facebook
twitter

Наблюдател

Сегашна стойност

Живот след лихвата

2117
Снимка: Архив

Миналата сряда от трибуната на конференцията „Бъдещето на финансите“, организирана от агенция Блумбърг във Франкфурт, Карл фон Роор, заместник-председател на управляващия съвет (Vorstand), който носи титлата „президент“ на Дойче Банк АГ, обстойно изброи опасностите от политиката на отрицателни лихви в еврозоната. Нищо, което да не сме чули и от шефа на банката Кристиан Севинг преди повече от месец. Но докато изброяваше поразиите, които отрицателните лихви причиняват, г-н Фон Роор изрече на глас опасението, над което си струва много сериозно да се замислим: изглежда, че в обозримо бъдеще

няма да видим положителни лихви

по банковите депозити и държавните ценни книжа и на трите основни финансови пазари - САЩ, еврозоната и Япония. Досега винаги политици, надзорници и банкери единогласно повтарят, че отрицателните лихви са само временно отклонение, краткосрочна мярка, която скоро ще свърши работа и лихвите ще се върнат назад към нормалните, познати нива, спестените пари отново ще носят доход, а натрупаното за пенсии ще нараства. Но „временното“ състояние продължава вече с години, в Япония - цели десетилетия. Учудвам се искрено откъде идва тази вяра, че натрупаните пари непременно трябва да нарастват, а спестителят да получава доход, без да носи риск, понеже спестяванията се надзирават и пряко се гарантират от държавата. Защо приемаме това състояние за нормално? Точно обратното показва човешката история:

хилядолетия наред спестителят е плащал

за съхранение на паричните му наличности така, както си плаща собственикът на всяка друга стока, дадена за пазене в чужд склад. Е, който си пази сам парите и стоките, не плаща за съхранение, но носи разходите и риска от съхранението. От юдаизма през християнството до исляма религията строго забранява лихвата. От осем хилядолетия археологически доказана банкова практика едва няколко века - от XVII век до началото на XXI век, банките плащат лихва за парите по сметки. И то не по всички. В САЩ дълго време законът е забранявал на банките да плащат лихва по текущи сметки (от които може да се извършват плащания с чекове, преводи и инкасо).

Няма теоретично доказателство

в икономическата наука, че плащането на доход върху натрупаните пари е необходимо условие, за да функционира кредитната система. Приетата теория, че лихвата е цената, която заемателят плаща на спестителя за отлагането на неговото собствено потребление и разходи, своеобразен наем за времето на ползване на чуждите пари, е работа на австрийския икономист Ойген фон Бьом-Баверк и е по-скоро находчиво обяснение, отколкото логично обоснован извод. Има обаче студии, най-популярни са работите на Ъруин Фишер и Силвио Гезел, посветени на нуждата и ползата от отрицателни лихви (такси върху ликвидността). Факт е, че финансовата система и в частност банките, съвсем нормално работят и когато трябва да събират от клиентите си такси за съхранение на пари. И днес се връщат обратно към тази практика, изоставена още преди свършека на феодализма. Основателни са предупрежденията, че

отрицателната лихва разбива капитализма,

защото унищожава капитал и забавя процеса на капиталово формиране. Затова завчера Дейвид Соломон, шефът на "Голдман Сакс", най-голямата в света инвестиционна банка, нарече днешната парична политика „опасен експеримент“. Същото казваха за Октомврийската революция и съветския режим. Светът на отрицателните лихви със сигурност не е капитализмът от учебниците и пазарната икономика, каквато я мислим. Със сигурност е връщане назад, регрес. Обаче можем да живеем без лихви и с такси върху паричните наличности (отрицателна лихва). Защото лихвата не е единственият начин на разпределение на доход от вложенията на пари. Ислямското банкиране е добре позната практика как се прави това. Тя далеч не е единствената. След Първата световна война в Западна Европа изобилстват финансови продукти, които позволяват спестяване, кредитиране и разплащане не само без да се прилага лихва, но дори и без да се използват пари. Става въпрос за различни от лихвата форми за разпределение на доход от производството и търговията. Обаче тогава

светът ще е по-рисков и по-скъп

Онзи, който иска да получава доход за натрупаните си пари, ще трябва да поеме риска на вложението, което е избрал. А който не иска да носи риска да загуби, ще трябва да плаща такса, за да държи парите си по сметка в банка. Има и такива, които още отсега си теглят парите от банките и си ги пазят сами. Те също поемат риск: пожар да ги изгори, мишка да ги изяде, бандит да ги обере.

10

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Дойче банк обяви 20 риска за пазарите през 2020 г.

13.11.2019

720 6
Анкара предлага невиждан оазис за бежанци, но в Сирия
Финансовият министър призна за още пробиви в търговията с горива

12.07.2019

МАРТИН ГЕОРГИЕВ

1192 3

Коментари

Evasion

хилядолетия наред спестителят е плащал

за съхранение на паричните му наличности така, както си плаща собственикът на всяка друга стока, дадена за пазене в чужд склад

Не. Има разлика между спестовен влог и съхранение в банков сейф. В първия случай не може да става дума за складиране, защото банката ползва парите.

homoludens

Категорично.👍 Щом лихвите ще са отрицателни никакво отпускане на заеми с моите пари.

 

Ама до колкото разбирам банките тази ситуация с таксите ги кефи и не се напъват да отпускат заеми.

tatyana1

И се твърдеше, че като вложиш пари в банка, там има едни големи специалисти, които знаят как да ги вложат и ползват по-ефективно от мен. Сега излиза, че освен всичко сме и еднакво компетентни. Радостно, ама не особено оптимистично, като знам аз на какво ниво съм в тази област.

бонго-бонго
снимка на бонго-бонго

 От юдаизма през християнството до исляма религията строго забранява лихвата. От осем хилядолетия археологически доказана банкова практика едва няколко века - от XVII век до началото на XXI век, банките плащат лихва за парите по сметки. И то не по всички. В САЩ дълго време законът е забранявал на банките да плащат лихва по текущи сметки (от които може да се извършват плащания с чекове, преводи и инкасо).

Защо трябва да се пишат глупости:

 

Изход 22:

22. Ни вдовица, ни сираче не притеснявайте;
23. ако ли ги притесниш, кога завикат към Мене, че чуя вика им,
24. и ще се разпали гневът Ми, и с меч ще ви убия, и жените ви ще останат вдовици, и децата ви - сираци.
25. Ако заемеш пари на някой сиромах от народа Ми, не го притеснявай и не му налагай лихва.
26. Ако вземеш дрехата на ближния си в залог, върни я до залез-слънце,
27. защото тя му е едничка завивка, тя е облекло на тялото му: с какво ще спи той? И кога завика към Мене, Аз ще го чуя, защото съм милостив.

 

Второзаконие 23:

18. В дома на Господа, твоя Бог, не внасяй блуднишка плата, нито цена от псе, срещу никакъв оброк, понеже едното и другото е гнусота пред Господа, твоя Бог.
19. Не давай на брата си с лихва нито сребро, нито храна, нито нещо друго, което може да се дава с лихва;
20. на чужденец давай с лихва, а на брата си не давай с лихва, за да те благослови Господ, Бог твой, във всички твои работи в земята, която отиваш да я завладееш.

Срв.

Псалом 14

Господи, кой може да пребъдва в Твоето жилище? кой може да обитава на Твоята света планина?
2. Оня, който ходи непорочно, върши правда и в сърце си говори истина;
3. който не клевети с езика си, не прави зло на приятеля си и не понася хули за ближния си;
4. оня, в чиито очи е презрян отхвърленият, но който слави ония, които се боят от Господа; който се кълне, макар и на зъл човек, и не изменява;
5. който не дава парите си с лихва и не приема дарове против невинния. Който постъпва тъй, няма да се поклати навеки.

 

Очевидно е негативното отношение към лихвата по заеми, особено към бедни и уязвими , за които лихварството поражда ново бреме. 

Срв. Каноните на Никейския събор:

Правило 10

Епископ, презвитер или дякон, който взима лихва, или така наречени стотни, или да престане или да бъде низвергнат.

 

Правило 17

Понеже мнозина от причислените към клира, увлечени от жажда за богатство и лихварство, забравят Божественото писание, което казва: парите си да не даваш под лихва (Пс. 14:5) и като дават в заем, искат стотен прираст, светият и велик събор постанови да се низвергва от клира и да бъде вън от църковния чин такъв, който след това определение почне да взима лихва върху дадено в заем или да върши същото под друг вид, или да се ползва от половината на лихвата, или пък измисля нещо друго заради срамна печалба.

 

Вложителят не получавал пари за съхранението на средствата си - да така е. Но от друга страна, поне от Демостен насам е съществувала практиката на влагане на пари в т.нар. τράπεζα - дума, която и до днес значи "банка" на гръцки, с които τραπεζίτης да оперира , като изплаща на вложителя част от получената печалба.

 

 

Бронщайн

Имаш договор за банков влог. Връщат ти точно същите пари, злато, монети, които си оставил на съхранение. Имаш и договор за депозит. Лихвоносен. След време ти връщат главницата с лихви, но си носиш риска. Щото след внасянето губиш вещните права и актива, злато банкноти, монети, става собственост на банката а тя има облигационно задължение да ти изплати родовоопределимите кинти на определена дата. Евентуално. Първият, обикновен депозит, често еволюира в договор за касета в тррезора но не е задължително. Туй и по ЗЗД у нас.

homoludens

Да таке е!

 

Интересно защо този вид продукти не са ми били предлагани до сега. Това все едно да ида в магазина и да питам какво има скрито под тезгяха, а продавача ако реши ще ми покаже.

 

П.С.

До колкото знам банката не възстановява щети ако и оберат трезора за касети, има поне два такива случая в БГ.

Желязко Желев

                      Нещо съзирам промяна на тезите на г-н Хърсев.А пък аз си мисля че и положителна и отрицателната лихва при монопол върху паричното обращение си е едно и също.Монета с две лица .

Бронщайн

Всъщност говори за политиката на централните банки. Едва ли някой от форума има дълг изкупен с отрицателна лихва. Интересното е че не само у нас по закон застрахователи и пенсионни фондове са задължени да инвестират значителна част от набраните фондове в ДЦК. И доколкото ЕЦБ държи отрицателна лихва всъщност ги декапитализира.

Apolitichen

Точно обратното показва човешката история:

хилядолетия наред спестителят е плащал за съхранение на паричните му наличности така, както си плаща собственикът на всяка друга стока, дадена за пазене в чужд склад.

Каква точно е плащал "спестителят" - изтъркването на златната монета (счупването на глинената плочка, срещу която може да получи жито или да си опрости данъка в жито) или подмяната на златото в монетата с мед от Държавата/императорът, които гарантират "платежната система"?

 

"Всяка друга стока" се "конкурира свободно" на пазара - всеки може да произвежда жито, злато, глина. Но само държавата/владетелят секат/печатат пари като гарантират "отложеното плащане" (размяната на стоки) ще бъде справедливо. Сиреч, парите не са стока, а обещание за справедливост (в бъдеще време) ... и нямат "цена" - при всеки обществен катаклизъм (революция, бунт, нашествие, война) губят всякаква стойност. Факт са архиологичните находни, в които "хилядолетният спестител" е укривал "паричните наличности" под земята, а не в "обществен трезор".

На всичко отгоре сме свидетели как за един човешки живот (1941-2008 г.) парите в България са се обезценявали пет пъти от 10 до 1000 пъти, в сравнение с което лихвата, "цената на парите" са "жълти стотинки" на фона на тоталната загуба от измамливи обещания за справедливост (в "светлото бъдеще").

Verbis verbis

Тежки времена за банките.

Да не кажем, че отдавна са фалирали.

При положение, че целият свят е затънал до Уши в заеми, и плаща ли плаща лихви по тях, занимават ни с отрицателната лихва по депозитите

За банковите заеми важи ли отрицателната лихва?

Е тогава ще е живот след лихвата.

Или живот след банковата диктатура.

Влез или се регистрирай за да коментираш

×