Може би греша, но в тази страна има прекалено много хора, които мечтаят да влязат в обувките на Владимир Владимирович Путин. И, разбира се, не могат, тъй като Путин е президент на велика сила, а тук е България - вратата към Ориента, и респективно - нашите политици могат да се съизмерват само и единство с политиците от своята черга. 

Но мечтата е велико нищо, тя не знае граници, тя има криле. Затова и никой не може да попречи на нашите хора да си мечтаят за Путин. 

Първо, кой е Путин?

Путин е еманация на руската любов, уважение, страхопочитание и т.н. към цар батюшка. Той е началото и края. Всё и вся. Наречете го както искате - култ към личността, силово управление, твърда ръка или просто "човек, който ще ни оправи" - нито при царизма, нито при комунизма тази изначална руска черта не отмря и за миг. Отчитайки огромните разлики между двамата, днешният Владимир Владимирович е онова, което чичо Джо (Йосиф Сталин) беше за руснаците от военните години. Има ли я тази руска черта и при нас? Има я, разбира се. Уважавайки някои наши уникални характеропатии, ние едва ли правим кой знае какво изключение - 30 години демокрация не ни научиха да разчитаме на себе си и своята общност, и все така сме вперили взор с надежда някой да ни оправи - ако не някой нашенец - Костов, Царя, Борисов - то поне някой чужденец - европеец, американец, руснак. Както казва Бойко - ние сме малки, началниците да се разберат...

За да си Путин, не е достатъчно просто да си едноличен лидер. За да си Путин, трябва да си изживял комунизма, за да си Путин, трябва да си роден в провинцията и упорито, но тихо и търпеливо трябва да си се катерил в общинската и държавната йерархия. За да си Путин, трябва да си влюбен в системата за сигурност, трябва да си се доказал на тихия фронт. Трябва да си образован, минимум юрист. Трябва да си голям партиен лидер. За да си Путин, трябва да имаш верни другари, на които да повериш най-скъпото си - властта. В същото време трябва да воюваш с враговете, независимо от ръста и парите им - трябва не само да си постоянно в битки, но и да ги печелиш. И не на последно място, за да си Путин, трябва да си патриот и вярващ човек. 

Най-лесно може да се намери вариант на българския Путин провинциалиста. В момента няма нито един голям политически деец от София, корените на Бойко Борисов, Румен Радев, Корнелия Нинова, Ахмед Доган, Веселин Марешки, Атанас Атанасов и всички лидери на патриотите са от близката или далечна провинция, така че по този показател в тях не е изключено да дреме един малък Путин. 

Всички те са преживели комунизма, снимат се пред паметника на Тодор Живков в Правец и жалят за отнетото им от демокрацията (Корнелия), хвалят реда на миналото (Каракачанов) и с нега в гласа говорят за филиите с мас (Борисов). 

Същите упорито са се катерили надолу-нагоре по държавната стълбица

преди да заемат трайно място в политическия ни мир. Бойко вардеше величия, служеше на министри като Георги Петканов, бореше се с опоненти като Румен Петков. Корнелия бе пратеничка на Костов в "Техноимпекс", отговорник за държавния резерв в управлението на Станишев, лидер в сянката на Румен Овчаров и т.н. Пътят на Каракачанов също не бе лек - с кой ли партньор не бе губил избори, преди да стабилизира ВМРО в патриотичната коалиция. Която е на път да се доразпадне. 

От всичките герои кой се е доказал като фен на системата за сигурност? Каракачанов и Доган, ще кажете вие. Агент Иван и агент Сава. Да бе, ами Бойко? Кой герой мечтае и кандидатства неуспешно през 1977 г. в школата в Симеоново, във факултет „Държавна сигурност“, но го приемат само за пожарникар? Кой се отказа от депутатско място през 2005-а, за да може да си работи кротко като главен секретар на МВР? Кой направи партия само защото Румен Петков не го искаше в оперативното ръководство на МВР? Бойко Борисов! И като става дума за системи за сигурност - кой е по-голям техен фен от генерал-майора от резерва Румен Радев, чийто живот е минал в редиците им? Точки получават и четиримата изброени.

Е, никой от тях не е работил активно в ГДР като Путин, но пък любовта към Германия не е чужда на политиците ни. Виж къде отиваха парите на немските фондации през силните години на БСП, през добрите години на СДС и сега, по времето на ГЕРБ. Където трябва отиват. И там ги приемат с любов и признателност. 

При образованието имаме лек проблем

Освен възпитаничката на НГДЕК и на Юридическия факултет на СУ Корнелия Нинова, друг юрист май нямаме. А, да - и Христо Иванов, ама той е толкова далеч от силен лидер, че е обидно да го споменавам. Другите ни лидери са философ на свободна практика (Доган), историк по партийна линия (Каракачанов), електроинженер (Валери Симеонов) и, разбира се - летец от ВНВВУ (Радев). Накратко, тук точката е за Нинова. 

Дотук раздавахме малки точки за прилика с Путин и нямаме отчетлив лидер в надпреварата. 

Но за да си Путин, трябва да си голям партиен вожд. Тук моментално се открояват Бойко Борисов и Ахмед Доган, без чийто параф нищо не може да мръдне в родните им партии. Нищичко. Напоследък към това дуо бързо се присъединява и Корнелия Нинова, която успя да превърне БСП в нещо, което не беше - в лидерска партия. Тримата патриоти също печелят точки за лидерски уклон. 

Тримата патриоти преминават успешно и теста за патриотизъм, разбира се. С леко колебание този тест би трябвало да бъде взет и от Борисов, който може да бъде и български, и руски, и европейски, и американски патриот - какъвто го искаш. Всички останали трябва да пратим на поправителен. 

На един друг тест обаче Борисов изгоря наскоро - теста за верни другари

Българският аналог на приемствеността Путин - Медведев. След като Бойко отряза дясната си ръка Цветан Цветанов, е много трудно да намери някой, на когото да остави партията, след като асфалтира и последния км на АМ "Хемус". Същата е историята и при Доган - той издигна Местан и след това го уби политически. Корнелия се обкръжава с някои младежи, но тя не дава вид на човек, който може да дели власт. Ако ме питате мен, от всички политически двойки най-ярка е тази Каракачанов - Джамбазки. Утре, ако се наложи Каракачанов да отиде в Европа, а Ангел да стане лидер на ВМРО, това ще стане без сътресение. 

Патриотите обаче губят точки за вяра. Не са много вярващи. Социалистите, разбира се - също, те са си атеисти. Откакто десните станаха либерали, и те напуснаха църквите. Тук точките, разбира се, отиват за покровителя на параклисите Бойко Борисов. 

Точки за борбеност губи Нинова. Всъщност тя е единствената партийна лидерка, която се бори с вътрешна опозиция - може би затова и губи точки. В останалите лидерски партии трудно може да се говори за борбеност. Припомнете си и друго - нито един управленец през последните 30 г. не е влизал в дълъг и продължителен сблъсък с работодателите и синдикатите. Борисов например приобщава без битки. Той предпочита студен мир с КРИБ, с КНСБ, с Пеевски например, пред каквато и да е война. 

И така, състезанието завърши. Отчетлив победител нямаме. Най-близко до образа на българския Путин стоят Борисов, Каракачанов и Нинова, но с добра кампания и останалите имат шанс да блеснат. Да блеснат, да яхнат властта и да подкарат народа напред.