- Г-н Ганев, свикна ли българинът да живее в период на неизбежност на т.нар. сглобки?

- Въпреки че пропорционалната система не предполага често абсолютни мнозинства, доста произвеждахме такива през годините. Двуполюсният модел сменяше доминацията на БСП и СДС, после настана т.нар. месиански период, олицетворен от Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов.  В по-ново време пак имахме кандидати за месии - Слави Трифонов и Кирил Петков, без в такива мащаби да акумулират надежди. Сега дойде времето на коалициите - вследствие на изборите. Аз лично считам, че като цяло вървим в правилната посока - израстване към колективното начало. Но може пък да се окаже, че това са единствено индикации. Защото не съм сигурен, че коалиционният модел се харесва прекалено много на хората. Съюзите в миналото не бяха популярни. Сегашната сглобка тръгна без никакъв ентусиазъм като подкрепа. Сега тя е около 20% - колкото в трудните периоди на тройната коалиция, на кабинета на Орешарски, правителството на Костов, дори на Виденов. Ако продължат така нещата, или имаме и следващо такова правителство, не изключвам обществото отново да поиска месиански модел. Да инсталира поредния спасител - не в мащаб като при Сакскокбурготтски и Борисов, но по-голям, отколкото при Трифонов и Петков.

- Считат ли все още симпатизантите на ПП-ДБ, че жертвите в съюза с ГЕРБ си струват?

- Над 90% от електората на ПП-ДБ подкрепя правителството. Но самият електорат намаля с около 1/3 от вота през април 2023 г. - харесването са затваря в твърдите привърженици. Намаляват и общо хората, които казват, че ще гласуват на следващите избори -  от около 2.7 млн. на под 2.5 млн. Тоест сегашната подкрепа за ПП-ДБ в абсолютни стойности е още по-малка. Отливът дойде веднага след съставяне на правителството - разочарование от сътрудничеството с ГЕРБ. Оттогава няма спад, в следващите месеци не очаквам голяма динамика. Електоралната картина може да се промени съществено не заради текущите скандали, а при поява нов политически субект.

- По-лесно ли щеше да бъде на ПП-ДБ днес, ако преди изборите бяха признали: "Може и с ГЕРБ"?

- Не. Нямаше да реализират електоралния си потенциал. Немалка част от техните избиратели бяха мотивирани от анти-ГЕРБ реториката.

- Малко като благородна лъжа от гледна точка на ПП-ДБ...

- Бих го нарекъл тактически ход.

- И какво излиза - че в политиката перманентно се лъже, трикове (по Лукарски). В името на израстването си избирателят май най-после следва да го проумее...

- Да, но нека уточним – това не е български феномен. В редица европейски държави сме свидетели на причудливи коалиционни взаимодействия. И това е нормално – искаш да спечелиш максимално на избори, знаеш какво трябва да направиш, правиш го. След изборите ще го мислим. Но нищо не остава скрито за избирателя, цената рано или късно се плаща.

- Каква е дългосрочната игра на Делян Пеевски?

- Не бих персонализирал. Дългосрочната игра на ДПС е излизане от изолацията, прелегитимация, да бъдат възможен легитимен партньор на другите политически сили занапред. Движението е в изолация дълъг период - никой след 2009 г. не искаше да влезе в официални отношения с тях (с изключение при кабинета на Орешарски ). Взаимоотношенията им със сглобката са част от това.

- А друг инструмент, освен и евроатлантизма, вероятно е непрекъснатото говорене на Пеевски за всичко - скок от задкулисието в предкулисието един вид?

- Да. Освен това с поведението на Пеевски ДПС демонстрира непознат досега стил - доста настъпателен. Очевидно се цели нещата да изглеждат по нов начин.

- Преди малко споменахте, че само нова формация може да размести съществено електоралните пластове. Президентска?

- Нямам предвид конкретно нея. Казвам, че има сериозно поле за наказателен вот. Вакуум  в политиката никога не остава. Дали ще е президентът,  друг... ще видим. Самият Радев сякаш е на полусъединител.

- А може ли "Възраждане" да запълни вакуума?

- Тя би могла да качи проценти поради характера на предстоящите европейски избори. Цената им не е толкова висока, те не определят властта в държавата.

На евроизборите т.нар. антистистемни партии печелят повече, отколкото на национални. На тях избирателят дава сигнал - не съм съгласен с провежданите политики, гласувам за антисистемна партия. Навремето във Великобритания политическата сила на Фараж бе първа на евроизборите, а на парламентарните резултатът нямаше нищо общо. При вътрешни избори вече отговорността е по-голяма, хората са по-малко склонни да гласуват за антисистемни партии. Като цяло потенциалът на "Възраждане" е ограничен, защото българите не търсят антистемна радикална партия. Последният избор на такава партия на власт е бил през 1919 г. с Александър Стамболийски. 

- Могат ли евроизборите да повлияят съществено на вътрешния пейзаж, имам предвид на управлението? 

- При осезаемо електорално разместване, например ГЕРБ да задържи подкрепата от април 2023 г., а на ПП-ДБ да спадне, може да настъпи разместване вътре в коалицията, нов баланс помежду им. Но това в никакъв случай не значи падане на самата власт. Нито една от управляващите формации няма интерес от предсрочни избори. Нито една от тях няма да спечели по-висок резултат. Нито една няма вариант за алтернативно партньорство. Трето, както споменах, ами ако на новите избори се яви нов субект? Сметката ще излезе без кръчмар.

- Тоест според вас няма да има предсрочни избори, макар за такива да се говори още с евровота?

- Между „Никой няма интерес от избори“ и „Няма да има избори“ съществува разлика – първото е рационален аргумент, а политиката не винаги е рационална. Просто казвам кое е разумното и логично.

- Какво наблюдаваме в момента с тоя меморандум, предложен от ПП-ДБ на ГЕРБ?

- Опит за преговори преди ротацията. Бих нарекъл меморандума документ с изненадващ характер - съдържанието му е максималното, което ПП-ДБ може да поиска - с цел да получи част от него. Но се получава голямо напрежение, което не се контролира. Изричат се тежки думи.  Меморандумът в крайна сметка е хазартен ход. Защото ако сте стигне до избори, ГЕРБ вероятно ще запази актива си от април 2023 г. ДПС - също. При ПП-ДБ ще има отлив. Ще трябва отново трите, или поне ПП-ДБ и ГЕРБ, да седнат на преговори. Но тежестта на ПП-ДБ ще е несравнимо по-малка. А ГЕРБ са в правото да недоволстват. ПП-ДБ предлагат да се дели властта 50 на 50 от сегашния момент нататък като база. Но сегашният момент е 90% контрол на ПП-ДБ върху изпълнителната власт. Какво остава да се дели? ГЕРБ контрират - добре, нека 50 на 50, но не от този момент нататък, а по принцип.

- С искането за дългосрочно споразумение и ГЕРБ ли прави същото - желае максимума, за да получи нещо по средата?

- Предложението е нов етап от преговорите. Без съмнение ГЕРБ са в по-силната позиция. За 9 месеца те постигнаха основната си цел – излязоха от политическата изолация, затвориха разделението „статукво-промяна“, станаха легитимен партньор. Борисов може да си позволи по-съществен натиск върху ПП-ДБ, да върви по ръба на скалата  - дори и да скочи в изборите. Предложението за коалиционно споразумение е логична стъпка. Негативите на партньорството с  ПП-ДБ вече са консумирани - по-добре е да има ясно разписан механизъм за взимане на решение и програма за управление. На финала вероятно ще се постигне консенсус, но едва ли някой има идея как ще изглежда той.

- Напреженията се дължат може би на липсата на коалиционно споразумение от самото начало?

- За мен е грешка липсата му. Не го подписаха, защото ПП-ДБ си мислеха, че няма да изглеждат нещата като коалиция, а че ГЕРБ просто подкрепя едно евроатлантическо управление. С пиар подходи опитваха да се дистанцират от реалните коалиционни взаимоотношения. Но заради липсата на регламентиран процес на вземане на решения се получиха огромни комуникационни скандали. Меморандумът пак е споразумение, но под друго име. ПП-ДБ все още се страхуват да признаят, че са в коалиция.

- А защо въобще им трябва меморандум, след като тъй и тъй си управляваха?

- ПП-ДБ поиска Външно министерство за тях след ротацията. ГЕРБ отвърна: "Не, то е за нас, червена линия!". ПП-ДБ контрира: "Добре, но ето какво друго искаме". Просто преговори.

- А защо им е на ПП-ДБ толкова важно Външно министерство?

- Ще им даде институционална комуникация със западните партньори. В момента тя минава и през министър-председателя. Но губейки премиера след ротацията, те губят и нея  - нямат президент, нямат председател на външната комисия в парламента.

- Говорейки за западните партньори, не може да се отрече, че те също натискат сглобката да се запази...

- Категорично. Фронтова държава през Черно море във време на война да изпадне в политическа криза - за тях би било изключително лошо. Но не мисля, че външният фактор е решаващ. Ако бе, още през 2022 г. щеше да има кабинет. Тогава също бушуваше войната, външният натиск пак е бил много силен. Но нямаше кабинет, ПП-ДБ не бяха готови.