ДПС минава през исторически прелом. Най-напред, за първи път тази лидерска партия (формално) ще се управлява от двама души, които ще си поделят ръководството. Второ, отново безпрецедентно за движението, един от хората на партийния връх е етнически българин и православен християнин – Делян Пеевски.

А това е голяма метаморфоза. Движението беше създадено от Ахмед Доган като партия на българските турци и мюсюлмани. Това стана под предлог, че техните общности, които бяха тежко репресирани от комунистическия режим, се нуждаят от политическа защита на най-високо държавно ниво. Доколко ДПС е действително такъв закрилник, какъвто се изписва повече от 30 години, е отделен въпрос. Същественото е, че партията разчиташе на едно турско-мюсюлманско ядро, което да я подпира на избори. От него също подбираше кадрите си и в негово име дълги години рекетираше българските политици и граждани, че ако не пускат хората на ДПС във властта,

България ще се превърне едва ли не във втора Босна.

Нещата изглежда се променят. За невероятно кратко време (по-малко от половин година) Делян Пеевски, който неотдавна беше възприеман по-скоро като бизнесмен, отколкото като политик, изкачи партийната йерархия на ДПС. Пътьом прегази доскорошния лидер на движението Мустафа Карадайъ, който първо остави на напористия българин ръководството на парламентарната група, а след това и на цялата партия. Карадайъ му отстъпи постовете си без съпротива, въпреки че имаше могъщ гръб, на който да се опре – самата турска държава, където години наред беше приеман радушно (за разлика от Пеевски и Доган, които дори не ги пускат на турска територия). Това беше първото косвено доказателство

колко здраво се е окопал Пеевски в партията.

Второто дойде лично от Доган. Когато Пеевски заяви амбицията си да оглави ДПС, почетният лидер реагира едва ли не възторжено. "Г-н Делян Пеевски за мен е феномен в българската политика през последните 5-6 месеца. С неговата хиперактивност, комбинативност и медиаторски умения той успя да върне центъра на властта в българския парламент. И от най-обругавания се превърна в значим партньор за всички парламентарни групи", възхитено обяви Доган. С тази ласкава оценка директно подпечата претенциите на Пеевски да оглави партията. Санкциите, които САЩ и Великобритания наложиха на Пеевски, той дори не спомена. Ситуацията изглеждаше като типичната, дирижирана от Доган рокада по върховете на ДПС.

Много скоро след това се разбра, че

положението е всичко друго, но не и нормално.

Едва месец и половина след като очаровано описа Пеевски като "феномен", Доган изведнъж алармира, че ДПС трябва да се води от тандем, иначе ще се превърне в "корпоративна, платена партийна организация". За целта избра Пеевски, който с неговия "вроден инстинкт за прагматично решаване на проблемите на хората и на държавата", както се изрази Доган, трябва да се фокусира върху разширяване на електоралното влияние на ДПС; и Джевдет Чакъров, отколешен висш партиен кадър, на когото почетният лидер възложи да "стабилизира организацията в традиционните райони на ДПС", както и да поеме отношенията с Турция. Така Доган контрира Пеевски, който уверено беше обявил, че "ДПС ще има само един председател".

Толкова бърз и рязък завой може да бъде обяснен само по един начин – на турците в ДПС не им харесва да ги води еднолично Пеевски. Можем да спекулираме дали Доган е повлиян от негодуванието на партийните структури по места или Анкара е дала да разбере, че няма да толерира турската партия у нас да се ръководи от етнически българин. Факт е, че начинът, по който Доган раздели отговорностите на двамата съпредседатели, подсказва ясно, че

турците няма да приемат Пеевски за вожд.

Тук обаче изниква резонният въпрос – а защо тогава Доган направо не отряза мераците на Пеевски да оглави партията? Защо не си избра някой етнически турчин или просто да беше върнал оставката на Карадайъ? Той обаче не постъпи така, а предложи една нетипична за лидерска партия като ДПС структура за управление като съпредседателството.

Единият отговор е в работата, възложена на Пеевски – да привлича нови избиратели. В момента ДПС е една средна по големина партия, която разполага с около 300-350 хиляди твърди избиратели, от които около една четвърт са в Турция. Смесените райони у нас се обезлюдяват, а в югоизточната ни съседка мобилизацията на изселниците върви доста по-трудно отпреди. А гласове трябва да идват отнякъде, нали? За това изглежда Доган разчита на Пеевски с неговия "вроден инстинкт за прагматични решения". Какво конкретно означава това, можем само да гадаем. По всичко изглежда обаче, че според Доган напористият бизнесмен и политик разполага с инструментите да снабдява партията с избиратели.

Другият отговор, който по-скоро допълва първия, е, че идеята за съпредседателството е поредното доказателство за огромното лично влияние на Пеевски върху ДПС. То изглежда е достигнало такъв мащаб, че Доган просто не може да си позволи да му каже – моите турци не те долюбват особено, така че си посмали претенциите. Всичко, което почетният лидер е в състояние да направи, е да предложи подялба на партийната власт, така че да не изглежда сякаш съвсем е предал юздите на Пеевски.

Този компромис всъщност удовлетворява Пеевски. Позволява му се

почти неограничено да се разпорежда с ресурсите на партията

във вътрешната политика – парламент, правителство, съдебна власт, регулатори и т.н. Но го изолира от турското ядро и най-вече от Анкара, която не гледа с добри чувства на светкавичния му възход. Това ясно пролича от визитата на турския външен министър Хакан Фидан у нас в края на януари т.г., когато той демонстративно се срещна първо с отстранения заради Пеевски Мустафа Карадайъ. Турция обаче формално парафира избора на двамата съпредседатели (лично президентът Реджеп Ердоган ги поздрави). Това повдига основателния въпрос – а

какви ли ангажименти е поел Пеевски пред Анкара,

за да получи засега нейното одобрение?

И колко дълго може да продължи това положение, при което Пеевски държи цялата фактическа власт в движението, а Чакъров служи само като живо уверение, че ДПС остава турска партия? Не много – поне според самия Пеевски, който още при първата си публична изява след избора безцеремонно пренебрегна представката "съ" на новата си титла и направо се обяви за "председател на ДПС". А на конференцията, на която беше избран, неговото име беше одобрено единодушно от делегатите, но само след гласуване "в пакет" с Чакъров. Това беше поредна идея на Доган, който очевидно целеше да не се премерват гласовете за всеки от двамата, както щеше да стане, ако бяха гласувани поотделно. Тогава можеше да излезе наяве докъде стига проблемът на старите турски кадри с това етнически българин да ги командва.

Едно е сигурно – ДПС дълбоко се променя. Доган очевидно се нуждае от "прагматика" Пеевски, за да удържи партията на сегашната й позиция. А твърде вероятно не може да се отърве от него, дори и да иска. Възходът на Пеевски показа, че той е ужасно силен – сякаш направо е пъхнал движението в задния си джоб. А сега, като е начело на партията, само ще става още по-силен. Няма да мине много време, преди да се разбере на кого е ДПС – на Доган или на него.