Георги Апостолов е координатор на Центъра за безопасен интернет от създаването му през 2005 година. По професия Георги Апостолов е журналист с над 15-годишна практика като редактор и кореспондент в БТА, главен редактор на български и чуждоезични медии. През последните години ръководи множество инициативи срещу незаконното и вредното за деца съдържание и поведение онлайн.

- Станахме свидетели на случай, който се превърна в медийна сензация - прокуратурата съобщи за тийнейджър, който е бил вербуван от ИДИЛ през интернет. Какво е необходимо, за да се противодейства на тази заплаха от дигиталното пространство?

- Медийна грамотност, дигитална грамотност, емоционална интелигентност. Финландия, която е водач в развитието на методики и прилагането им в образователната система, избяга от това раздробяване и го превърна в полиграмотност. Говорим за едни умения на XXI век, без които човек е безпомощен - да боравим със съдържание, да анализираме информация. Образователната ни система не работи децата да могат да мислят и да имат умения, с които да се ориентират, да се научат да учат, а произвежда записващи устройства. На детето трябва да му се налее нещо, да го запомни и после да го възпроизведе. Не си задаваме въпроса дали го разбира. И ако се върнем към естественото любопитство на децата към всичко ново, не е изненада, че те искат да опитат всяко нещо. Трябва да учим децата обаче да оценяват ситуацията критично.

- Чия роля е по-важна в обучението на детето в дигитална грамотност - на семейството или институциите?

- И двете роли са важни. България е в ситуация, при която 60% от децата се раждат извън брак. Голям процент от тях са с един родител. Не искам да говоря за онези деца, които по изчисление на УНИЦЕФ бяха 40 хил., които живеят без родители, защото те работят в чужбина, и децата са оставени на баба и дядо. Масов случай е децата преди да навършат 7 години вече да ползват таблет или телефон. Родителят обикновено дава устройството, за да си освободи време. Ние масово сме в хипотезата - детето отива в първи клас и вече от няколко години ползва интернет. В края на 2016 г. 73% от българските деца имаха профили в социални мрежи, преди да навършат 11 г. Тежестта се прехвърля върху образователната система. Тя се опитва да се трансформира от години насам благодарение на купищата европейски директиви и препоръки. Имаме нови учебни програми, в които можем да открием всичките компетентности - критично мислене, работа със съдържание, работа в екип, емоционална интелигентност. Но учебното съдържание е драмата.

- Справят ли се службите с опасностите, които дебнат децата в интернет?

- По отношение на тероризма всичко показва, че ние нямаме данни за този тип радикализация, който е много страшен в Западна Европа и САЩ. Едни млади хора, много образовани от тях, се връщат назад да търсят своите корени, което е много лесно за зарибяване. Говорейки за България, най-страшният риск са педофилските посегателства. В днешно време се използват тези социални мрежи, които децата употребяват - Инстаграм, Фейсбук, Снапчат, където се установява контакт със стотици деца едновременно. И ако преди 7 години обработката на едно дете от педофил отнемаше седмици или месеци, днес отнема средно между 7 и 10 мин. Всичко това се прави през фалшиви профили. Подлъгват детето да изпрати една снимка, с която да започне изнудването. По подобен начин действат и вербовчиците за радикални каузи. Те също хвърлят широко мрежите. Така виждат кой ще се закачи и вече започва да се работи психологически. Карат човека да се почувства ценен, внушават му, че е уникален. Оттам нататък го тласкат накъдето пожелаят. Педофилите ги тласкат към производство на сексуално съдържание, а вербовчиците - за радикални движения към ислямизма.

- Всички, които използваме социалните мрежи, сме наясно с тези крайни движения, които се рекламират през социалните мрежи. Какво могат да направят българските власти срещу тези групи?

- Службите правят, това което могат, включително с наша помощ. Миналата година имахме над 6500 сигнала през горещата ни линия в интернет. Огромната част от тях касаят разпространение на материали със сексуална злоупотреба с деца. Но ние работим не само срещу незаконно, но и вредно съдържание. Това е смисълът от тази мрежа от центрове за безопасен интернет. В момента 43 държави сме заедно на обща база данни и сме свързани с базата на Интерпол. Отделно центърът е свързан с отдел "Киберпрестъпност" на ГДБОП. Ние филтрираме, виждаме кое е незаконно и препращаме към тях. Проблемът е, че този тип радикализация е доста умно разработен. Научиха се да не използват преки призиви за насилие. Службите имат ограничения, трябва да има нещо, което отговаря на текст от наказателния кодекс. Този тип индоктринация върви по ръба на изключително хлъзгав юридически текст.

- Службите пропуснаха ли да разработят този канал за радикализация, на който е станал жертва тийнейджърът от Пловдив, като превърнаха случая в медийна сензация?

- Според мен грешка беше, че въобще изтече някаква информация. Самоличността на дете, което е жертва на престъпление, трябва да бъде скрита. Никоя медия, никой журналист не трябва да произведе материал, който да даде възможност да се отгатне кое е детето. Правило, което масово се нарушава, и СЕМ спи с отворени очи.

- Позицията на Държавната агенция за закрила на детето по отношение на тези нарушения беше ли достатъчна?

- Основните неща бяха казани от нея. Все пак една държавна институция не може да си позволи езика, който аз мога да си позволя, и да кажа, че са идиоти тези журналисти, които си позволяват по такъв начин емоционално да съсипят едно дете. По-добре всички догадки около случая да се изяснят, преди да гърмим: "16-годишен терорист щеше да взриви Пловдив". Не се прави така журналистика. Срам ме е да кажа, че съм бил журналист, защото съсипахме професията благодарение на този тип медии, които не спазват никакви професионални принципи. 

- Според експерти родителите на 16-годишния ученик са реагирали правилно в тази ситуация. Колко често се случва това и очаквате ли подобни сигнали за помощ да намалеят?

- Освен горещата линия, по която се подават сигнали, ние имаме и консултантска линия. Повечето от половината обаждания са от родители и учители, което е добре. Естествено, че когато се направи такава зверска издънка, вече 10 пъти ще си помислят, преди да се обърнат към някого, дори да им е ясно, че изпускат детето и не знаят какво да правят. Но ако подадат сигнал и това се разчуе, травмата може да бъде много по-жестока. България е много консервативна от гледна точка на това родителите да потърсят специалист за помощ особено когато става дума за психолог. Забелязваме понякога, че с някое дете нещо не е наред и отиваме при училищния психолог, за да го информираме. Той ни казва, че е запознат, но родителите не дават да се работи с ученика с аргумента "да не ми е лудо детето, че психолог ще работи с него". В такова консервативно общество бе даден точно обратният сигнал - никога не търсете помощ, защото ще стане по-лошо.

- Защо образователните институции не използват експертния опит в гарантирането на дигиталната грамотност на децата и предпазването им от заплахи в интернет?

- Защото пипането на образователната система е изключително политически деликатна операция. Осъзнава се, че са необходими промени, но се правят на много ситни крачки.