Медия без
политическа реклама

С тези темпове България поне още 50 години ще догонва Европа

Странно е едно правителство да се нарича дясно, а да не предлага достатъчна защита на правата на собственост, смята икономистът Григор Сарийски

13 Ноем. 2019МИЛА КИСЬОВА
Илияна Кирилова
Григор Сарийски е доцент в Института за икономически изследвания на БАН. Защитил е дисертация на тема "Управление на риска при банковото кредитиране на фирмите в България". Изследванията му са предимно в областите банково дело и публични финанси.

- Господин Сарийски, на фона на задаващата се икономическа криза не е ли прекалено оптимистичен заложеният в проектобюджета за догодина растеж на БВП от 3.3%?

- Много по-показателно е индустриалното производство, защото на БВП може да се влияе - в него има няколко компоненти и корективи. Но няма как да се маскират неблагоприятните тенденции в индустрията. Германия е мотор на европейската икономика, а индустриалното производство там намалява с 5% на годишна база девет последователни месеца. Факт е, че германската икономика постепенно потъва и това се отразява на всички останали икономики в ЕС, включително и върху нашата.

У нас индексът на поръчките за износ от позитивните стойности през юни в момента е минус 2. Голямо понижение през лятото има на германски и френски туристи. А кога хората намаляват пътуванията си? Когато икономиката влиза в застой. 5 последователни месеца имаме понижение на бизнес климата, темпът на растеж на крайното и индивидуалното потребление намалява в три последователни тримесечия. Силен спад има и на инвестициите в нови производствени мощности. Така че в момента отчитаме изключително уязвим ръст от 3.5% и основното, на което той се крепи, е, че увеличението на вноса изостава от това на износа основно заради туризма и вътрешното потребление.

Що се отнася до 2020 г., има доста рискове в осъществяването на 3.3% растеж на БВП. Но това е стар похват на финансовото министерство - когато рисковете станат прекалено много и икономиката е в застой, те залагат оптимистични прогнози за приходите, за да надуят разходите. Защото едно е да внасяте актуализация на приходната част и да искате евентуално теглене на дълг, съвсем друго - да искате увеличаване на разходите. В средата или в края на 2020 г. може да се очаква искане за теглене на кредит и увеличаване на държавния дълг. България, разбира се, има поле за маневри - ние сме една от страните с най-нисък дълг спрямо БВП.

- Възможно ли е догодина да има съкращаване на работна ръка?

- Възможно е, защото България е една от най-силно обвързаните с външния пазар страни. Огромна част от заетите в икономиката по някакъв начин са свързани с външното търсене, с външните пазари. И когато те са в застой или забавяне, това неминуемо ще рефлектира най-малкото върху възнагражденията. Прогнозираното увеличение на средната заплата в частната сфера до 1400 - 1500 лв. може и да не се случи въпреки планираното вдигане на минималната заплата. Ако има ограничено търсене, предприятията ще намалят или броя на работниците, или работното време. Най-малкото ще задържат заплатите. А така уязвимо става и вътрешното търсене.

Един от основните двигатели на нарастването на вътрешното потребление у нас е засиленото кредитиране. Потребителските и жилищните кредити все още отбелязват двуцифрен растеж, но банките започват да затягат отстъпките и тенденцията на понижаване на лихвите на новоотпуснатите кредити вече е спряла. Първо, защото лихвите вече са толкова ниски, че банките нямат възможност за повече маневри. Освен това в лихвата винаги се калкулира рискова премия. Когато кредитирането се забави, това неминуемо рефлектира върху потреблението. Затова има доста рискове пред сбъдването на оптимистичните прогнози за увеличаване на приходите от данъците върху потреблението.

- А какво смятате за увеличените разходи по обявените приоритети в Бюджет 2020?

- 10-процентното увеличение на възнагражденията в бюджетната сфера и 17% на заплатите на учителите е даване на пари на калпак и не е решение на проблемите. Бюджетът е инструментариум, чрез който правителството провежда своите политики чрез стимули и чрез санкции. Разбирам, че целта е да се привлекат млади хора в учителската професия, но не виждаме резултати, а образованието е приоритет във всеки един бюджет. В същото време крайният резултат е това, което казва работодателят - дали подготовката на ученика, който излиза от средното образование, е достатъчна, за да си върши работата. Оценката и на работодателите, и на външните инвеститори е катастрофална. В годишния доклад "Глобален индекс по конкурентоспособност" на Световния икономически форум, публикуван през октомври, се посочва, че по качество на подготовката на персонала България се нарежда на 85-о място от 142 държави. А по "умения на завършващите училище" - на 87-о място. Ето това е резултатът от дългогодишните реформи в образованието.

А знаете ли къде е България по качество на пътната инфраструктура в класацията на Световния икономически форум? На 102-ро място. За последната година България е понижила индекса си по този показател. Пътната инфраструктура също неизменно е приоритет през последните години, но резултатът е нулев.

Ако не повишаваме конкурентоспособността на икономиката, България е обречена. А точно това става - основният показател, по който може да оцените качеството на една икономика, е БВП на човек от населението по стандарт на покупателна способност. По този показател България е на 50% от средното ниво за Европа, като за последните 4 години напредъкът е около 2.5 пункта. С тези темпове най-малко още 50 години ще догонваме Европа.

- Как тогава страната ни да ускори икономическия растеж в условията на задаваща се нова криза?

- Основно чрез по-голяма производителност на труда. Но тя зависи не от това дали работникът работи по-усърдно, а от действията на работодателя, от структурата на производството. Едно е да произвеждаш кламери, друго - телевизори. Но за да направите едно предприятие, вие трябва да имате сигурност, че ще го има и че няма да се появят проблеми със собствеността в близко бъдеще. Отново в класацията на Световния икономически форум има индекс "защита на правата на собственост". По него България се нарежда на незавидното 105-о място. Няма инвеститор, който да открие предприятие без сигурност в правото на собственост. В тази връзка е много странно едно правителство да се нарича дясно, когато не предлага достатъчна защита на правата на собственост. Едно дясно правителство трябва да направи първо това - да защити правото на собственост и оттам насетне всичко останало.

Освен това на инвеститорите им трябват амбициозни, предприемчиви и подготвени мениджъри, които да организират и да движат производството. При положение че цветът на нацията замина в чужбина, кой ще го направи? Само за 2018 г. българите, напуснали страната, са над 31 000. Онези, които се връщат в България, са 16 000. След това пресяване трудно ще намерите хора, които да създадат производство и да работят на високи позиции. Затова в повечето големи компании висшият мениджмънт е отвън. Ето, по показател "качество на професионалното управление" България е на 106-о място. Т.е. нямате бизнес среда и няма кой да ги направи тези предприятия. За съжаление бюджетът не може да допринесе с нищо за преустановяване на тези процеси.

- Какво може да направи бюджетът? Финансовият министър се оправдава, че с него не може да се правят реформи.

- Да вземем например демографската структура. Как да задържим хората в страната? Какво направи Унгария, която има коефициент на раждаемост много близък до българския? Там тази година започна програма за подпомагане на младите семейства - безлихвени кредити, съфинансиране при покупка на жилища, опрощаване на част от кредитите при второ и трето дете. Ако подпомагате на калпак - да речем давате на дете определена сума, стимулирате просто увеличаването на бройката, но не и на качеството. Ако осигурите съфинансиране обаче, подпомагате семейства, които са си намерили място в обществото, които имат някакви спестявания. Т.е. подпомагате целеви групи, от които утре ще излязат хора с по-добра подготовка и по-предприемчиви. Но в доклада към бюджета разделът за демографията е най-оскъдно разписан, а това е най-големият проблем на България. Защото след време няма да има нито кой да работи, нито кой да потребява.

- В бюджетната прогноза за 2021 и 2022 г. една от причините за застой на икономическия растеж е изчерпването на пазара на труда, невъзможността заетостта повече да расте.

- Това означава, че няма потенциал. Ние от години се обезлюдяваме с все по-нарастваща скорост. Но в докладите и в изказванията на правителството винаги има хвалба - колко инвеститори са дошли, колко предприятия са открити. Като се хвалим с индустриалните зони, включително и тази в Божурище - ами там повечето са логистични бази. Или в най-добрия случай се правят компоненти, което означава да са закопчани за този, който им ги поръчва. Ако произвеждаш краен продукт, там добавената стойност е по-висока, а и можеш да го предложиш на всеки пазар.

- Какво мислите за балансирания бюджет? Според финансовия министър това е големият буфер в случай на икономически сътресения.

- Сама по себе си липсата на дефицит е добре. Без дефицит на практика бяха и бюджетите през последните години. Въпросът е на каква цена. Ниският бюджетен дефицит и ниската задлъжнялост у нас са за сметка на орязване на социалните разходи, на пенсиите, на всичко онова, от което зависят животът и здравето на човека. Увеличението на пенсиите става от средата на годината, т.е. ръстът е половината от заложеното и не може да навакса номиналното увеличение на БВП. Същото се вижда и в политиката по доходите - 70-75% от декларираните доходи са под 1000 лв. месечно, а 53% - под минималната работна заплата. Това е причината да има такова голямо разслоение в страната.