Любовта към Бойко Борисов не е медийна измислица и сервилното отношение към него невинаги е само от користни съображения. 

Има си хора, които строяват ученици в извънучебно време, за да посрещнат Бойко Борисов и той да открие ремонтирано училище (последно - преди няколко дни в Бяла). 

Но има и родители, които са пратили там децата си, не са се възпротивили, може би не са се и запитали дали това е редно. Казали са, че децата трябва да дойдат преди началото на учебната година, защото има посещение на Бойко Борисов - и тези родители са казали: ами, добре, то каква работа имат децата, нека да идат. 

Децата отиват и се строяват. 

Бойко Борисов ги вижда и казва - ей, що така сте ги строили на жегата. 

Гидът на Борисов - местен партиен функционер, казва: 

- Аааа, няма нищо, те преди малко се строиха, досега стояха на сянка! 

Всичко това е истина и се предаваше на лайвстрийм във Фейсбук - популярните напоследък преки включвания на Борисов, с които той изпуска контролирано харизма и управленски авторитет. По-рано за същата цел се ползваха заседанията на Министерския съвет - Борисов е първият премиер, който направи стенограмите от заседанията публични и дълго време ползваше този инструмент за масова комуникация с народа си. Стенограмите от заседанията на МС са извънредно интересни документи - в тях свободно се лее потопът на съзнанието на Борисов, той награждава, порицава, поучава, разказва спомени, преживява някакъв народен кахър, издава разпореждания и приема метани. Сега прави същото от джипката и го публикува във Фейсбук. 

Разказваме епизода в Бяла, за да онагледим друга теза - на Борисов все още му се "прощава", когато изрече нещо човеконенавистно - защото хората знаят, че каквото и да говори, той си е душа човек. И да те излъже нещо, няма да е с лошо чувство; и да те прецака нещо - то не е хептен нарочно; и да нарече главанак - ти си знаеш, че той е прост и ти си прост, затова се разбирате.

Когато клетият професор Иво Христов изрече популярната фраза, че 80 процента от българите са дебили, това закономерно предизвика реакция: как така ше ми викаш ти дебил бе, професор ли си, къф си не те знам! А вечер в кръчмата същата фраза може да се чуе, изказана с извънредно компетентен тон - тя наистина е популярна фраза, нещастният професор не я е измислил сам. Но неговата политическа кариера пострада от изпуснатата реплика. 

А на Борисов кариерата не страда от такива реплики. 

Освен за "главанаците" в радиото, Борисов през годините е използвал какви ли не изрази и квалификации. На журналистките веднъж каза, че му приличали "на пуйките на съседа ми - прлю, прлю, прлю, не че искам да ви обиждам". На миньорите - помните - "аз съм прост и вие сте прости". На някакъв човечец, шофьор на камион, дето не си сложил веригите, премиерът в очите му казал същото като Иво Христов. Без да имаме безгранично доверие в разказите на Борисов, той така си разказа едно време случката по телевизията при Кеворкян. Отишъл Борисов при шофьор с аварирал камион, афектиран, че заради липсата на вериги прави проблеми на пътя. И му казал...

Бойко Борисов, януари 2012: Днеска спрях при един тираджия, заради който имаше три километра опашка. Питам: защо, бе, човек, защо?!... Гледа ме като дебил, мълчи и ме гледа. Викам - добре, слез, слез! Слез от камиона, погледни назад. Всичките тези хора сега, като мина, ще ме напсуват мене. Ще мислят, че заради мене са ви спрели, ще мислят, че не сме изчистили пътя, а всъщност заради тебе, дебил ниеден. Заради тебе, заради твоя мързел, че те мързи да слезеш и да си вържеш веригите, висат ти на камиона, защо не го направи?...

Така завършваме, а поуката я казахме още в началото.