Следващото поколение китайски атомни подводници може да бъде оборудвано с лазерни двигатели. На теория това би им позволило да се движат със скорост над тази на звука във водата и да го правят безшумно. За тази цел в корпуса ще бъдат вградени хиляди оптични излъчватели, а лазер с мощност 2 MW ще бъде достатъчен за генериране на тяга от 70 000 N - като двигател на реактивен самолет.

Напредъкът в разработването на лазерни двигатели за подводници е отчетен от екип учени от катедрата по машиностроене и електроника в Харбинския инженерен университет в провинция Хейлундзян. Статията е публикувана в списание Acta Optica Sinica и е свободно достъпна на китайски език.

Самата идея за лазерен двигател за придвижване във вода е предложена преди около 20 години от японски учени. Принципът на действие на такъв двигател е съвсем прост - лазерният лъч създава плазма в края на излъчвателя, а тя от своя страна създава детонационна ударна вълна в средата. Скоро технологията беше усъвършенствана. Предполагаше се, че ударната вълна, създадена от плазмата, ще въздейства върху микросфери, изработени от метал или други материали. Изстрелването им би задвижило кораб с такъв двигател. Но скоро ентусиазмът спаднал. Ефективността на предложените решения била толкова ниска, че не обещавала практическа реализация.

Според китайските учени обаче те не се отказали. Те разработили теория и модел на лазерен двигател за подводници, който превъзхождал чуждестранните разработки с три до четири пъти. Теорията и лабораторните експерименти доказаха, че лазер с мощност 2 MW може да осигури на двигателя тяга до 70 хил. нютона (N). Това е приблизително равно на тягата на реактивен самолетен двигател, с който вече е възможно да се работи. В същото време двигателят се лишава от сложни механични части и става почти изцяло електрически.

Учените са успели да постигнат най-високата ефективност на лазерния двигател, като са разработили специални дюзи или "цеви" в краищата на оптичните излъчватели. Вътрешната структура на дюзите позволява на ударната вълна от детонацията да се разпространява ефективно и да изстрелва микросферите по най-контролиран начин. Тази технология също така осигурява кипене на водата по контура на подводницата, последвано от свръхкавитация, което драстично намалява коефициента на водоустойчивост на корпуса.

Предложените двигатели могат да се използват не само за подводници. Те биха могли да се превърнат в двигатели за торпеда или други оръжия, а също така биха могли да се използват на граждански кораби.

Сега всичко това изглежда като някакъв вид научна фантастика. Но ако всичко това работи в лабораторията, защо да не се докаже и на практика? Малко вероятно е това да стане възможно след 10 или дори 20 години, но в малко по-далечно бъдеще такива двигатели вече не изглеждат невъзможни.