Тактиката на Бойко Борисов и Делян Пеевски след оформянето на идеята за ротационно правителство беше да поставят реформаторската коалиция ПП-ДБ като смокинов лист за това, което ГЕРБ и ДПС са намислили да си уредят в парламента. Посланието на Борисов и Пеевски е - окей, ще ви дадем нещичко от съдебната реформа, ще позволим на Асен Василев да назначи тук-там хора в изпълнителната власт, но ние трябва да получим власт през регулаторите.

Събитията от четвъртък и петък показват, че ПП-ДБ засега не приемат тази сделка. Поне на декларативно ниво. Още когато реформаторите се оказаха в една стая със санкционирания по "Магнитски" Делян Пеевски, беше ясно, че ДПС търси нещо повече от изпиране. Тази партия винаги прави така. И ако присъствието на Пеевски на първия ред в пленарната зала е заради избора на гласоподавателите и затварянето на очите на прокуратурата, допускането му в комисията за промените в конституцията се случи с благословията на ПП-ДБ, независимо че формално гласуваха против. Без значение дали ги изиграха или се оставиха да бъдат изиграни. Във всеки случай присъствието на Пеевски в конституционната комисия е крещяща заявка на ДПС, че иска да диктува правилата на играта.

ДПС и Пеевски искат дългосрочна и непоклатима власт,

като получат свои хора в регулаторите. Сега въпросът е дали съпротивата на ПП-ДБ е реална. Излизането им от пленарна зала и заканите за разтурянето на правителството позволяват изборът да се случи с гласовете на ДПС и ГЕРБ. После ПП-ДБ ще могат да се върнат мирно в залата да си правят реформа, каквато им позволят.

Това може да е твърде сложна схема за отвикналия от парламентарните игри български гласоподавател, който дълги години беше научен, че властта принадлежи на една фигура. Сега играта е много по-сложна. Рискът наистина е съдебната реформа да изпадне извън борда, а реформаторите да се окажат прозрачен параван на задкулисието.

ПП-ДБ си мислят, че ще правят съдебна реформа. В петък следобед поставиха 7 условия на ГЕРБ-СДС, сред които е и подписване на пътна карта за нея. Но всъщност ГЕРБ си прави каквото иска, с подкрепата на ДПС и "Възраждане" - в последните дни сякаш това е управляващата коалиция.

Още преди избора на правителството с мандата на ПП-ДБ, единственото постижение бяха промените в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, с които най-сетне беше въведен механизъм за разследване на главния прокурор и заместниците му и бяха намелени мнозинствата за избор и уволнението му. Благодарение на това Висшият съдебен съвет уволни Гешев с 16 гласа. Това беше предварително договорено, залогът за изпълнението бяха и парите по плана за възстановяване. И след това ГЕРБ загуби интерес към идеите на ПП-ДБ. Замяната на един изчерпан морално, юридически и политически главен прокурор с нов, който привидно ще е честен и свестен, но всъщност пак ще е по

схемата "Борисов се подсмихва, щото си го избра",

удовлетворява ГЕРБ. И прокара други промени, с които отдели следствието от прокуратурата. Пак с подкрепата на "Възраждане" и ДПС. Президентът Румен Радев наложи вето, но кога това е спирало ГЕРБ?! А и в момента изглежда програмата на Радев и ГЕРБ за прокуратурата съвпадат. Накрая може да получим втори център на власт в съдебната система, където са съсредоточени всички знакови дела. Факт, че властта да повдига и поддържа обвинения в съда е на прокурора. Но и следствието може да бъде достатъчно силен играч.

Дори изслушването на правосъдния министър Атанас Славов в парламента във връзка с определянето на Борислав Сарафов за изпълняващ функциите главен прокурор,

беше допуснато като подаяние от ГЕРБ,

които в сряда бойкотираха същото това изслушване в правната комисия с цената на провалянето на заседанието й. В петък вече снизходително приеха да изслушат Славов в пленарната зала, колкото обаче да критикуват ПП-ДБ в тяхно отсъствие и да заявят от трибуната, че проблемите в съдебната власт сега са резултат от промените в Конституцията, предложени от Христо Иванов, докато беше правосъден министър в правителството на Бойко Борисов. Разбира се, острието на ГЕРБ Десислава Атанасова не каза как тогава осакатиха тези предложения, но предупреди, че трябва да се внимава какви промени се задават сега.

Действията на ГЕРБ и ДПС засилиха подозренията, че зад избора на Сарафов стоят Борисов и Пеевски. Това не е трудно да се предположи, като се има предвид кой владее и в момента мнозинството във Висшия съдебен съвет и добре дресираната му Прокурорска колегия. ВСС пък се разбърза с процедурата за избиране на следващия главен прокурор. Правосъдният министър нямало да номинира кандидат, защото съветът нямал легитимност да го избере. Докато стоят високо на тази морална скала и чакат ГЕРБ да се подпише под обещания,

ВСС ще си произведе следващия Гешев със 7-годишен мандат.

ПП-ДБ още не са сложили проекта си за промени в Конституцията на масата. Само се дебнат с ГЕРБ. Дали пък и тази реформа няма да приключи осакатена?

В четвъртък Христо Иванов обясняваше, че не знае къде стои ГЕРБ по въпроса за съдебната реформа и изрази притеснение, че Бойко Борисов намира за по-важна темата за кадровите назначения по места. Според него например сега действащият Висш съдебен съвет, чийто мандат изтече още през октомври м.г.,  е напълно делегитимиран и няма моралното право да започне процедура за нов главен прокурор, след като е избрал и 3 години е търпял безобразията на Иван Гешев. Но не се вижда някаква активност в ПП-ДБ да вървят към избор на нов състав на съвета, за което трябва да се събере и квалифицирано мнозинство. Което пък значи договорки, пазарлъци и отстъпки. Депутати признават, че няма никакъв смисъл да се избира нов съвет, който ще бъде разпуснат, когато бъде променена Конституцията. Но старият - на Пеевски и Борисов, не се спира и действа като за последно.

ДБ, които изначално се съюзиха с ПП с мисия за реформата, искат пълно разделяне на ВСС в Конституцията. Така съдебният съвет ще отговаря само за съдиите, а прокурорският - за прокурорите и следователите. И двата съвета ще се формират по различен от додегашния начин. Друга сериозна разлика ще бъде, че

главният прокурор вече няма да председателства прокурорския съвет.

Един от вариантите е това да прави министърът на правосъдието, без да има право на глас. Целта е да има по-голям обществен контрол върху начина, по който се осъществява обвинителната функция. Автономността на прокуратурата трябва да е придружена с отчетност.

ДБ са

против премахването на фигурата на главния прокурор,

каквито подмятания имаше от новия конституционалист Делян Пеевски. Да няма главен прокурор е идея и на "Правосъдие за всеки" от години. Тя звучи привлекателно за публиката, но всъщност би създала големи проблеми, защото означава НК и НПК да не бъдат прилагани еднакво в различните райони на страната, законите ще се изкривяват и ще се нагледаме на местно деребействане. ДБ искат главен прокурор със силно ограничаване на правомощията му.

Засега ГЕРБ не изглеждат склонни да се вслушват. Напротив, вместо да правят реални законодателни усилия и да търсят консенсус, си играят на мускули и нападения от засада. Така стана с антикорупционния закон. И той ще бъде обсъждан в рамките на 7-те условия, които постави Кирил Петков. 

А зад смокиновия лист ГЕРБ подмолно си правят съдебна реформа по техен тертип. И това не звучи като приказка под шипковия храст.