Преди да са дошли да ме приберат за интервю там, където ми е мястото, трябва да си призная доброволно и без натиск – аз бях дотук! 

Повикаха ме и рекоха – Белчев, нашите пиари за нищо не стават, една простотия като за пред хора не могат да пробутат, давай, ти отдавна си се специализирал да измисляш глупости, ще можеш ли срещу скромно заплащане да помогнеш на държавната сигурност.

За момент помислих, че календарът се е върнал назад, но после се сетих, че сигурно имат предвид националната такава и като съвестен гражданин кимнах с глава, взех папчицата и – професионално изкривяване – веднага измислих глупост.

- Обявете, че това е информационен Чернобил – посъветвах ги. – Хората гледат тоя сериал като разпрани, веднага ще разберат за какво става дума и ще си сложат мокри пешкири по прозорците, за да ги уплътнят, та да не им изтичат оттам данните.

- Тъпанар – похвалиха ме. – Това нашите щатни чорапите наопаки да си обърнат, пак няма да  могат да го измислят. Веднага го пускаме на медиите – да си го предъвкват.

Медиите попредъвкаха, но нещо не им се услади, та на другия ден пак ме повикаха.

- Дай друго предложение, това нещо не върши работа.

Помислих малко и казах:

- Най-добре ще е да ги изненадаме с твърдението, че нищо особено не е станало, едно хлапе, както си играло на таблета, случайно бръкнало където не трябва. А още по-добре – че бил страхотен геймър – направо вълшебник, национална гордост! Та - да вземем да го назначим да си играе на държавна служба с министерска заплата!

- Как само ти идват наум тия простотии! – възхитиха ми се. – И ти си вълшебник, да знаеш!

- Знам – рекох скромно.

И зачаках поне някакво високо държавно отличие. За съжаление, след два дни пак ме потърсиха.

- Случаят претърпя неочаквано развитие, трябва да се действа светкавично и на високотехнологично ниво. Мислиш ли, че ще се справиш?

- Естествено – отвърнах. – Само ми кажете задачата.

Задачата не бе проста, но прости задачи ние не решаваме – сложни простотии ни дай на нас! Помислих пет, а може би и шест минути и препоръчах:

- Значи, обявяваме случая отново за чернобилстващ. Хората ще искат да узнаят чия мръсна ръчица стои зад злодеянието – затова ще открием, че лошите хакери специално са групирали данните на българските държавници в папки, адресирани „За ония парижки говеда”, „За белградчанина с мустаците”, „Препоръчано – за олигарха враг”. Така всеки разумен човек веднага ще разбере кой си е поръчал националното ни бедствие. А за да бъде ясно на всички, че хакерите са долни същества, за които нищо свято няма, ще добавим и папка с данните на болните от кожно-венерическия диспансер, та всички да им се възмутят. За пикантност може да намесим и един-двама от по-неприятните ни министри – да се знае, че врагът е не само пред портата, ами и зад нея дебне, неговата…

Помислиха малко.

- Чак такива идиотизми от теб не очаквахме. Ти криминални филми не гледаш ли – кой, като обира банка, пише на касата – обрана от Пенчо Суриката по поръчка на Спас Муфлона?

- Кой пък беше тоя? – полюбопитствах.

- Никой – отвърнаха. – Просто пример, у нас банките никой никога не ги обира. Бягай оттук с твоите простотии, ще си намерим друг за твоето място.

Това авторското право у нас за нищо го нямат – на сутринта си купих вестник – там някой си беше присвоил всичките мои глупости, само беше ги поукрасил тук-там, за да изглеждат по-драматично. Хората обичат драмите – комедиите вече не ги разсмиват, то, като живееш в истинска комедия, измислената няма как да ти е смешна.

Та – да повторя, аз бях дотук! Свалям от себе си всяка отговорност за по-нататъшното развитие на действието – аз дадох от себе си всичко като професионален производител на глупости, с по-нататъшните любителски упражнения нямам нищо общо!