- Проф. Тодоров, разговаряме в седмица, през която ГЕРБ предлага кабинет като първа политическа сила. Може ли да направим равносметка, че Бойко Борисов е победил протеста?

- Не знам дали е Борисов. Това, в кръга на шегата, по-скоро бе направено от Владимир Путин. Голямата коалиция, която се бе оформила срещу ГЕРБ, се разпадна поради времето, обстоятелствата, навлизането на други теми в политическия дебат, изместили основните. Борисов по-скоро се възползва, отколкото да го е предизвикал.

- Какви знаци виждате в проектокабинета на ГЕРБ?

- Знакът е един-единствен: ГЕРБ иска да излезе от изолация. Представена е компания от хора под формата на експерти. Нямам нищо против тях, но не бива да се забравя, че всяко правителство е политическо. Няма как да е друго. Ще дам любимите си два примера: какво би било експертното решение на спора плосък данък или прогресивно облагане? И какво би било за еднополовите бракове - да ги узаконим или не? С други думи, зад едно правителство винаги водеща е политическата воля. Нали, в конкретния случай, ако то направи нещо неугодно на ГЕРБ,

ще бъде веднага свалено?

Едно такова правителство, което сега ни се представя като експертно, надпартийно, е възможно единствено ако бъде принципно договорено с останалите партии, преди да бъде съобщено - да кажем, за 6 месеца и с 10 точки програма. Нищо такова не се случи. Но ще продължа с изолацията. ГЕРБ твърдят, че не са изолирани, но са. И се учудват от този факт. Единствено "Български възход" казва, че може с всички, включително с ГЕРБ. Останалите, дори и ДПС, не се наемат да договарят с ГЕРБ пряко управление. Интересно е ГЕРБ питат ли се защо са изолирани. Някои им казват: вижте, не може с Борисов, той трябва да се оттегли; не може без посипване на главата с пепел за порочни практики, без отказ от тях и хората, които са ги провеждали. Как ГЕРБ си представят да излязат от изолация, ако не се случи такова своеобразно самопречистване?

Именно в това е завръзката

Другото е лесно - критикуват Кирил Петков, грешките на правителството му, като за някои неща може и да са прави. Но няма как да припишеш на едно седеммесечно управление безобразия, вършени 12 години.

- ГЕРБ обаче не иска да се пречиства. Тогава изход може да се търси чрез нейното преодоляване. Но виждате ли достатъчно партии и избиратели, чрез които ГЕРБ да бъде преодоляна?

- Да, топката наистина се връща в нас, избирателите - да помислим какво правим, подреждайки точно така партиите; тоест излъчвайки невъзможност да се състави правителство. Ненавиждам онези, които превъзнасят "произнасянето на народа". Сякаш народът е винаги безгрешен. Представяме си, че ние като индивидуалности може да правим грандиозни грешки, обаче колективно не сме в състояние - нима?! Точно обратното - може да направим големи грешки. Затова хайде най-после да се поучим от грешките си като народ. Може да гласуваме, може и да не гласуваме - но нека не подхождаме като в супермаркет, а ангажирайки своята отговорност!

-  Да се върнем пак към проектокабинета, тъй като имената в него са твърде интересни. В него има кадри на Орешарски, на НДСВ... Сякаш това не е проект за бъдещето, а на миналото.

- Ами това очевидно е опит да се реализира принципът "От всеки по малко и на всеки по малко". Слушаме как проф. Габровски се познавал с този отдавна, пък с онзи отскоро, разговарял... - приказка като за малки деца. Имената очевидно са подсказани, подхвърлени. Съгласили са се вероятно защото считат, че в критичната ситуация може да помогнат. Но впечатлението, че това са сенки от миналото, е вярно. По-младото поколение, което не е ангажирано с тежненията на прехода, няма да оцени факта, че в кабинета има и от едните, и от другите (комунисти и антикомунисти, да кажем). Тази история просто не е негова.

- Сега ще цитирам реплика на Гълъб Донев от вторник: "Надявам се проектокабинетът на проф. Габровски да бъде избран". Как ще я коментирате?

- Често си казвам, че тези от служебния кабинет са големи храбреци - винаги знаят, че са за кратко и че винаги от всички страни ще ги ругаят. Тъй че репликата може да я тълкуваме така: "Дано го изберат, за да се отървем от тегобата!".

- А как се отнасяте към конфликта на президента Радев с ПП, продължен преди няколко дни с тежки негови думи към лидерите на партията?

- За мен този конфликт е дълбоко неразбираем. Какво ли трябва да се е случило, за да си отправят такива обвинения - ругали са се в частен порядък, друго ли?... Президентът явно се е почувствал лично засегнат от нещо. Но не бива да се забравя, че няма безгрешни политици и правителства. В този смисъл Кирил Петков, Асен Василев и правителството, което бе доста по-широко от ПП, със сигурност е направило грешки. Но в политиката личната обида не би трябвало да играе роля. Ще дам пример с Ахмед Доган - никога не е демонстрирал лична обида, хладнокръвно си е следвал интереса - именно това според мен е политическото поведение. Защото какъв в крайна сметка е основният проблем пред България? Той не е нито войната в Украйна, Шенген, еврозоната, макар да са много съществени събития. Проблемът е корупцията. Ако ние, борейки се с нея, затъваме в лични сметки, емоции и нямаме кауза, значи наистина сме много зле.

- А сближаването с Борисов чрез служебния кабинет конюнктура ли е от страна на Радев, или преследва нещо дългосрочно?

 - Не мисля, че има сближаване. Казаното от Радев за Борисов и от Борисов за Радев остава, не може да направят лесно стъпки назад. Лошото е, ако Радев влезе в безподобната роля на бащица - ще станат двама, понеже и Борисов се държи така - а двама бащици току-виж се разбрали. Но не мисля, че има нещо такова. Просто критиката към Кирил Петков звучи като да се сближаваш с Борисов. 

- В цялата тази уникална и много трудна ситуация се отвори и един ребус пред ПП и ДБ - да се обединят ли на евентуалните нови избори или на местните. Какво ще им препоръчате?

- Хипотезата, че работят с един и същ електорат, е само частично вярна. ДБ е коалиция от три партии, всяка със свои родословие и идентификация. Когато например охотно твърдят, че са класическата или прогресивната десница, трябва много да внимават. "Зелените" в Европа не се оценяват като принадлежащи към каквато и да е десница. "Да, България" още в началото пък даде заявка, че май не са непременно леви или десни. С други думи, не мисля, че такова обединение ще подсили двете страни.

Добре е да работят с различието

Може да имат взаимодействия в общините - примерно да се подпише споразумение навсякъде на втори тур да се подкрепи съответният кандидат, или някъде да се разберат за общ. Но трайно и последователно съюзяване ще е губещо.

- Постоянно политици и разни други хора вещаят "ужасяваща зима", "разоряване в еврозоната", "влизане във война след даване на оръжие за Украйна" и т.н. Цялата тази атмосфера базира ли се на реални рискове или е просто насаждане на страх?

- Всички опасности или рискове може да се обсъждат от специалисти, да се прави анализ с цел да сме подготвени за бъдещето. Но в цялото говорене не виждам подготовка за бъдещето. Например тия, които се противопоставят на еврото, не обсъждат програми и проекти за справяне с рисковете, а на едро - искат референдум, за да се откажем. Или за Шенген: липсва дискусия скандалът за Капитан Андреево върху истина ли почива; няма и за тия автобуси с мигранти - как така ги хващат във вътрешността на страната? Няма грижа за рисковете, управление чрез страх е всичко това.