Човек най-трудно прощава на другите собствените си недостатъци.

Народна мъдрост

------------------

Португалският премиер в оставка Антониу Коща се извини на народа си на 11 ноември за парите в пликове, иззети от бюрото на началника на кабинета му на 7 ноември. Във видеообръщение от официалната си резиденция той каза: "Това е нещо, което ме смущава, и съм длъжен да се извиня".

Същия ден бившият премиер Бойко Борисов се разгневи, че корупцията на високо равнище може да го принуди да разглоби управляващата конструкция (вместо "тази превърнала се в цинизъм дума сглобка" - ББ). "Те ще ни дават оценка на нас!? Ще продължим да се борим с корупцията, която насаждат, въпреки че за медиите е забранено дори да произнесат тази дума", каза той пред актива на ГЕРБ на заседание във Велико Търново.

Не съм чувал за такава забрана, макар че от 46 години работя в медии. Затова ще си позволя да направя сравнение между поведението на Антониу Коща и Бойко Борисов. Привидно двамата се оказаха в сходни ситуации на премиерския пост -

станаха жертва на чекмеджегейт

Но докато португалският премиер се изложи, че парите се намираха в чекмеджето на неговия началник на кабинета Виктор Ескария, Борисов бе заснет в спалнята си, където до леглото му се виждаха едри пачки в чекмеджето на нощното му шкафче. Разликата е като между притвор и олтар на църква. Докато до едното пространство имат достъп различни хора, другото е "светая светих", запазена за първосвещеника, т.е. за премиера.

Антониу Коща твърди, че се е предоверил на началника на кабинета си и не е знаел за неговите далавери с външни лица. Но въпреки това подаде оставка. Борисов твърди, че парите в чекмеджето му са били пъхнати от "една прекрасна госпожа", наречена от него "Мата Хари", която имала за цел да го дискредитира, като му направи снимки. Затова не подаде оставка. Но и не разкри коя е митичната дама.

Съществена разлика имаше и в действията на прокуратурата в двата казуса. Португалската прокуратура светкавично иззе веществените доказателства и повдигна обвинения на заподозрените лица. Българската се помайваше години, търсеше експертизи за автентичността на банкнотите от компетентни служби в други държави, а когато получи положителен отговор, заключи, че дори парите да са истински, по нищо не личи, че са на Бойко Борисов.

След като другият премиер се извини на народа си, а българският по онова време не намери причина за извинение, може да се каже, че в Португалия има корупция на високо равнище, а в България няма.

Това пък поставя

под съмнение Индекса на усещането за корупция,

правен всяка година от Международната организация "Трансперънси интернешънъл". Последното му издание, отчитащо корупцията през 2022 г. в 180 държави, нареди България на 72-ро място заедно с Бенин, Сенегал и Гана. През целия период на управлението на Бойко Борисов България стоеше още по-назад, като се класираше на 74-то място. Португалия пък, която както разбрахме не е цвете за мирисане, се нареди в последната класация на 33-то място заедно с Литва, а през "Борисовото десетилетие" 2010-2019 г. бе на 30-то място заедно с Испания. 

Или съставителите на индекса системно грешат, или българската корупция се ползва с юридически имунитет. Не е възможно отвън да личи, че я има, а отвътре да липсва. Запитан за изявлението на Борисов във Велико Търново, премиерът Николай Денков отвърна лаконично: "ГЕРБ имат толкова много отговори да дават, че последното нещо, което ще приема, е да тръгнат от тях обвинения за корупция". За да дават отговори обаче, трябва да бъдат питани. Тук се затваря омагьосаният кръг, защото упълномощените да питат мълчат.

Борисов хвърля димки по медиите, за да не си помисли някой магистрат, че го упреква за бездействие срещу корупцията. Ако един ден прокуратурата се задейства като в Португалия, кой ще отговаря за парите, тъпкани не само в чекмеджета, но и в чували? Правилният отговор е: Всеки друг, но не и Борисов.

Когато мери усещането за корупция, "Трансперънси интернешънъл" ("Международна прозрачност") се сблъсква в България с непрозрачност. Няма как да пробие лъч светлина в гъстата мъгла, след като напоследък главен борец за прозрачност в държавата е Делян Пеевски - същият, който в качеството си на медиен олигарх получи санкция по закона "Магнитски", защото "регулярно е участвал в корупция". Днес обаче той няма притеснение да заяви: "Времената на работа “на тъмно” и задкулисните, безпринципни договорки приключиха". Сякаш чуваме нов прочит на библията, в която

каещата се блудница ни води към целомъдрие

Няма съмнение, че просветлението на Борисов и Пеевски идва свише. Природно простодушният Борисов сам посочи във Велико Търново висшата сила, която го води по правия път: "Ако днес не казваме категорично, че си тръгваме (от сглобката - б.а.), причината е именно евроатлантизмът. Светът е толкова сложен в момента, война в Украйна и Израел, напрежение на много фронтове и единственото добро на това управление към днешна дата е, че държи ясна посока на страната. Това е единственото, заради което стоим. Всичко останало е в противовес на идеологията ни като партия." Излиза, че само външен фактор го респектира, защото вътрешен не може да промени идеологията му. Същото важи и за Пеевски.

Двамата са наясно, че прозрачност отвътре не ги заплашва, и могат да се възмущават на висок глас от корупцията по принцип. Единствената опасност за тях е да не бъдат осветени отвън, защото няма да си намерят къде да се укрият. Дори Русия не би могла да им стане убежище, въпреки че имат заслуги към нейните интереси. Денков знае пословицата, че куче, което лае, не хапе - особено ако е държано на къса каишка - и затова е способен да се отнася хладнокръвно към техните почти всекидневни подмятания, че ще го съборят от власт. Може да им се иска, но не им стиска - казва народът. Нищо чудно да има подобна мъдрост и в Португалия, която за разлика от България е доста по-прозрачна държава.