуци, които са много по-скъпи. За да имаме конкурентно земеделие, субсидиите на нашите фермери трябва да бъдат изравнени с тези на колегите им от Белгия, Франция, Германия и други развити страни.

- Но парите за земеделие и в момента не са никак малко, нали?

- Финансирането в селското стопанство наистина е голямо, но ние взимаме около 40 - 45% от субсидията на фермерите в развитите страни в Западна Европа. Субсидиите трябва да бъдат изравнени. Сега сме пред европейски избори и българските евродепутати също могат да спомогнат – те направиха каквото можаха за шофьорите, но за селското стопанство малко се говори. Нищо не се говори и за това, че плащаме няколкостотин милиона лева от бюджета за парникови емисии за въглищните централи. Това е много страшно, защото засега се плаща от бюджета, но това е нерегламентирана държавна помощ. И когато това влезе в цените на тока, хората никак няма да са доволни. Изобщо кабинетът има много задачи за решаване, като субсидиите и плащането на емисиите са само част от тях. А разходите ще ги плащаме, защото има европейска директива. Поляците например направиха някаква дерогация, а ние - както при транспорта, сме проспали момента за реакция.

- На какво отдавате това - на недоглеждане, на немарливост или просто липса на капацитет?

- На всичко това. Не изключвам да има и една друга причина - поведението на част от преговарящите екипи, които работят не за български, а за чужди интереси. За съжаление това го имаше и в предприсъединителния период, когато без да има нужда затворихме трети и четвърти реактор на АЕЦ "Козлодуй", които можеха да работят поне още двадесетина години.

- Реално усвоените пари по европрограмите засега са едва 30%. Пак ли ще се наваксва на финала?

- Не обичам думата "усвояване", защото ми звучи като "присвояване". Ние ще изпълним оползотворяването на фондовете някъде около 95 - 98%. Да, ние сме получили 30%, но сме договорили над 90% от европарите. Не смятам, че ще има проблем. В този период, за разлика от предишния, важи правилото n+3, така че ние можем да харчим пари до края на 2023 г. Тоест има достатъчно време и мисля, че ще се справим. Ако обаче говорим за финансовите инструменти, там нещата са малко по-зле. Фондът на фондовете, който ги управлява, реално започна работа едва миналото лято и това забави нещата. Процедурите обаче са обявени и смятам, че и там до края на 2023 г. изоставането ще се компенсира.

- Как може да се избегне финансирането на безсмислени проекти?

- През годините бяхме свидетели на различни абсурди. А някои от тях дори влязоха в т.нар. "Черна книга" за корупцията, издавана от фондация "Фридрих Науман". Веднага се сещам за случай от 2012 - 2013 г., при който две села, едно до друго - Чупрене и Дреновец, се сдобиха със стадиони, нищо че преобладаващото население е със средна възраст над 70 г. Единият стадион е за 2000 души, а другият - за 3000. Дори всички жители на двете села да се съберат, те не могат да напълнят стадионите. А най-страшното е, че в момента кметовете нямат пари да ги поддържат. Затова и се заговори, че на едното място извеждат на паша козите, а на другия - кравите. Неслучайно сега кметът на община Чупрене е обвиняем, тъй като е продал ценни горски масиви без редовен търг на фирма на свой роднина.

- Има ли такива примери и сега?

- Тези примери намаляха, но някои от спорните инвестиции се помнят и сега. Като например с пари от инициативата "Джесика" финансиране получи магическият замък на Астор. Интересно е друго - през миналия програмен период за финансови инструменти бяха заделени 2 - 3% от общия бюджет на оперативните програми. В този са заделени около 10%. А сега се говори, че в следващия период финансовите инструменти ще бъдат между 40 и 50%. Ако това финансиране минава през банките, те няма да допуснат парите да отидат в кмета на еди-коя си община, който да ги даде на братовчед си за ремонтиране на улиците например.

- Защо идеята банките да участват в одобряването на проекти замря?

- Нищо не стана и е ясно защо - заради съпротивата от страна на държавната администрация. Просто защото банките не биха допуснали сегашния размер на отклоняване на средства. Не искам да казвам думата "кражба", но тя е близка до отклоняване, нали така?

- Веднага се сещам за харченето на пари за реклама под формата на топки, шапки, чадъри, очила...

- Това също е проблем. Във всяка оперативна програма има пари за т.нар. "меки мерки" като писане на стратегии, анализи, обучения, семинари, тийм билдинги, кръгли маси и др. и ние не можем да се преборим с това. Тези пари обаче може да се харчат рационално, а не отчетите или представянето на проектите да става в петзвездни хотели или в международни курорти. Част от тези пари могат да бъдат насочени към привличане на младежи, които един ден ще се занимават с това. Те трябва да имат представа що са европари и как става финансирането. Това се прави в други страни от ЕС, но за съжаление у нас се предпочита да се работи по друг начин. Като например да се поръча обяд за 100 човека, да дойдат 60 и парите се разделят между собственика на ресторанта и някой от изпълняващите проекта. Така се процедира и при отчитането на мними нощувки и други разходи. С други думи романът на Гогол "Мъртви души" е претворен и при "усвояването" на европарите, при това много успешно. Усвоили сме тези "хватки" до съвършенство.