Медия без
политическа реклама

Може ли Великобритания да поеме по пътя на СССР и на Чехословакия?

Недоволството срещу Борис Джонсън може да накара Шотландия и Северна Ирландия да се отцепят от Обединеното кралство

ЕПА/БГНЕС
Анти Брекзит демонстранти държат плакат с лика на Борис Джонсън, когото наричат "лъжец". Той може да влезе в историята като британския лидер, съсипал Обединеното кралство.

Борис Джонсън може да влезе в историята като човека, който съсипа Великобритания заради Брекзит. За да разберем колко е лесно, нека си припомним ролята, която Борис Елцин и Вацлав Клаус изиграха при разпадането на СССР и на Чехословакия. "Нямам нищо против, ако Шотландия се отцепи." Това ми каза бизнесмен, близък до Консервативната партия, по време на обяд в лондонски ресторант шест месеца преди референдума за излизането на Великобритания от ЕС. Един от аргументите ми срещу Брекзит беше, че той може да накара Шотландия да проведе нов референдум за независимост и да се отдели от Обединеното кралство (шотландците гласуваха против независимост през 2014 г., но тогава все още не се говореше за Брекзит). "Шотландската икономика е малка - шотландците или ще излязат, или ще останат, а британците ще бъдат по-добре без тях", заяви един от събеседниците ми.

В последните три години основният аргумент срещу излизането на Великобритания от ЕС са очакваните тежки икономически последици, които ще бъдат предизвикани от  Брекзит. Много по-сериозна опасност - нов референдум за независимост на Шотландия и последващият крах на Великобритания, остана на заден план. Едва сега този проблем започна да се приема сериозно. Бившият британски премиер Гордън Браун в своя статия за в. „Гардиън“ наскоро предупреди не само за амбициите на Шотландската национална партия, която се бори за независимост, но също така обърна внимание и на „английския национализъм“ на консерваторите, който ще предизвика задоволство, ако Шотландия се отцепи. Настоящият премиер Борис Джонсън не признава това, но неговата стратегия за Брекзит води английските тори точно в тази посока.

Случилото се със СССР и с Чехословакия в началото на 90-те години на ХХ век е

 

ярък пример за това как държавите могат да се разпаднат много бързо.

 

И в двата случая ключова роля изигра фактът, че запазването на съюза загуби подкрепата на лидерите на най-големите нации - руснаците в СССР и на чехите в Чехословакия.  

СССР можеше и да продължи да съществува. През март 1991 г. Михаил Горбачов прави референдум относно запазването на СССР под формата на федерация, като идеята беше регионите да получат повече правомощия. Повечето от избирателите гласуваха за това - 77% от всички съветски граждани и 73% от гласоподавателите в Руска съветска федеративна социалистическа република. 6 републики - Армения, Грузия, Латвия, Литва, Молдова и Естония, бойкотираха референдума и малко след това всички получиха независимост с подкрепата на Запада, макар че останалата част от съюза изглеждаше жизнеспособна. Не забравяйте, че точно Борис Елцин се опитваше да се отърве от Горбачов и КПСС, който нанесе фатален удар на СССР, когато през декември 1991 г. подписа Беловежкото споразумение заедно с лидерите на Украйна и Беларус. Заради това решение на Елцин съюзът загуби основните страни участнички, което в крайна сметка доведе до пълен крах.

Ако се върнем няколко месеца по-назад, през юли 1992 г., премиер в Чехословакия е Вацлав Клаус. Владимир Мечияр, който тогава е министър-председател на Словакия, усърдно прокарва идеята за независимост. Със съвместни усилия двамата политици

 

оформят развода на двете части на Чехословакия само за шест месеца.

 

Не се провежда референдум. Ако допитване беше проведено, то избирателите със сигурност щяха да поискат да бъде запазено единството на страната. Според проучване, проведено през септември 1992 г., едва 37% от словаците и 36% от чехите подкрепят раздяла. По-късно Клаус многократно повтори, че съжалява за разпадането на Чехословакия. Тогавашните действия обаче се разминават с делата му. Яростен привърженик на свободния пазар, Клаус смята, че Словакия със своята тежка съветска промишленост пречи на икономическото развитие на Чехия. И затова, когато не успява да сключи споразумение с Мечияр при условията, които предлага, започва да настоява за раздяла.

Ще направи ли друг Борис - Джонсън, за Обединеното кралство това, което Борис Елцин и Вацлав Клаус направиха за своите страни? В първата си реч като министър-председател Джонсън заяви своята вярност към съюза на "великолепната четворка" - Англия, Северна Ирландия, Шотландия и Уелс. Зад тези големи думи обаче се крие фактът, че в Консервативната партия, която избра Джонсън, по-голямата част от хората вярват в Брекзит с упоритостта на религиозните фанатици. Според проучване от юни за 63% от членовете на Консервативната партия отделянето на Шотландия от Обединеното кралство би било приемливо при Брекзит (59% са говорили в същата връзка по отношение на Северна Ирландия).

Парламентарната математика е също толкова неумолима. В британския парламент консерваторите сега имат 311 мандата от общо 650. Заради идеологията им и демографските тенденции е малко вероятно отново да спечелят мнозинство. Ако обаче Шотландия бъде изключена от уравнението, консерваторите могат да получат 298 от 591 места - това не е ли магическа формула за запазване на властта?

Първият министър на Шотландия Никола Стърджън може да се превърне за Джонсън в шотландския Мечияр - тя може

 

да поиска излизането на страната от Обединеното кралство по примера на Словакия.

 

Шотландия може да бъде последвана от Северна Ирландия, като в този случай последствията могат да бъдат много по-бурни. Както правилно отбелязва ирландският журналист Финтан O’Тул, ирландската републиканска партия „Шин Фейн“ ще бъде доволна само от Брекзит без сделка и от евентуален  „голям разпад“, тъй като това ще помогне да се реализира мечтата й за обединение на Ирландия.

Целта на това сравнение не е да приравнят авторитарния СССР и демократичната Великобритания. А да се покаже, че на съюзна държава - независимо дали е демократична или не - съществуваща от век или само няколко десетилетия, е необходимо едно поколение за потвърждение на правото да съществува чрез някакъв акт на вяра. Разпадът на една държава винаги води до по-сериозни последици от тези, които си въобразяват неговите инициатори. Въпреки че разпадането на СССР не е нещо, за което сега трябва да се съжалява, то доведе до икономически срив, териториални конфликти и лични трагедии.

Мирната раздяла на Чехословакия според привържениците на Брекзит може да бъде пример за Великобритания  както за разрешаване на вътрешни противоречия, така и за излизане от ЕС. Въпреки това, дори и в този случай, крахът на страната доведе до икономически сътресения и създаде трудности на милиони хора със смесена чехословашка идентичност. Нещо повече, причината, заради която Чехия и Словакия успяха да запазят много добри отношения и да се справят с тези проблеми, е противоположна на това, към което сега се стреми Борис Джонсън - те искаха да влязат в ЕС.