Новоизбраната председателка на ЕК Урсула фон дер Лайен продължава совалките из столиците на страните членки в опит да договори новия състав на комисията си. Приоритет номер едно е, както знаем, половият баланс и по всичко изглежда, че г-жа Фон дер Лайен ще успее да докара ако не пълен паритет (50/50), то поне ще бъде съвсем близо. На второ място е разпределението на портфейлите. По тази тема все още не се знае много, но от дочутото от срещите може да се заключи, че най-оспорваните ресори ще са основно икономически – конкуренцията, селскостопанската политика, икономическите и финансовите въпроси. Не се забелязва надпревара за най-важния пост в комисията на Фон дер Лайен – върховенството на закона, но от изтеклата информация до момента става ясно, че шефката на ЕК доста задълбочено разсъждава на кого да го даде.  Почти сигурно е, че това няма да е Франс Тимерманс, който отговаряше за върховенството на закона в качеството си на първи заместник-председател на ЕК в комисията на Юнкер, но това не беше пълноценен ресор. Според "Политико" върховенството на закона ще бъде част от ресора на конкретен еврокомисар и това може да бъде чешката комисарка Вера Юрова, която при Юнкер отговаряше за половото равенство, за правосъдието и дискриминацията. През петте години управление на Юнкер г-жа Юрова изпъкна като един от най-смислените и активни еврокомисари. Една от най-големите й заслуги беше, че успя с много труд и усилия да доведе докрай преговорите по създаването на офис на европейския прокурор. Това беше много тежка битка и Юрова се бори до края офисът да бъде максимално независим от страните членки. Би могло да се очаква, че Юрова ще се отнесе не по-малко сериозно и с върховенството на закона, въпреки че това ще бъде много по-тежка битка със страните членки.

Има един ресор, за който не се чува нищо и за който никоя държава не се натиска – разширяването. Това е политиката, която Урсула фон дер Лайен не спомена нито веднъж по време на речта си в Европейския парламент в началото на лятото. Това може за някои да е по-добре, отколкото да стъпи накриво, както направи Жан-Клод Юнкер преди пет години. Тогава пред ЕП

Юнкер заяви, че по време на неговия мандат няма да има ново разширяване

Той имаше предвид, че нито една кандидатка няма да е изпълнила критериите за членство за времето на мандата му, но думите му бяха приети като отказ от разширяване и като гаф, който остави ярко петно върху мандата му. Именно заради очакването му, че за петте години управление няма да има ново разширяване, Юнкер конкретизира портфейла, като от твърде широкото „разширяване“ го сви до „преговори по разширяването“, а задачата възложи на австрийския еврокомисар Йоханес Хан (ЕНП) – невзрачна фигура, която той наследи от комисията на Жозе Мануел Барозу. За мнозина новата формулировка на ресора беше изтълкувана като намаляване на интереса към разширяването и преминаването му на заден план. Проблемът е обаче, че самият еврокомисар не успя да вдъхне нов живот в преговорите на разширяване и оставя тежко наследство на наследника си, ако има такъв. Мандатът му ще се запомни с много лутане и неразбиране на ставащото в страните кандидатки и особено в района на Западните Балкани. Йоханес Хан ръководеше ресора в стил „проблемите лаят, преговорите си вървят“. Нито той, нито върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини (Социалисти и демократи) успяха да видят навреме, че районът се хлъзга към нов ръст на национализма и напрежението, а когато схванаха, че има сериозен проблем, не можаха достатъчно добре да го диагностицират и да му намерят решение. Най-големият пропуск е, че авторитаризирането и антилиберализирането на района беше силно подценено и дори толерирано. Друг сериозен проблем е, че Хан и Могерини подцениха геополитическия фактор. Нещо повече, те не успяваха много дълго да разберат кой точно е той. Първоначално не виждаха растящото руско влияние, а след това се концентрираха само върху него, подценявайки влиянието на Китай. Вместо да излезе с цялостна нова стратегия, Йоханес Хан продължи лутането, като заяви, че твърде дълго сме се плашили от руснаците, а пък проблемът били китайците. Всъщност проблем са и двете глобални сили, но по различен начин и с различни мотиви. И не само тези две сили, впрочем. САЩ също са все повече зловреден фактор в този регион, както и Турция, а също и страни от Близкия изток.

ЕК трябва да вложи максимални усилия в точното диагностициране на предизвикателствата на Западните Балкани в няколко направления. Най-напред трябва да се осъзнае, че

преговори за разширяване не може да се водят с авторитарни правителства,

най-малкото защото не водят доникъде, а само задълбочават проблемите. Ако за ЕС върховенството на закона наистина е най-голям приоритет, подходът към страните кандидатки трябва да се промени значително. Преговорите не може повече да бъдат предмет на геополитическа търговия. Постоянният страх, че ако ЕС не бъде по-активен, районът ще бъде превзет от други глобални сили, е грешен съветник. ЕС наистина трябва да бъде по-активен, но не в качеството си на глобална сила с интереси в района, а като привлекателна алтернатива. Не по-малко важно е ЕС да постави по ясен и категоричен начин условието страните в региона да започнат процес на помирение. Всички демократично мислещи хора на Западните Балкани изслушаха със завист извинителната реч на германския президент Франк-Валтер Щайнмайер в Полша и се размечтаха политическите лидери в Сърбия и Хърватия (и не само) да направят същото. ЕС твърде дълго толерираше различната интерпретация на събитията от 90-те години на миналия век. На това трябва да се сложи край.

Фактите не подлежат на интерпретация и релативизация

През последните пет години се появиха много инициативи за съживяване на интеграционния процес на Западните Балкани, които обаче, вместо да го подпомогнат, го разсеяха и разконцентрираха. Берлинският процес изглеждаше добра инициатива, но влезе в задънена улица, тъй като на практика се позиционира като алтернатива на процеса на разширяване, без обаче да предлага нещо конкретно. Важно е цялата комуникация с региона и всички инициативи да минават през едно място – ЕК, за да няма усещане, че има заден вход, алтернатива, кратък път. Затова ще бъде изключително важно новата шефка на ЕК хубаво да помисли за разширяването и да излезе с конкретни предложения. Най-напред трябва да има отделен портфейл за разширяването, който да не бъде комбиниран с нито една от останалите външни политики на съюза, както беше в случая с Йоханес Хан, който отговаряше едновременно и за политиката на съседство.

Ресорът трябва да бъде ясно и недвусмислено формулиран,

с ясно разграничение на отговорностите между бъдещия еврокомисар и върховния представител за външната политика. Страните членки трябва да дадат ясен мандат и на двата поста и да се въздържат от индивидуални инициативи, които само създават шум и изпращат противоречиви послания. В района има няколко много сериозни препъникамъка, на които трябва да се намери решение. Последните години показаха, че паралелното водене на преговори за членство със Сърбия и на диалога между Белград и Прищина е контрапродуктивно, тъй като едното винаги става жертва на другото. Диалогът между Белград и Прищина е част от преговорния процес, тъй като е записан в глава 35, затова и трябва да се води от ЕК като част от преговорите за членство, а не както досега да е изнесен като външнополитически проблем. ЕК трябва да помисли как да подреди приоритетите – дали да се съсредоточи само върху глава 35 и докато не бъде затворена, да не се отварят нови глави, или да заложи първо на главите, които покриват върховенството на закона, тъй като то е основен приоритет на ЕС. Паралелно преговаряне по всички тези глави води до протакане на целия процес и до загубата на интеграционна инерция. Проблемът в Босна и Херцеговина е изключително сериозен и заслужава специално внимание. Затова ще бъде много важно какъв човек ще бъде избран за поста еврокомисар по разширяването. Ако ЕК на Фон дер Лайен остави района на върховния представител, ще изпусне възможността да върне интеграционния процес в правия път, рискувайки по този начин да задълбочи проблемите в района, а оттам нататък само една искра ще бъде нужна.