facebook
twitter

Наблюдател

ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Преходът - като вечността и вселената

1291

Много ми харесват знаещите всичко. Когато бях дете, те ми казваха: "Няма бог. Има само материя. Вярвай в това. Щастието и комунизмът идват." Казваха още "Учението за комунизма е всесилно, защото е вярно". 

Сега знаещите всичко казват друго: "Има Бог. Дойде свободата. Комунизмът беше заговор на шайка мошеници. Щастието идва, само го дръж." 

Аз знам, че щастието и свободата не са доктринерски прерогатив. По-сложно е. Както и че нещата ги има или няма без голяма зависимост от внушенията на внушителите. Затуй не бързам да вярвам. 

За това се присетих, докато слушах и гледах напоителните синтези и преразкази по повод отминалия 10 ноември и 30-годишнината му. Ония, първите, очевидно ме работеха, бях го разбрал още като дете. Тези също нещо ме работят, мисля днес. Вероятно работят и себе си. Няма как 


нещо да е било обикновен заговор на шайка злосторници, 


крадци и превратаджии, пък да срути цели империи и държави, и да направи други на тяхно място.  

Но защо стана? Че ако "всяка власт е от Бога", значи Му е била угодна и комунистическата такава? Но как може? И ако беше само преврат и заговор на шайка, биха изловили шайката самите граждани. Тогава не би имало ни 7 ноември, ни 10-и. Толкова ли пък сладко са излъгали цели милиони един брадат немски евреин и един плешив руски болшевик? Кой нормален и смислен човек би го допуснал?
Имам приблизителен отговор, но сега ще разкажа малко селска история, а отговорът - накрая. 

Веднъж един професор, приятел на родителите ми (лека му пръст, почина вече), ме помоли да го откарам с автомобила си до видинското село Коста Перчово. Човекът имаше край селото един-два декара лозе и го поддържаше. Аз пък се възползвах от случая да ловя риба в местната рекичка. През последните си години той си гледаше лозенцето - копаеше, връзваше и пръскаше. Иначе живееше в София. Грозде почти не виждаше - преходното време беше направило хората много бедни, а крадливи има винаги. Все му обираха гроздето недозряло. Това не отказваше професора. Беше методичен, прибран човек. Преди да поработи, си окачваше ризата и панталона на близката круша и си нахлузваше вехти дрешки. След работа се измиваше в рекичката, дълго се сресваше и отново обличаше ризата и панталона. Винаги перфектно изгладени, между другото. 

- Защо гледаш това лозе, чичо Данчо, като все го крадат? - питах.

Професорът махваше с ръка:

- "Прави каквото трябва, да става каквото ще" - цитираше ми Толстой. Или по-вероятно - император Марк Аврелий казал: "Прави каквото трябва и ще бъде така, както е отсъдено".

Рекичката лете едва църцореше. Повече вода имаше във вировете; аз хващах, не че не хващах. Ала малко ме досрамяваше от леснината. Рибите нямаше къде да отидат в сушата, бяха гладни и  кълвяха все едно искат да се измъкнат от възтоплата вода, 


дори с цената на смъртта


Затова улавях колкото за вечеря и спирах, макар с усилие. Тези тука същества, мислех си, нито могат да се превърнат в птици и да отлетят другаде, нито в духчета, които нямат нужда от храна. Ограничени са от вира, жегата и биологията. Нямат избор. Аз имах избор - да изловя всичко във вира, или да не ловя нищо. Не съм ни светец, ни ненаситник, та избирах компромисното - да хвана колкото за вечеря. 

Що е движило обаче избора на братята Коста и Перчо, излезли партизани и загинали в бой с полицията - единият на 20, другият на 25 години? Селото все още носи тяхното име впрочем. Били  синове на най-заможния човек в селото - чорбаджията. Искал човекът да ги изучи, да му наследят имането. Пък те се научили от даскалите на комунизъм. (Тъкмо учителите са били най-активните разпространители на новата идеология, пише протойерей Йордан Попов в спомените си за Септемврийското въстание.) 

Да избереш небитието, разкъсан от бомба, пред това да наследиш на тейка си нивите и имотите - ще да си или много глупав, или много обсебен, мисля аз. 

Ала кой праща обсесиите? Как изобщо успяват те? 

Според мен тази е дошла от непоколебимото убеждение, разпространяващо се като зараза, че управляващите този свят вече не стават. Че вече не могат да носят тежестта на управлението, а са се фиксирали върху съпътстващите това управление привилегии и екстри. Тоест без Световната война, наречена Първа по-сетне, не би имало такъв разцвет на комунистическата идеология. Войната е била радикалната обсесия, овладяваща масово съзнанията, ошашавени от адската жега на милионите жертви. Така и така сме риби в пресъхващ вир, отзад те подкарват към смъртта, ала и отпред е тя, мислели са вероятно те. Когато няма накъде - има бунт. Не може този свят да е разумен, нито тези, които го управляват, да са разумни, щом стигнахме до такава общочовешка кланица. Това са усещали и най-простите. 
Е, винаги се намира някой, който да каже - 


аз знам как да оправим нещата.  


Не че и той няма да падне в обсесията на привилегиите и екстрите. Не че и той няма да почне да предпочита гроздето, а не пръскането и връзването - така са устроени повечето човеци. 

Още Толстой впрочем е предупреждавал за утопията на комунизма. Че нали тези, казвал той на млади чешки социалисти - нали тези, които ще управляват работите, когато вашата идея успее, ще имат изкушението да заграбят лъвския пай? 

Ама ние ще турим за управленци най-честните, казвали му младите хора. 

Хе, че кой ще ги намери тия най-честни? - отвръщал старецът. - Само честни могат да изберат най-честни. Ако бяха всички честни, нищо не би трябвало да се променя. 

Преходът продължава, с други думи. 

4

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

В ДПС вече са по-скоро успешни бизнесмени, отколкото политици

20.11.2019

ТАНЯ ПЕТКОВА

1147 5
Има ли лекари убийци

19.11.2019

БОЙКО ЛАМБОВСКИ

3025 26
Не е на хубаво

Коментари

S luncho6
снимка на S luncho6

>>><<<
Даааам! 👍

Ладо

така де, няма господ бог, а ако не можеш да промениш системата - махни се. Ако обаче правиш едно и също 30 години, резултатът е един и същ, а очакваш промяна - седи си там...

 

Интервал

Преходът(поне в пропагандирания смисъл) не е започвал. Няма как и да свърши. Краят на Вселената е по-вероятен, отколкото краят на нещо, което не е започвало.

ssto

 

Животът е промяна, движение. Всичко се променя безкрай. Посоката на промените също се мени. Циклите се редуват.

 

"Преходът" някои го разбираха като заграбване на обществените активи. В този смисъл, когато се присвои всичко, т.н. преход би трябвало да има край. Някак си тъжно, но може да ни зарадва, все пак,  приключването на този тотален грабеж, дори на тази цена.

 

За разбиращите "Прехода" като обществена реформа, за постигане на по-справедливо съжителство,  представата за неговия край е тягостна. Кое му е справедливото на съжителството ни? Кое му е уреденото на живота ни? Хаос и разруха е навсякъде. Както беше казано в Библията - "белегът на запустението." Представата обществото да замръзне в това недоразвито състояние и да няма даже надежда за промяната му, е взривоопасна. Животът не се предава толкова лесно. Да му мисли онзи, който е препречил пътя на народното благоденствие и се е превърнал в пречка. Обречен е.

 

Влез или се регистрирай за да коментираш

×