Политиците вдясно никога не се харесвали един друг. Взаимната неприязън, често прерастваща в открита вражда, е един от трайните белези на градската десница от зората на демокрацията. Това е основната причина, на която дължим безбройните партийни разцепления, породили десетки различни формации през годините на прехода и често докарвали дясното до окаяно положение.

Затова много хора приветстваха обединението, до което стигнаха ПП и ДБ, защото смятаха, че така политици с еднакви възгледи и цели се събират заедно. Все пак формацията на Кирил Петков и Асен Василев започна възхода си като изсмукваше силите на ДБ. Самият Петков и куп хора от близкото му обкръжение (като Лена Бориславова и Андрей Гюров) бяха сред учредителите на „Да, България“ - партията на Христо Иванов, която се явява ядрото на ДБ. Последната тъкмо се беше засилила към властта през 2021 г., когато на политическата сцена внезапно изникнаха бившите служебни министри на президента Румен Радев и отвлякоха по-голямата част от избирателите й.

Популярността на ПП обаче бързо започна да спада; шефовете на ДБ пък се бяха уплашили да не изпаднат от парламента; така за изборите през април 2023 г. се появи обединението ПП-ДБ. То обаче получи по-малко гласове, отколкото сумарно двете формации бяха спечелили, когато се бяха явили поотделно на по-предните избори през октомври 2022 г. (621 хиляди срещу 692 хиляди). Като се вземе предвид удара, който получиха десните по репутацията си, когато влязоха в сглобката с ГЕРБ и ДПС, отливът на гласове по-скоро ще се превърне в трайна тенденция, а обединението на ПП и ДБ – в неизбежност.

При това доста
 

неприятна неизбежност

за мнозина от двете формации. Публична тайна е, че хората от ПП и ДБ не се харесват особено помежду си. В ДБ бяха страшно шокирани и доста ядосани, че възходът на ПП се случи за тяхна сметка. Дразнеше ги също това, че Асен Василев и Кирил Петков третират с пренебрежение, а понякога дори и с презрение десните лидери от по-старото поколение. Да си спомним изтеклия запис на партийното ръководство на ПП, на който Василев обясняваше надменно, че ако отидат още веднъж на избори заедно с ДБ, ще им се наложи да се борят за третото място; а Петков говореше, че лидерите на ДБ са пример за хора, които „оптимизират дълголетието“ - с други думи, действат предпазливо, за да могат да оцелеят максимално дълго.

В крайна сметка, тогава ПП възприе тезата на Петков, че на следващите избори дори и с обединението ще съберат десетина процента от гласовете и е по-добре сега да си направят правителство с ГЕРБ. Така се стигна до сглобката, в която ПП и ДБ се озоваха рамо до рамо, макар че това им се нравеше също толкова малко, колкото и фактът, че трябва да управляват заедно с ГЕРБ и ДПС.

А сега трябва да правят и местни избори в обединение,

които са по-трудни и от парламентарните. Трябва да се търсят огромен брой хора за кандидати за кметове на общини, райони и кметства, а и за общински съветници. И по-сложното – да се координират номинациите между многобройните партии, от които е съставено обединението. Та нали в ДБ са три – „Да, България“, ДСБ и „Зелено движение“; също толкова са и в ПП – едноименната „Продължаваме промяната“, „Средна европейска класа“ и „Волт“.

А тук ще имат претенции и местните партийни организации. Това не са парламентарни избори, на които е нормално централите в София да излъчат най-перспективните кандидати за депутати; това е местен вот и тогава активистите по градове и села очакват гласът им да се чуе, при това силно, когато се правят номинациите за бъдещите кметове и общинари. Накратко, това са много апетити, които ще очакват удовлетворяване.

Тук малката сглобка на ПП и ДБ започна да показва дефектите си. Хората на Петков и Василев, които имат самочувствието, че формацията им е с по-голяма политическа тежест, безогледно следваха собствените си интереси. Не бяха малко симпатизантите на ДБ, които скръцнаха със зъби, когато беше обявена кандидатурата на Васил Терзиев в София заради семейните му корени в бившата Държавна сигурност – нищо че шефовете на ДБ я преглътнаха. Стана обаче голяма разправия, след като се разбра, че ПП иска за Бургас депутата си Константин Бачийски (водачът на „Средна европейска класа“), когото в ДБ открито недолюбват. В Пазарджик лидерът на местната организация на „Да, България“ направо тръгна да си търси друго политическо поприще, след като за кандидат в града беше спуснат депутатът от ПП Петър Куленски.

И всичко изглеждаше така, сякаш

Петков и Василев еднолично решават нещата –

кой и къде ще се състезава на вота. А точно те открито говореха на изтеклия запис, че почти сигурно местните избори ще бъдат повсеместно изгубени заради голямата сглобка с ГЕРБ и ДПС. Какво излиза – че същите хора, които очакват поражение, чертаят схемата и подбират играчите, с които ПП-ДБ да участва във вота. Нищо чудно, че се появиха съмнения, че предварително са разпределили с Бойко Борисов най-важните области (това подозрение се засили, когато се разбра, че в Пловдив шефовете на ПП-ДБ са се разбрали да издигнат слабопопулярния Ивайло Старибратов).

За да разсеят това неособено приятно впечатление, шефовете на обединението пуснаха в медиите информацията, че ще се явят навсякъде с общи кандидат-кметове и листи с общински съветници; там, където не успеят да се разберат, ще издигнат независими, чрез инициативни комитети. Като се вземат предвид вътрешните разбирателства, тези комитети вероятно ще се превърнат във формулата, по която ще се появят много от претендентите за кметските места.

Как точно обаче ще проработи това, засега никой не може да разбере

Номинацията все трябва да дойде отнякъде. А това да се събере инициативен комитет от местни граждани, обединени около един човек, при това еднакво приемлив за ПП и ДБ, изглежда като твърде сложна и голяма задача при оставащите месец и половина до вота. Отговорът е, че вероятно въпросните комитети ще се превърнат в параван за тайните преговори, на които и сега централите на ПП и ДБ в София определят номинациите.

Всъщност, такива скрити сделки между водачите на обединението са единственият начин, по който малката сглобка може да функционира. Твърде различни са политиците в ПП и ДБ, нищо че израснаха от един общ корен. Това, че се събраха заедно, е тактически ход, който цели да се постигне консолидация на силите (неособено сполучлива, защото общият им изборен резултат засега е по-нисък), и се получи по-скоро чрез договорка между лидерите, които бяха принудени от обстоятелствата, отколкото поради някаква естествена близост и стремеж към съюз от страна на членовете и симпатизантите на тези политически сили.

По същия начин се получи и голямата сглобка с ГЕРБ и ДПС – никой не я искаше, но партийните вождове тихичко се споразумяха помежду си. Сговорът вдясно стана модел, по който се постигна договорката между бившите врагове. Така се работи в българската политика, така работи и градската десница. Остава да видим какво ще кажат избирателите на ПП и ДБ за това на набижаващия вот.