С енергетиката шега не бива. Особено когато става дума за стратегически проекти с национално (и не само) значение. Лошото е, че в България политиците често се люшкат между различни моди, технологии и "големи братя" и взимат погрешни решения, без да отчитат всички плюсове и минуси на инвестицията. Проектът за АЕЦ "Белене" се провали, затъвайки в протяжни спорове и надлъгване за цената и финансирането. 7-и и 8-и реактор в Козлодуй тръгват по същия път - уж има ясен график за стъпките, според който някъде през 2034-35 г. новите мощности ще са готови за експлоатация, а цената на грандиозния ядрен проект пак тъне в тежък смог. 

Колко ще струват двата нови ядрени блока

на площадката в Козлодуй, е ключов въпрос. Ако ще произвеждат скъп (тоест непродаваем) ток, защо са ни? Ето че сега, когато пазарът на електроенергия дори у нас е (почти) свободен, американската ТЕЦ "Марица Изток 3" спира работа - държавните субсидии секват и без тях скъпото й производство не може да се продава. Собствениците впрочем имат планове да заместят въглищата и централата да продължи да работи, но с други енергийни източници - слънце, природен газ и т.н. 

Правителството вече се кани да избере строителна фирма за новите козлодуйски блокове, но каква ще е цената? 

Според сегашния министър на енергетиката Румен Радев ще са необходими "до 14 млрд." (долара или евро, не е ясно). Но според видния ядрен експерт Георги Касчиев по-реалистично е да се говори за поне два пъти по-голяма сума. А бившият енергиен министър Александър Никололов е категоричен - на този ранен етап е абсолютно несериозно да се конкретизира цена, зависи от много фактори, от целия "дизайн" на проекта.

"Може да е 15, а може да е и 50 млрд.",

не без ирония коментира той. Николов е прав - изграждането на нови ядрени мощности е изключително сложен и продължителен процес (не е да стовариш ядрения реактор на голо поле и да натиснеш "старт").  Въпросът е как ще изпълнява и контролира този процес -  от това зависи дали проектът ще е просто скъп или ще излезе "платинен".  

При всички случаи, дори да приемем "прогнозата" на министър Румен Радев, че цената няма за превиши 14-15 млрд. евро, това би било безпрецедентна за България инвестиция - близо 30 милиарда лева. При това цитираната сума изобщо не третира съпътстващи разходи и инвестиции като необходимостта от изграждане на ел. мрежа и складирането/транспортирането на отработилото гориво.

Енергийни експерти твърдят, че има по-добри варианти за енергийното бъдеще на България. И го доказват с прости изчисления, като сравняват изграждането на два ядрени "хилядника" (каквито са избраните за Козлодуй АР1000 на "Уестингхаус") с изграждането на равностойна енергийна инфраструктура на природен газ.

Плановете за 7-и и 8-и блок в Козлодуй предвиждат: обща инсталирана мощност - 2000 МВт; брой работни часове годишно – 8000 ч.; годишно производство – 16 000 000 МВтч; загуби по пренос и преобразуване (15% по официални норми) – 2 400 000 МВтч; нетно доставена електроенергия до крайни потребители – 13 600 000 МВтч; инвестиции – между 15 и 50 млрд. евро плюс още пари за нови преносни електропроводи.

Какво показва

алтернативен сценарий,

при който същото количество енергия за крайно потребление се осигурява не с ядрен ток, а с природен газ?

За осигуряване на 13 600 000 Мвтч енергия годишно биха били необходими 1 300 000 000 куб.м природен газ. Това е количество, което би покрило нуждите на около 750 000 потребители - домакинства и "стопански клиенти". Проблемът е, че България е доста изостанала от другите европейски страни в развитието на газоразпределни мрежи и ще са необходими сериозни инвестиции в изграждането на нова инфраструктура.     

Според експерти от "Овергаз" за обхващането на въпросните 750 000 потребители би било необходимо изграждането на 16 000 км газоразпределителна мрежа. Това са мащаби, които стъписват. Колко ли би струвало изграждането на толкова много километри "сини трасета"?  

Като се знае, че инвестицията за изграждане на 1 линеен километър газоразпределителна мрежа с включени всички компоненти е средно 140 евро на линеен метър, излиза, че за 16 000 км са необходими 2. 24 млрд. евро. Отделно, за да е осигурена географски подобна инвестиция, ще е необходимо да бъдат изградени и "ръкави" - магистрални газови отклонения, което би струвало 500 млн. евро. Или общо цялата план сметка за нова газова инфраструктура е 2.74 млрд. евро.

Накратко - срещу инвестиция от 2.74 млрд. евро в газова мрежа може да бъде осигурено толкова енергийно потребление, колкото биха осигурявали и двата нови ядрени блока, които ще струват 15 млрд. евро (най -малко). Разликата е огромна - близо 6 пъти. А към изчисленията за ядрените мощности трябва да се добавят и разходите за изграждане на инфраструктура за пренос и преобразуване на произведения ток. 

При инвестициите в газова инфраструктура има още един съществен плюс - те ще са частни, а не от държавния бюджет. И не е случайно, че при тях се знае точно какви суми ще се вложат, а при ядрените мощности числата варират в големи диапазони. Защото при държавните начинания ефективността никога не е приоритет, а и често голяма част от сумите се разпределят като подкупи, за да се одобри едно или друго безумно решение.

Значително по-ниската цена е само едно от

предимствата на газовия сценарий пред ядрения

Друго много важно предимство е времето за реализация. Довеждането на ядрените мощности до експлоатация ще отнеме поне две петилетки. Изграждането на газопроводите ще стане поне два пъти по-бързо. При това въвеждането в експлоатация ще става поетапно - всяка новопостроена "отсечка" веднага ще започне да пренася природен газ до крайните потребители. 

В горния анализ не са отчетени и съществените плюсове на „газовия сценарий“ по отношение на горивото. Разходите за ядрено гориво са много по-големи.

Природният газ е достъпна енергия, борсова стока, има огромен брой производители и търговци по целия свят. Независимо откъде идва, природният газ е с една и съща структура и състав, може да се използва навсякъде, където има инфаструктура.

Ядрените мощности са капризни - реакторите могат да се захранват само с определен тип гориво, а производителите на ядрено гориво по света са малко. Борси за ядрено гориво няма. За пети и шести блок в АЕЦ "Козлодуй" например руските уранови пръти могат да бъдат заменени само с гориво на американската "Уестингхаус" или френската "Фраматом". Смяната на гориво освен всичко друго е скъп, сложен и дълъг процес, който минава и през лицензиране. 

За природния газ такива "бариери" няма - независимо откъде е дошъл и кой го е добил, той влиза в тръбата и тече към потребителите. 

При АЕЦ има още един огромен проблем, който все се заобикаля - изхабеното гориво. Изваждане от реактора, извозване, третиране, погребване на радиоактивния отпадък - всичко това са пари и проблеми, които апологетите на ядрената енергетика винаги подминават.