Родолюбиво инвестирах три лева в розов домат родно производство и вечерта тъкмо си сипах една ракия, на вратата се позвъни. Басирах се със себе си, че е комшията - той индикира къде е сипана ракия по-точно и от ЦРУ севернокорейските изстрелвания на ракети. Довлачих чехли до вратата и спечелих баса.
- Измислих как да бъдат спасени от фалит железниците! - съобщи ми той, докато му сипвах.
Комшията е бивш висшист и така и не успя да преодолее напълно склонността към мисловна дейност.
- А трябва ли? - провокирах го.
- Трябва! - избухна той. - Това е транспортът на нашата младост! Икономически изгоден! Има социална функция...
Тук той прекъсна сказката си, за да вдигне пълна чаша:
- Да пием за новото начало на БДЖ!
Сторихме го и попитах:
- Ново начало значи ли, че ще се започне начисто?
- Да! Каквото било, било, железниците трябва да станат на хората, които пътуват!
- Но те постоянно се сменят, как точно ще станат собственици? - отбелязах.
Комшията хитричко се подсмихна:
- В това е тънкостта! Докато пътуваш, влакът става твой дом, защото твоят дом на практика не е твой дом, докато пътуваш! Вместо билет - нотариален акт за седящо място до края на пътуването! Колкото и да е убого, ще ти е скъпо, нали е твое!
Наложи се пак да отпия, а той се солидаризира с мен. Сетне продължи разпалено:
- Качваш се на влака и си у дома си! От едното съседно купе долита семеен скандал, от другото гърми музика, каквато не можеш да понасяш!
- Как онзи пътник ще знае каква музика не понасям? Нали временно сме собственици на купетата си! - попитах логично.
- Тук е България! - прогърмя някак праисторически гласът на комшията. - Тук музиката иззад стената винаги е противна! И над главата ти винаги тропат, дори и да си под открито небе!
- И винаги някой дупчи с перфоратор, но така, че хем те побърква, хем не можеш да установиш откъде точно, та да го удушиш при смекчаващи вината обстоятелства!
Той ме изгледа като пророк любимия си ученик:
- Я как от ход схващаш! Значи за пломбираните радиатори в купетата, които през зимата ще работят само при кондукторите и разходите ще се калкулират в цената на билетите, няма нужда да ти казвам!
Кимнах:
- Освен това няма нужда да ми казваш, че ще минават инкасатори, които ще засичат водомера и електромера в купето, като това, разбира се, е само за домашен уют, защото в цената на билета предварително са калкулирани 1 кубик вода и 8 киловата електроенергия.
- Ако пътник е жена, кондукторът ще я накара да му закърпи чорапите и да му сготви мусака, а той по никое време ще се върне от проверка на билетите пиян и ще захърка на съседната седалка! Ако пътникът е мъж, кондукторката ще го накара да мине с прахосмукачка коридора и да ремонтира осветлението в тоалетната!
Очите на комшията приличаха на въглени в баровско барбекю, аз обаче съхраних ума си хладен:
- Добре де, за какво ти е на теб цялата тази работа?! Да не си станал на стари години гражданин?!
- Една добра идея заслужава добра почерпка!
- Чакай ти БДЖ да те почерпи! - засмях се.
Той отговори с много достойнство:
- Не се знае, нека първо да им разкажа какво съм измислил. Пък и нали ти вече ме почерпи... - добави той и гаврътна последната глътка в чашата си.
Сетне впи жадни очи в шишето, което предвидливо държах по-далеч от него.
- Когато БДЖ те почерпи, и аз пак ще ти сипя - скицирах бъдещето.
Комшията много се огорчи:
- Не очаквах това от теб! Язък за гражданското общество, дето заради такива като теб го няма! Не бива да чакаме от БДЖ, сами трябва да решаваме проблемите си!
Нали и аз имах висше, макар и залиняло след толкова години, нямаше какво да възразя и сипах пак.