Лятото на 2023 г., Варна. На площадка в презастроения квартал "Левски" са се събрали хора. Площадката е единственото открито пространство за около 5 000 души, в което деца играят, старци посядат, младежи общуват. Не е ремонтирана 20 години. При хората е отишъл човек, който не само им обяснява, че ще я ремонтира. Ами и лаптоп вади, да изберат как точно ще изглежда - катерушките тук, пейките там, тревичката ей толкова...

Упражнението се повтаря след седмица. Хората харесват човека - изглежда непринуден, земен; наистина сякаш е убеден, че хората могат и следва да си определят площадките.

Февруари 2024 г. Ремонт на площадката не е предвиден в бюджета на Варна. Разбира се, няма страшно - може догодина, по-догодина. В някоя петилетка.

Човекът е Благомир Коцев. През

лятото на 2023 г. е кандидат-кмет, през февруари 2024 г. - кмет

Площадката си е една и съща.

Примерът с нея има много общо с кметуването му досега. Тия дни се навършват 100 дни. Време е за оценка.

Абсолютно всички от познаващите 45-годишния Благомир Коцев преди влизането му чрез ПП в политиката (съученици, приятели, партньори...) го определят като добронамерен човек. Макар да произлиза от неслучайно семейство (син на Рубин Коцев, собственик на ресторант "Хоризонт в Морската градина, на корабни фирми и т.н.), никога не е парадирал. Определят го като искрен, честен, "точен". Като областен управител (6 месеца през 2021 г.) остави в повечето журналисти подобни впечатления. Затова в историята с площадката личи повече добронамереност, вместо демагогия. Същият този човек обаче взе за консултант

срещу хонорар в областна управа семейния адвокат

(законно и без притеснения от морала); после го направи зам.-кмет, друга семейна приятелка го следва из администрациите; местният лидер на ПП и зам.-председател на Общинския съвет му е почти роднина. Как се съчетават тия психо-социални характеристики в една личност следва да кажат съответните специалисти. Важното за града е, че точно тъй объркано изглежда и управлението. За страничните наблюдатели Коцев е като в страната на чудесата - говори някакви неща, вярва им, те са си тъй, обаче и хич не са. И малко като да не е в час се получават нещата.

Но те никога не са черно-бели. Ето позитивите през изминалите 100 дни:

Не се бе чуло и видяло във Варна при незаконно излят бетон "майсторът" да кърти обратно. Стана обаче - при скандала с къщата паметник в центъра на града пространството бе възстановено.

Квартална горичка бе спасена от завещано от предишната власт застрояване - също рядко явление.

Коцев стои до късно вечер в общината. Чете, преглежда, проверява. Притежава малък административен опит, наваксва. Никой не се ражда с богат опит,

Коцев се труди

Навремето Иван Портних (ГЕРБ) нито бе по-трудолюбив, нито повече в час.

Коцев има свое си, направо детинско разбиране за публичност (за него - по-долу). Но определено демонстрира схващането, че публичността е важна. Опитва се да вкара хората при него, той да е при тях. Ходи пеш на работа. Тъй като отсъстват "случайни" инфлуенсъри, може да се отчете, че ходенето пеш е стремеж да не живее в кула.

На Портних му бе лепнат прякора "невидимия кмет". Появи ли се напрежение за нещо, Коцев реагира - видим е. Като цяло при Портних Варна искрено живееше с надежда за промяна. Коцев има желание да я даде. 

А сега негативите:

Определяно встъпи без екип. По-точно - екипът се изчерпваше с гореспоменатите приближени. Надолу по вертикала

идея няма какво-как, с кого -

и скоро няма да има. Количествената недостатъчност прелива в качествена. Комуникация, отговорности, правомощия... - пълен хаос. Вече вървят вицове из другите структури за чутовно неиздържаните документи, пращани им общината за подпис. Често вицовете се случват наяве. Например на един брифинг журналистите чуха кметът да обяснява как поддържащите фирми се съгласили от добро сърце да поддържат - но и зам.-кметът довереник да му подшушне, че  това не се дължи на сърдечни дейности, а на анекс. На друг брифинг се оплака от неназован чиновник саботьор -  успоредно призна, че ръководството, демек той, недогледали при саботажа.

Много баби бабуват,

акъли наливат, външни сътрудници, вътрешни, партийни... - и се получава насипно състояние.

ПП-ДБ имат едва 8 представители в 51-членния общински съвет. В съвета е формирано крехко мнозинство с "Алтернативата на гражданите" (бизнес формация), "Възраждане", БСП и други по-малки сили. Нещо повече - за разлика от други градове и парламента, във Варна ПП-ДБ и ГЕРБ са на нож - ако могат, буквално ще се изколят. Тази ситуация бе предвидима много преди изборите. И точно заради нея бе нужен не просто екип, но и здрава политическа стратегия за оцеляване. При Коцев не само липсват; той не само изглежда като човек, който

идея си няма, че точно такива неприятности са ежедневие

в политиката. Ами и жизнерадостно докладва през ден във "Фейсбук" как нещата са тип топ - промяната се случвала, цъфти, вързва... Стане ли напечено, оплаква се от подлости на ГЕРБ. А той какво е очаквал? ГЕРБ "вестник да му четат" (футболен лаф, поясняващ, че в един мач всеки отбор се стреми да вкарва голове, а не да другарува с вратаря отсреща)?

Има кметове в страната, които по няколко мандата управляват без мнозинство - договорят се, комбинират, позиционират, препозиционират... - друг начин няма. Коцев засега не е от тях - заложник е на многобройните интереси.

Преди две седмици се разгоря криза с боклука в града. Съчетана бе с проблеми, които се очертават като

истинският голям скандал в града -

двамата районни кметове на ПП-ДБ най-вероятно ще бъдат отстранени и съдебно (вече го направи Общинската избирателна комисия - неизлезли навреме от фирми). Коцев и екипът му обясниха, че (следете внимателно!): фирмата за боклук се старае, кооперативна е, общината също е кооперитивна; но фирмата имала финансови проблеми, искала в аванс дължимо плащане за купуване на резервни части; общината не го платила, ще го плати; комуникацията тече, всеки се старае да няма проблеми, обаче нещата са и саботаж, понеже се случват преди приемането на общинския бюджет - а и контейнерите са пълни само в районите на ПП-ДБ; саботажът от ГЕРБ, заедно местната и централната ГЕРБ; фирмата е все така кооперативна, тя иска нови цени, ама общината не може да ги даде, защото по-рано ГЕРБ ги фиксирала (?! - що да е лошо фиксирането за данъкоплатците - енигма); въпреки че никой наистина не ще проблеми и няма да се развалят договори, ако още има проблеми, договорите с фирмата ще се развалят.

Стана ли ви ясно кой защо е виновен за боклука? Кой кооперира и кой саботира? Ако не ви е ясно, значи сте наясно - понеже нищо не е ясно.

По проблема с автомобилите в Морската градина няма напредък. Казусът е много интригуващ, понеже Коцев житейски като собственик в парка е

в конфликт на интереси с политическото си амплоа -

отрича конфликт и всички му стискат палци да съчетае несъчетаемото. 

Стана дума за "Фейсбук". 90% от публичния живот на кмета тече там - отчет на успехи, крепки здрависвания, "референдум" на профила му за новата библиотека; съчетано със "Скъпа, извинявай, че станах кмет, прибирам се!" и "Честит Трифон Зарезан и Свети Валентин. Нека не се чудим кой празник да отбелязваме!".  Ако това и диалог с обществото, промяна или пък "Фейсбук" е общественото мнение - здраве му кажи! Най-тъпото е, че Коцев, или пиарите му, май наистина мислят, че са точно такива.

По проблема с библиотеката, който е заварен и в действителност тежък, разгорялата се "фейсбук демокрация" е бягство от отговорност. Не "референдум" от сърчица и лайкове, а точно кметът трябва да реши - ще се прави ли сграда или не. Но стигаме до друг много важен момент -  Коцев иска да се харесва с изключение на ГЕРБ. Да го обичат всички останали, да го хвалят, да му се радват;

бабуващите баби да са доволни, народът да аплодира

Е, няма как! В политиката, особено в управлението, винаги малко те обичат - номерът е да впрегнеш критиките в градивен продукт. Обаче какъв е той? Какъв е този продукт? Каква е целта на развитието на Варна, към какво се стреми? Отговорът и на този съществен въпрос липсва (не че другаде го дават, де).

Много неща може да се кажат още - ще бъдат недостатъчни с оглед на ситуацията, а и прекалени поради факта, че 100 дни са кратък период за наистина нови хора във властта. Най-важното, може би е, че Варна ще се изправи скоро пред два вота за районни кметове.

Преди 20-тина години Рубин Коцев бе отвлечен. Младият му син тогава Благомир се печеше на огън, който никой човек не би пожелал на друг. Сагата приключи благополучно. Личност, устояла на всичко това, водеща нормален, а и успешен живот после, най-вероятно крие изключително силни положителни качества. В това е и надеждата нещата във Варна да потръгнат.